Решение № 4660 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 394/2021 г.

Решение № 4660 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 394/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 335 от 1.12.2020 г., постановено по адм. д. № 290/2020 г. Административен съд – Велико Търново, пети състав, е отхвърлил жалбата на Т. К. от [населено място], общ. Елена, обл. Велико Търново, против ревизионен акт № Р – 04000419004057 – 091 – 001/31.01.2020 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РАПРА № П – 04000420024139 – 003 – 001/12.02.2020 г., потвърден с решение № 64 от 27.04.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 общо в размер на 31 969, 63 лв. и лихви в размер на 12 737, 05 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 1 978 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба Т. К. от [населено място], общ. Елена, обл. Велико Търново, чрез пълномощника му адв. М. Е.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Я. Г. взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на Т. К. от [населено място], общ. Елена, обл. Велико Търново, против ревизионен акт № Р – 04000419004057 – 091 – 001/31.01.2020 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РАПРА № П – 04000420024139 – 003 – 001/12.02.2020 г., потвърден с решение № 64 от 27.04.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 общо в размер на 31 969, 63 лв. и лихви в размер на 12 737, 05 лв. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, възраженията на задълженото лице, начинът на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и определяне на размера на задълженията и лихвите за забава; проведеното административно оспорване на ревизионния акт, ангажираните от жалбоподателя в хода на съдебното производство допълнителни писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на стр. 9 и сл. от решението, съответно л. 212 и сл. от първоинстанционното дело. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, притежава фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че констатациите на ревизиращите органи за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК намират подкрепа в събраните по делото доказателства и същите не са опровергани от доказателствата ангажирани от задълженото лице. Решаващият съд е посочил, че принципно основните възражения на задълженото лице са против констатациите на ревизиращите за началното салдо към първоначалния данъчен период 1.01.2012 г., поради което преимуществено усилията на страната са били да установи твърденията си, че той е притежавал като налични много повече от сумата 5 000 лв., приета като начално салдо с ревизионния акт. На стр. 11 – 13 от решението много подробно са възпроизведени възраженията на задълженото лице в тази насока, проследявайки ги от момента на започване на ревизията до момента на съдебното оспорване, в това число конкретните размери на приходите и техния произход. Административният съд е посочил, че споделя констатациите на органите по приходите в тази насока, според които въпросните 250 000 лв., за които задълженото лице твърди, че е притежавал към 1.01.2012 г. не се установяват от ангажираните в тази насока доказателства. Принципно в тази насока е посочено следното: писмените обяснения на лица, които са закупували от ревизираното лице животни и строителни материали втора ръка по същество са частни документи, които не са ползват с обвързваща сила и не са подкрепени от други убедителни доказателства; останалите събрани доказателства – пазарна оценка и нотариални актове за извършени сделки с недвижими имоти също не водят до изводи за наличие на подобни суми у жалбоподателя; през ревизираните данъчни периоди и преди това задълженото лице не е подавало данъчни декларации за реализирани от него доходи; в самите писмени обяснения не се сочи ясен и конкретен размер на притежаваните от лице суми с обяснението, че не е имало задължение да води счетоводство; признатото начално салдо с ревизионния акт е в размер на 11 500 лв., а не на 5 000 лв., както се твърди от жалбоподателя. На стр. 15 от решението административният съд е изложил аргументите си защо приема, че възраженията на задълженото лице не се установяват и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и защо не кредитира същата в отделните й пунктове. Поради естеството на спора по-голямо внимание е обърнато /стр. 18 и 19 от решението/по спора за налични доходи от отдаването под наем на стаи от къща за гости, за които е имало интерпретация в заключението, че това са доходи от патентна дейност по ЗМДТ. Направен е краен извод, че жалбоподателят не е съумял да опровергае констатациите на обжалвания ревизионен акт, който като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Решението на Административен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Т. К. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е направил обективен и всестранен анализ на всички ангажирани от страната доказателства, в резултат на което неправилно е отхвърлил доводите относно размера на наличното начално салдо към 1.01.2012 г., като по този начин е потвърдил необосновано констатациите на ревизиращите органи. На отделен ред се навеждат оплаквания поради некредитирането на представената пазарна оценка на материалите от съборени стопански сгради, които са продадени от задълженото лице, както и за извършени от него продажби на животни. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Ревизията по отношение на задълженото лице Т. К. е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатации за хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Данъчната основа за процесните данъчни периоди е определена при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Принципно основното възражение на жалбоподателя е свързано с размера на началното салдо, което е притежавал към началния данъчен период 1.01.2012 г. Принципно проведената ревизия е повторна, след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт по реда на административното оспорване и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, при която усилията на ревизиращите органи са били насочени основно за установяване на твърденията на задълженото лице за притежавани доходи с различен произход. В тази насока са били насочени и усилията на първоинстанционния съд, който е посочил размера на началното салдо като основен спорен въпрос между страните. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че ангажираните от страна доказателства, в това число писмени такива, представена пазарна оценка и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не оборват констатациите на ревизиращите органи за наличие на начално салдо в размер на 11 500 лв. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното в тази насока следва да бъде посочено следното: Принципно в касационната жалба основните оплаквания на касатора са свързани с изводите на съда относно наличие на приходи от продажба на строителни материали от съборени стопанска сгради/постройки и такива от продажба на животни, отглеждани от жалбоподателя в минал период. Изложеното в жалбата, че като физическо лице жалбоподателят не имал задължение да води счетоводство по същество е вярно. В същото време по делото се съдържат данни, че през въпросните периоди задълженото лице е извършвало стопанска дейност от притежавано от него дружество, от което следва, че е нормално и логично да е запознат и да е наясно с извършваната от него стопанска дейност и да контролира приходите и разходите си. В същото време от данните по делото е видно, че самият жалбоподател не е бил наясно с притежаваните от него доходи през години, какъвто извод се налага от разминаванията в писмените му обяснения в различните фази на ревизионното производство, и в последствие при административното и съдебното оспорване. Изложените аргументи от първоинстанционния съд за невъзприемане на представената пазарна оценка на сградите и на заключението на вещото лице в тази насока са логически обосновани и се възприемат от настоящата съдебна инстанция. Постройките от които са добити въпросните материали може да имат посочената в експертизата пазарна стойност, но по делото няма никакви данни/доказателства какво количество материали, годни за последващо използване са придобити при тяхното събаряне и на каква стойност. Представените писмени декларации, имащи характер на свидетелски писмени показания, съдържат сведения от издателите им, че в едни минали периоди са закупували материали втора ръка от Т. К., но въз основа на тях по никакъв начин не може да бъде направен извод каква точно сума е била получена от продавача. Сочените в решението аргументи относно необходимост от деклариране на отпадъка и прочие са принципно са неотносими към факта на получаването на дохода от материалите, но е пък е относимо обстоятелството, че за реализираните приходи от продажба на строителни материали лицето не е подавало данъчна декларация, каквато би била сигурно доказателство в тази насока. По аналогичен начин стои въпросът и с получени приходи от продажби на животни. В писмените обяснения на лицата се посочва, че в определени периоди преди 2012 г. са закупували животни /крави и прасета/, както и продукти от животни, от ферма на жалбоподателя, но няма каквито и да е конкретни данни за брой животни, пазарни цени и прочие. По сходни аргументи следва да бъдат споделени и мотивите на административния съд относно твърдения на жалбоподателя за получени приходи от изработване на карти за ориентиране, от отдаване под наем на къща за гости и други. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – гр. Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП"-Велико Търново, юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 871, 20 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,