Решение № 7261 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2018 г.

Решение № 7261 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2018 г., V о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Чобанов, чрез адвокат С. Иванов, против решение № 1499/24.07.2018 г. по адм. д. № 1285/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излага съображения за неправилност на решението, като твърди нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Ответната страна Разузнавач в сектор "Криминална полиция" при Първо РУ – Бургас на ОДМВР - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Е. Чобанов против заповед за полицейско задържане на лице, рег. № 431 зз-155/10.05.2018 г., издадена от разузнавач в сектор "Криминална полиция" при Първо РУ – Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя на 10.05.2018 г. за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът приема, че в съответствие с изискванията на закона в заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическото основание за задържането, а именно че жалбоподателят е задържан като "заподозрян в притежание на наркотични вещества в гр. Бургас, ул. "Шейново" № 94 – престъпление по чл. 354а от НК. " Съдът е коментирал, че в случая от наличните по преписката доказателства се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя – данни, обосноваващи предположението, че има вероятност той да е извършител на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Правилни са изводите на съда, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, издадена е в съответствие с материалноправните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В конкретния случай няма нарушение, заповедта съдържа описание на фактическата обстановка като основание за задържането, а именно лицето е заподозряно по чл. 354а от НК в притежаване на наркотични вещества в гр. Бургас, ул. "Шейново" № 94. Фактически основания за издаване на заповедта са установени и в докладна записка от 10.05.2018 г., от която е видно, че към момента на задържането е налице предоставена оперативна информация, касаеща лица съхраняващи и разпространяващи наркотични вещества в гр. Бургас, а именно Е. Чобанов и В. Куртев и адреса, на който живеят. С оглед изложеното неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт е немотивиран, както и че не са налице достатъчно данни Е. Чобанов да е извършил престъпление, каквото е изискването на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Данни в смисъла на цитираната разпоредба са били налице и в хода на извършените процесуални действия отразени в протокол за доброволно предаване на пакет със суха тревна смес и обясненията на В. Куртев. Твърдението, че не е образувано досъдебно производство и впоследствие жалбоподателят на е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а от НК са неотносими към законосъобразността на задържането.. Неотносими към законосъобразността на акта са твърденията на жалбоподателя за липса на начин и срок на изпълнение на заповедта, както и пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва. АС-Бургас правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като е обсъдил възраженията на жалбоподателя, който се преповтарят и в касационната жалба. Два дни след приключване на устните състезания в писмено становище адвокатът на жалбоподателя за първи навежда довод, че издателят на акта не е лицето, което фактически е извършило задържането. Въпреки това съдът е обсъдил този довод, като правилно приема, че няма изискване издателят на заповедта и лицето, което я изпълнява и фактически задържа лицето да съвпадат. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая видно от оспорената заповед задържането е продължило в рамките на час и половина – лицето е задържано в 16 ч. и е освободено в 17: 30 ч. Заповедта не противоречи и на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване, както и защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение