Решение № 11286 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2010 г.

Решение № 11286 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Велинов Лазов, чрез пълномощника му адв. Камелия Букарска, срещу решение № 18 от 11 март 2010 г., постановено по адм. д. № 468/2009 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-Пк-20/13 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Перник. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - РДНСК - гр. Перник, Йорданка Велинова Петкова и Нацка Троянова Тодорова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Перник Димитър Велинов Лазов е оспорил заповед № ДК-02-Пк-20/13 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Перник, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконния строеж: "Пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ I-665 в кв. 93 по плана на с. Рударци, община Перник. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че се касае за извършено в периода 2003 - 2006 г. строителство на масивна пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда, както и това, че за извършването на строителството не са издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР та ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Изложените в обратния смисъл доводи на касатора се основават на заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, съобразно което част от процесната пристройка е била изградена по-рано и е била допустима по действащите към този момент правила и норми. Това възражение е неоснователно. От данните по делото и от изложеното в жалбата на Лазов е установено, че изградената през 1978-1980 г. пристройка е била съборена от жалбоподателя, като на нейно място е изградена нова пристройка, към която е изградена и допълнителна пристройка. Допустимата пристройка е била вече съборена, а изградената през 2003 - 2006 г. на нейно място нова такава не е допустима, тъй като не отговаря на предпоставките, посочени в закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,