Решение № 9174 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12739/2009 г.

Решение № 9174 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12739/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Йолинка Здравкова Станева, от гр. София срещу решение № 61/25.06.2009 г. по адм. д. № 3327/2008 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците Михаил Махмуд Уймаз чрез законния си представител Йолинка Станева и Столична община не вземат становище. Ответниците Столична РДНСК и Антонина Николова Великова чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Здравко Станев Белев и Михаил Махмуд Уймаз чрез законния си представител Йолинка Станева срещу заповед № ДК-02-СО-17/12.02.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "плътна ограда", изграден от Здравко Станев Белев в УПИ ХV-262, частично навлизаща в УПИ ХV-263, като построена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите, като в хода на производството Здравко Белев е починал и като страна - жалбоподател е конституирана Йолинка Белева като негова законна наследница - дъщеря. Решението е постановено при участието на Михаил Махмуд Уймаз чрез законния си представител Йолинка Станева като жалбоподател, а също и при участието на Антонина Николова Великова, собственик на съседния имот, както и на Столична община. В тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено поради следните съображения: В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство, както и да бъдат жалбоподатели. В този смисъл за Михаил Махмуд Уймаз не е налице правен интерес от обжалване, тъй като не е адресат на акта извършител на строежа и решението в тази му част е постановено по недопустима жалба поради отсъствието на положителна процесуална предпоставка-правен интерес. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани-собственици или съсобственици на терена, още повече собствениците на съседен имот, каквато е Антонина Николова Великова. В случая органът е само регионалната ДНСК, което игнорира и участието на Столична община. Решението е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Доколкото правоприемниците могат да участват на страната на техните наследодатели, то това е с цел финализиране на съдебноадминистративното производство. Липсата обаче на адресат на акта поради смърт е абсолютно основание за отмяната на заповедта, която не е станала стабилен административен акт. В случаи с правно основание като оспорената заповед адресат е извършителят на строежа и неговата смърт по време на висящ процес по оспорване на заповедта е основание за отмяната й, тъй като с такъв административен акт се създава задължение само и единствено за извършителя на приетия като незаконен строеж. Смъртта на адресата на акта елиминира възможността по отношение на него да влезе в сила заповед със съдържание като оспорената. Настоящият съдебен състав намира, че като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил противоречащо на материалния закон решение: Видно от приложените констативни актове, същите са поставени на ограда на основание § 4 ДР ЗУТ. Разпоредбата е приложима при данни за отсъствието на адресата на акта и след направено връчване по реда на АПК. Едва след установяване на отсъствието на адресата на акта, може да се предприеме връчване по реда на § 4 ДР ЗУТ. Изискването за връчване на констативния акт съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ е част от процедурата, задължително е и следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неизпълнението на това императивно правило от комисията е съществено нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като нарушава или най-малкото ограничава гарантираното от закона право на защита чрез възражения. На последно място заповедта следва да е е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. При липсата на предвидените в хипотезиса факти или липсата на тяхното категорично установяване от административния орган, не може да настъпи правната последица на диспозицията на правната норма- премахване на сграда. В конкретния казус неустановено остава обстоятелството за годината на извършване на строежа на въпросната ограда. Такова твърдение се съдържа само в констативния акт и издадената върху него заповед, но според заключението на вещото не може да се каже годината на извършване на строежа поради липсата на строителни книжа. С оглед пък установеното, че още по кадастралния план от 1997 г. по две от страните оградата е от каменна зидария, а от една страна е изпълнена от оградна мрежа, недоказано остава и обстоятелството от кого е направена процесната ограда, описана като плътна. Не е установено дали оградната мрежа е поставена от предишен собственик при наличие на строителни книжа и дали с оглед и голямата денивелация на терена не е била изградена /цялата или част/ като необходимо укрепване. При липсата на доказателства за вида на оградата, момента на нейното изграждане, вида на съществувалата преди ограда, не може да направи категоричен извод за незаконността й. При всички изложени съображения спрямо обжалваното решение са налице отменителните основания, визирани в касационната жалба. Решението като противоречащо на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални норми и необосновано поради липсата на доказателства за приетите за установени фактически обстоятелства следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение