Решение № 12143 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Бургас, против Решение 98/12.01.2024г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело 550/2023г. С него се отменя като незаконосъобразна Заповед РЗ-25-725 от 23.05.2023г. на Директора на РЗОК за налагане на санкция на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. за нарушение по чл. 280, чл. 292, т. 6а от НРД, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите са идентични с мотивите на издадения административен акт, който е отменен с обжалваното решение. Ответникът, "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона към касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С издадената заповед за налагане на санкции е установено нарушение на нормите от НРД и ЗЗО, които констатации са описани в констативен протокол и в заповедта за налагане на санкции. Установените факти се отнасят до нарушение на медицински дейности, очертаващи нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ-не спазени индикации за хоспитализация, поради недоказана окончателна диагноза във фактическия състав на ДЛА на КП 197. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е допуснал, назначил и приел заключение на съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е установил, че извършените медицински действия и медицински заключения са адекватни на алгоритъма на посочената КП 197, като не се установява нарушение в тези действия. От така приетото заключение съдът е извел правен извод, че няма нарушение на ЛДА, няма нарушения на норми от НРД и ЗЗО, поради което отменил заповедта като противоречаща на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Настоящето санкционно производство следва правила, според които се установява нарушение, чийто фактически състав се описва от административно наказващия орган, посочва се от кои доказателства се установяват отделните факти от фактическия състав, които се преценяват като отклонение от алгоритмите по клинични пътеки и се посочва правната квалификация на нарушението и правното основание за налагане на санкция, която се индивидуализира по вид, размер, смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. На всеки етап от тази административна дейност, следва да бъдат спазени формалните изисквания на закона, като неспазването им е основание за отмяна на акта. В случая се оспорват констатациите на административния орган, с които счита, че е нарушен ЛДА на клинична пътека. При такъв спор, първо от фактическа страна, когато тезите на страните се изразяват в оспорване на специални медицински дейности, медицински заключения от технологията на лечение по клинични пътеки, съдът правилно е назначил съдебно медицинска експертиза за установяване на фактите, изискуеми от ЛДА по КП 197. Заключението на вещото лице е еднозначно, че всички медицински действия и преценки са в кръга на ЛДА, поради което изводите от фактическа страна, че има нарушение в механизма на диагностика и лечение, направени от административния орган са необосновани. Заключението е изложено пред съда в последното заседание, страните не са присъствали, били са редовно призовани за него и не са направили възражения. Правилно съдът е основал изводите си на него, тъй като не притежава специалните знания, поради което изведените изводи от правна страна, че няма нарушения при осъществяване на дейността на изпълнителя на болнична помощ са еднозначно установени. Поддържането в касационната жалба на възражения в предмета на констативно съобразителната част на назначената експертиза не е годно фактическо и правно основание да обоснове касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Тези въпроси относно фактическите установявания следва да бъдат разрешени в първата инстанция, в която не са направени възражения по експертизата, което е било във възможността и волята на страните, поради което такива въпроси в касационната инстанция не обосновават нарушение при постановяване на решението. При изложените съображения и при споделяне напълно на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение