Решение № 8006 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2014 г.

Решение № 8006 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рилска света обител, чрез процесуален представител - адв. Росен Михайлов, против решение № 322 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 178/2013 г. на Административен съд - Кюстендил. В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Рила, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Рилска света обител срещу АУЗД № РА000010/7.03.2013 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община Рила, потвърден с Решение № МП-01-01000011/9.04.2013 г. на началника отдел "Местни данъци и такси" при община Рила, с който са определени задължения за такса битови отпадъци за 2012 г., ведно с лихви за просрочие за недвижим имот, представляващ сграда, находяща се в местност Пчелина, Рилски Манастир, община Рила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон. Приел е също така, че община Рила е предоставяла реално услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу АУЗД по отношение на определеното задължение за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Видно от представените по делото доказателства задължението за ТБО за 2012 г. за описания по-горе имот е в размер на 2 834,83 лв. и е формирано на база отчетната стойност на обекта - 283 483 лв, която е обложена с 10 промила, от които 6 промила за услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване" и 4 промила за услугата" обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", одобрени с План-сметка за 2012 г., приета с Решение № 12/30.11.2011 г. на ОбС Рила. По делото са представени заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на общината, заповед с която се изменят почивните дни на Елена Димитрова Иванова на длъжност "чистач" в н. м. "Рилски манастир" за периода 15.04.2012 г. -30.09.2012 г., както и план-сметка, одобрена от ОбС -Рила. Съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Рила не е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" реално се предоставя в н. м. Рилски манастир и в местността Пчелина, Рилски манастир. Съдът неправилно е преценил доказателствата по делото. Наличието на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, одобрена план-сметка и заповед за изменение на работното време на назначения на длъжност чистач не биха могли да обосноват извод за реално предоставяне на въпросната услуга. Осигуряването само на едно лице, което да изпълнява функциите на "чистач" за цялата територия на н. м. Рилски манастир и за местността "Рилски манастир" на практика представлява формално изпълнение на задължението на общината за предоставяне на съответната услуга. Не без значение е и обстоятелството, че по делото не е предоставен нито трудовия договор, нито длъжностната характеристика на хигиениста, назначен от община Рила. Следва да се има предвид и факта, че Рилска света обител е сключила трудови договори с 8 човека, които да се грижат за чистотата на територията на Рилски манастир и около него. Изложените съображения налагат извод, че за процесната 2012 г. община Рила не е изпълнила задължението си за реално предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". След като не е предоставена реално услугата, то незаконосъобразен е изводът на съда за дължимост на ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" Що се отнася до услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо такса за тази услуга се дължи. Решението на административния съд в тази част е правилно е следва да се остави в сила. Предвид необходимостта от отмяна на съдебния част, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, относно определени задължения за ТБО за услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" и предвид обстоятелството, че размерът на таксата в АУЗД не е посочен за всяка услуга поотделно, е необходимо да се преизчисли дължимата от касатора ТБО. След като отчетната стойност на имота - 283 483 лв. се обложи с 4 промила се получава 1 133,93 лева - дължима ТБО за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", като лихвата за просрочие, намалена пропорционално, е 59,89 лв. или общата дължима сума за внасяне от касатора е 1 193,82 лв. С оглед изложеното касационната жалба е частично основателна, а обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, относно определени задължения на Рилска света обител за ТБО за 2012 г. за услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" в размер на 1 700,90 лв. главница и 89.85 лв. лихва за просрочие, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което АУЗД в описаната по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на Рилска света обител срещу АУЗД, относно определени задължения на Рилска света обител за процесния имот за ТБО за 2012 г. за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци" в размер на 1 133,93 лв. главница и 59.89 лв. лихва за просрочие, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение