Решение № 4265 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2010 г.

ВАСVI отделение25.03.2011 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 65 от 23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 491/2010 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4265 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 65 от 23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 491/2010 г. Административен съд гр. Враца е отхвърлил жалбата на Николай Найденов Николов от гр. Враца против решение № 31 от 20.04.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Враца, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 4506011923/22.02.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" в частта му относно началната дата на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Николай Николов с оплакване, че е неправилно. Излага подробни лични съображения по спорните въпроси, моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде разпоредено изплащане на пенсия за минало време - от 3.09.2008 г. до 22.02.2010 г. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и развива подробни доводи по възраженията срещу обжалваното решение. Ответникът по делото директорът на РУ "СО" гр. Враца, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че в касационната жалба не са формулирани точно конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че се иска отмяна на същото на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Счита жалбата за неоснователна, съдебният акт е постановен при точно установени правно-релевантни факти и при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Процесното производството е образувано във връзка с отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Николай Николов, започнало по подадено заявление вх. № 14915/17.07.2009 г. до директора на РУ "СО" гр. Враца. Административният орган - ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ гр. Враца е постановил отказ с мотиви, че същият не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО за сбор от 100 точки. Тъй като осигурителният стаж, приет от пенсионния орган изцяло за доказан като действително положен, бил с недостиг от 6 г., 7 м. и 29 дни, Николов не отговарял и на условията по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, липсващият осигурителен стаж да бъде по-малко от 5 години. При тези данни Николов не можел да се възползва от условието по тази норма за получаване на пенсия чрез внасяне на осигурителни вноски за остатъка. Николай Николов е обжалвал пред Административен съд гр. Враца отказът за отпускане на пенсия и по жалбата му е образувано адм. д. № 557/2009 г. С решение от 15.12.2009 г., приложено както към първоинстанционната преписка, така и с касационната жалба, съдът е отменил оспорените административни актове, като е изследвал доказателствата по делото във връзка с положения от жалбоподателя труд. В мотивите на решението е прието, че следва да бъде зачетен като осигурителен стажът на Николов в ЧЛЗ "Веслец" гр. Враца, за времето от 4.02.1982 г. до 24.12.1983 г. Преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Като необжалвано, това съдебно решение е влязло в законна сила на 04.01.2010 г. Макар Николов да не е подавал ново заявление, административният орган е бил задължен да изпълни съдебното решение и издаде нов акт във връзка с правото на пенсия на лицето. Въз основа на съдебното решение по адм. д. № 557/2009 г. на АС - Враца и признаването на допълнителен осигурителен стаж за времето от 4.02.1982 г. до 24.12.1983 г., жалбоподателят вече е отговарял на условията на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (отм., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Съгласно текста на тази норма, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. В изпълнение на нормата, административният орган е издал разпореждане № 4506011923 от 8.02.2010 г., с което е утвърдил погасителен план за разсрочване на дължимата сума за погасяване на осигурителни вноски на Николай Найденов Николов в размер на 3458,56 лв. за период от осем години по 36, 20 лв. месечно. Това разпореждане е връчено на лицето срещу подпис на същата дата 8.02.2010 г. Както правилно е изложил доводи и първоинстанционния съд, при тези данни по пенсионната преписка относно началната дата на отпускане на пенсията е приложима разпоредбата на § 9, ал. 5 от ПЗР на КСО (отм.). В нея изрично е отразено, че правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или - както е при Николай Николов - от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Пенсионният орган е приложил правилно закона - § 9, ал. 3 и ал. 5 от ПЗР на КСО (отм.), поради което безспорно меродавната начална дата за отпускане на пенсията на жалбоподателя е 8.02.2010 г., на която е утвърден погасителният план за внасяне на дължимите вноски. В случая е без значение кога Николов е навършил пенсионната възраст и кога е подал заявление за пенсиониране, тъй като към претендираните от него като начални дати - 3.09.2008 г. (подаване на първото заявление за пенсия) или 17.07.2009 г. (подаване на второто заявление за пенсия), не е отговарял на всички законови изисквания. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при съобразяване с материалния закон и спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1