Решение № 83 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6479/2007 г.

Решение № 83 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6479/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по к. жалба на В. Г. М. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 210 от 15.10.2007 г. по в.гр.д. № 431/2007 г. с което е оставено в сила решението от 7.12.2006 г. по гр.д. № 1008/2005 г. на Софийски градски съд, I г.о., 4 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Н. П. Н. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът П. на РБ чрез прокурор Р. моли решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, тъй като действията по задържането на автомобила като веществено доказателство не съставляват административна дейност. Задържането и съхраняването на автомобила е извършено на основание чл. 108 и чл. 109 НПК (отм.) по повод висящо предварително производство за извършено престъпление, водено срещу неизвестен извършител. Впоследствие прокурор от Окръжна п. - Варна е постановил отнемане на лекия автомобил в полза на държавата на основание чл. 89, ал. 1 ЗС. Посочените актове не могат да се квалифицират като административна дейност. Те не са издадени при извършвана от Прокуратурата административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Разглежданите актове и действия са пряко свързани с възложените от Конституцията на РБ правомощия на Прокуратурата по разкриване и разследване на престъпления и поради това нямат административен характер. Липсата на административен елемент изключва отговорността на държавата за вреди от дейността на органите на Прокуратурата по чл. 1 ЗОДОВ. Освен това дори и да се приеме, че актовете на прокуратурата, свързани със задържането и отнемането на лекия автомобил съставляват административна дейност, законосъобразността им не може да бъде преценявана в рамките на настоящия процес. Тези актове подлежат на проверка за законосъобразност посредством обжалване пред по-горестоящия орган в йерархическата структура на Прокуратурата. Постановленията са влезли в сила и се ползват със стабилитет. Срещу така постановеното решение В. Г. М., конституирана на мястото на починалия в хода на производството ищец Н. Н., прави оплаквания за материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Като неправилни сочи изводите на съда, че разглежданите актове, действия и бездействия на прокуратурата нямат административен характер. Именно в това производство според жалбоподателката следва да се прогласи нищожността или незаконосъобразността на увреждащите действия и актове на прокуратурата. Освен това моли решенията на първоинстанционния и въззивния съд да се отменят в частта относно присъдената държавна такса. Жалбата е частично основателна. Правилно въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ относно актовете на прокуратурата по отнемане на лек автомобил "Д" ДК № С* Автомобилът е предаден с протокол за доброволно предаване от лицето С. Р. Н. Отнемането в полза на държавата е извършено с постановление на Окръжна п. - Варна от 23.04.1998 г., отменено частично с постановление на В. к. п. от 20.07.1999 г. само относно л. а "Фиат Крома" и л.а. "Ситроен - ХМ". Посочените актове са издадени в производството по дознание ЗМВ № 381 по реда на действащия към този момент Наказателно процесуален кодекс, следователно са в изпълнение на правомощията на прокуратурата по разкриване и разследване на престъпления. Те не съставляват административни актове по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като не са издадени в административно производство. Освен това както правилно е приел въззивния съд обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ се дължи след отмяна на административния акт по надлежния ред. По изложените съображения решението на въззивния съд в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Основателна е жалбата в частта за разноските. Съгласно § 9 ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г./ разпоредбите на § 7 и 8 се прилагат по отношение на неприключилите до влизането в сила на този закон производства, като таксата се присъжда в края на производството за всяка съдебна инстанция. С § 7 се създава чл. 9а, съгласно който за делата по ЗОДОВ се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от МС. Държавната такса по ЗОДОВ е определена в чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и е в размер на 10 лв. При определянето на държавната такса въззивният съд не е съобразил посочените разпоредби, нито е констатирал нарушаването им от първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение следва да се отменят в частта за присъдената държавна такса и да се присъди общо за трите инстанции 30 лв. държавна такса, вносима по сметка на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение