Решение № 9065 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2012 г.

Решение № 9065 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Жоро Веселинов Тенекеджиев, гр. Бургас, против Решение № 1388/4.11.2011 г., постановено по адм. д. № 642/2011 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Жоро Веселинов Тенекеджиев против Заповед № ДК-02-БС-8/26.01.2010 г. на началник ДНСК - Бургас, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "едноетажна масивна сграда", изпълнена в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 от ДГФ (държавен горски фонд), находящ се в землището на гр. Бургас, м. "Ченгене скеле", отразен под № 2 в схемата на Община Бургас за извършено незаконно строителство, участък "Бетонов път - канали". Съдът е отхвърлил жалбата на Тенекеджиев като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Незаконен строеж, за който производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахва по реда на чл. 225 ЗУТ, както предвижда разпоредбата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. По делото е установено, че по отношение на процесния строеж е влязъл в сила отказ за узаконяване и това е достатъчно основание да се постанови премахването му. Нарушенията при съставянето на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не са съществени, тъй като не биха могли да повлияят върху съдържанието на заповедта, освен това не е нарушено правото на защита на жалбоподателя - в производството по обжалване на заповедта за премахване. В случая и без този констативен акт може да се издаде заповедта за премахване, тъй като има влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа. Безспорни са установяванията по делото относно правнозначимите факти - процесният строеж е извършен от касатора, в имот ДГФ, без процедиран ПУП и без промяна на предназначението, както и без строителни книжа. Обосновано първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е законосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав