Решение № 6699 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 155/2018 г.

Решение № 6699 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 155/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив срещу решение № 2011 от 21.11.2017 г. постановено по адм. дело № 1846 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив (АС – Пловдив), в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 286 от 28.03.2017 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/Наредбата), сочи, че при промяна собствеността на регистрирано превозно средство праводателят и приобретателят имат задължение в 14-дневен срок да предоставят на компетентните органи копие от договора за покупко-продажба. Съгласно чл. 18 от Наредба № І-45 регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно. Предвидена е възможност с писмено заявление от собственика да се изиска прекратяване, когато моторното превозно средство (МПС) е регистрирано в друга държава, като се представи копие от документ за регистрация в другата държава или друг документ, придружен с легализиран превод, удостоверяващ регистрацията на превозното средство в друга държава (чл. 18а, ал. 2, т. 6 от Наредбата). Прекратяване на регистрацията по служебен път се извършва в случаите след уведомление от компетентен орган за регистрацията на превозното средство в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП), или Конфедерация Швейцария. Излага, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № І-45, част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство, като удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. При условие, че е прекратено правото на разпореждане с веща, счита, че регистрацията на МПС е следвало да бъде прекратена. Според касатора съгласно § 20 FZV - Verordnung iiber die Zulassung von Fahrzeugen zuin Straflenverkehr (Наредба за допускане на превозни средства в движение), технически изправни автомобили с редовна регистрация от друга държава членка на ЕС имат право да се движат по пътищата в Германия без пререгистрация в рамките на една година. Сочи, че при установяване на постоянно местостоене на дадено превозно средство на територията на Германия, горепосоченият едногодишен срок губи своето значение, а автомобилът практически спира да отговаря на законовите норми и подлежи на пререгистрация, респективно спиране от движение. В конкретния случай се твърди, че превозното средство е продадено на физическо лице на територията на Германия, но в рамките на четири години същото не е регистрирано там, съгласно местното законодателство. Това е видно от договора за покупка от 2016 г., с който И. Неделчев отново е закупил същия автомобил, идентифициран и носещ български регистрационен номер. Извършвайки продажба в чужбина И. Неделчев не е уведомил компетентните органи, не е представил пред тях договора с данните за приобретателя и не е поискал прекратяване на регистрацията на автомобила, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 6 от Наредба № І-45. Поради това е останал регистриран собственик на превозното средство и съответно данъчно задължено лице за периода 2012 г. – 2016 г. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът – И. Неделчев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а не регистрацията на автомобила. Собствеността, съгласно приложимото право (Германския граждански законник), се прехвърля с писмения договор и от момента на предаване на вещта предишният собственик загубва качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С постановеното от АС – Пловдив решение съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 286 от 28.03.2017 г. издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Пловдив, потвърден с решение № 15 от 16.06.2017 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Пловдив, с който на И. Неделчев е установено задължение за данък върху превозните средства (ДПС) по ЗМДТ за периода 1.09.2012 г. - 31.12.2016 г., в едно със законните лихви, във връзка с притежаването на моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил "БМВ 330 ХД", с рег. [рег. номер на МПС], шаси (рама) № WBAEX710 X0 JR75475, двигател № 306 D221275569, в частта му, с която е установено задължение за данък върху преводните средства (ДПС) по ЗМДТ за периода 1.09.2012 г. - 31.12.2012 г. за сумата над 62, 25 лв. до пълния размер на задължението от 124, 50 лв. и за определените законни лихви над сумата от 27, 76 лв. до пълния им размер от 55, 52 лв.; в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в общ размер от 427, 50 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 155, 26 лв.; в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в общ размер от 427, 50 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 111, 87 лв.; в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в общ размер от 427, 50 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 68, 27 лв.; както и в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.09.2016 г. - 31.12.2016 г. за сумата над 178, 13 лв. до пълния размер на задължението от 427, 50 лв. и за определените законни лихви над сумата от 10, 37 лв. до пълния им размер от 24, 88 лв. В останалата част жалбата на И. Неделчев е отхвърлена. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че по отношение на И. Неделчев е формирана партида № 6609 Т188322, с облог от 1.09.2012 г. По делото е прието заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС от 05.09.2012 г., по силата на който Неделчев е придобил собствеността върху лек автомобил "БМВ 330 ХД", с рег. [рег. номер на МПС], идентификационен WBAEX710 X0 JR75475, двигател № 306 D221275569. На 18.11.2016 г. в дирекция "МДТ" при община Пловдив е подадена декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, според която на 13.07.2016 г. Неделчев е придобил собствеността върху лек автомобил "БМВ 330 ХД", с рег. [рег. номер на МПС], идентификационен WBAEX710 X0 JR75475, двигател № 306 D221275569. Като приложение към декларацията е представено заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон) Част І (лист 49, 73) с № 007945434 от 13.07.2016 г., според което, на 13.07.2016 г. процесният автомобил е регистриран като придобит от И. Неделчев. На 6.02.2017 г. в дирекция "МДТ" при община Пловдив е постъпило заявление с вх. № 17 П1993 на Неделчев, според което, на 15.06.2016 г. същият е закупил автомобил "БМВ 330 ХД, с рег. [рег. номер на МПС] от "Аутохандел Екен" (Германия). На автомобила, при регистрацията му в сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР), гр. Пловдив, е даден рег. [рег. номер на МПС]. Според посоченото заявление, автомобилът първоначално е регистриран на 4.10.2012 г. на името на Неделчев в сектор "ПП" при ОД на МВР - Пловдив с рег. [рег. номер на МПС], но впоследствие е продаден в Германия на 23.10.2012 г. на физическото лице Н. Броунерс. След около 4 години повторно е закупен от фирма за автомобили "Аутохандел екен" в Германия. В базата данни на дирекция "МДТ" при община Пловдив е посочено, че Неделчев дължи ДПС за периода 2012 г. - 2016 г. за притежаван от него автомобил с рег. [рег. номер на МПС], в приблизителен общ размер от около 2 884, 50 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от около 800, 00 лв. Направено е искане да бъде извършена проверка и нанесена корекция в партидата му за ДПС относно автомобила за периода 23.10.2012 г. - 15.06.2016 г., тъй като той не е бил негова собственост. Като приложение към заявлението са представени копия на договорите за покупко-продажба на автомобила, копие на Свидетелство за регистрация (голям талон) Част І с № 007945434, издадено на 13.07.2016 г., както и Удостоверение с № 161030006290 от 30.09.2016 г. от сектор "ПП" при ОД на МВР - Пловдив, според което собственик на процесния автомобил е И. Неделчев от дата 4.10.2012 г. След проведена кореспонденция между представляващите Неделчев и директора на дирекция "МДТ" при община Пловдив и изискано и представено становище от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив при Националната агенция за приходите (НАП), е издаден процесния АУЗД № 286 от 28.03.2017 г. от орган по приходите в дирекция "МДТ" при община Пловдив. С него на И. Неделчев е установено задължение за данък върху превозните средства по ЗМДТ за периода 1.09.2012 г. - 31.12.2016 г., в едно със законните лихви, във връзка с притежаването на МПС, представляващо лек автомобил "БМВ 330 ХД", с рег. [рег. номер на МПС], шаси (рама) № WBAEX710 X0 JR75475, двигател № 306 D221275569 в общ размер на 2 250, 30 лв., от които 1 834, 50 лв. – главница и 415, 80 лв. – лихви за просрочие към 28.03.2017 г. При така установеното от фактическа страна и след анализ на относимите разпоредби от ЗМДТ, Наредбата за определянето на размера на местните данъци на територията на община Пловдив (НОМДТОП) и Наредба № І-45, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган (предвид заповед № 090 А-883 от 27.04.2009 г. на кмета на община Пловдив), в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ, първоинстанционният съд е установил, че законосъобразното облагане с ДПС изисква кумулативното наличие на две предпоставки - превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, както и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България. Изложил е, че процесният автомобил е регистриран в сектор "ПП" при ОД на МВР – Пловдив, като собствен на Неделчев, поради което са налице предпоставките по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ. Независимо от това, съобразявайки разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), според която придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването, съдът е приел, че Неделчев не е бил собственик на процесния автомобил през периода от 23.10.2012 г. до 15.06.2016 г. Изложил е, че заверените копия на двата договора, по силата на които жалбоподателят първо продава, а после придобива обратно собствеността върху процесния автомобил, са сключени в Германия. Според § 305 от Германския граждански законник (Bьrgerliches Gesetzbuch), за да възникне облигационно отношение чрез правна сделка, както и за да се измени съдържанието на облигационно отношение, е необходим договор между участващите, стига законът да не предписва друго. Според § 433 с договора за продажба продавачът на една вещ се задължава да предаде на купувача вещта и да му достави собствеността върху тази вещ. В Германския граждански законник няма изискване за нотариална заверка на подписите на купувача и продавача при сключване на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (за разлика от нормата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП) и договорът се смята за сключен при предаването на вещта от продавача на купувача. Поради това съдът е приел, че двата разгледани договора са валидно сключени, съобразно установеното от нормите на Германския граждански законник. Достигнал е до извод, че Неделчев не е собственик на автомобила през периода 23.10.2012 г. - 15.06.2016 г., не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ и не дължи ДПС за периода 1.11.2012 г. - 31.05.2016 г., предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ. Отменил е АУЗД, като постановен в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 53 от ЗМДТ, в частите му, с които на жалбоподателя е определен ДПС за периода 1.11.2012 г. - 31.05.2016 г. Решението, в обжалваната му част, е неправилно. Нормата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Това значи, че за всяко регистрирано превозно средство регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България собственикът му е задължено за данъка лице, което изрично е посочено и в чл. 53 от ЗМДТ. Процесният автомобил "БМВ 330 ХД" е регистриран в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив на 4.10.2012 г. с регистрационен [рег. номер на МПС], след придобиването му от Неделчев, съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 5.09.2012 г. и от този момент той е придобил качеството данъчно задължено лице за този автомобил. В хода на първоинстанционното производство от Неделчев е представен договор от 23.10.2012 г., съгласно който той е продал автомобила си в Германия. Независимо от това не са представени доказателства, а и не се твърди, че е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 88 от 2008 г.), съответно по чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 (в релевантната редакция - ДВ, бр. 67 от 2012 г.), да предостави в двуседмичен срок на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Вярно е, че съгласно чл. 65, ал. 1 от КМЧП, придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването. Това обаче не освобождава праводателя от задължението му за представяне на сключения договор пред компетентните власти в 14-дневен срок, с цел прекратяване регистрацията на МПС. С разпоредбата на чл. 18а от Наредба № І-45 законодателят е създал ред за прекратяване на регистрацията на превозно средство, което автоматично води и до прекратяване на качеството на задължено лице с оглед на изричната разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно, че Неделчев не е упражнил правото си по чл. 18а от Наредба № І-45. Поради това и съгласно удостоверение док. № 161030006290 от 30.09.2016 г., издадено от МВР – сектор "Пътна полиция" – Пловдив, процесният автомобил се води собственост на И. Неделчев, считано от 4.10.2012 г., като регистрацията му през процесния период не е прекратена. Това е довело до неотпадане на качеството му на задължено лице за ДПС за периода 1.11.2012 г. - 31.05.2016 г., което от своя страна прави оспорения АУЗД законосъобразен в частта, с която на Неделчев са установени задължения за ДПС за този период. Приемайки за релевантни и приложими единствено разпоредбите на Германския граждански законник, без да се съобрази с изискванията на ЗДвП и Наредба № I-45 и без да направи преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната му част. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което следва да бъде отхвърлена жалбата на И. Неделчев срещу АУЗД № 286 от 28.03.2017 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "МДТ" при община Пловдив, потвърден с решение № 15 от 16.06.2017 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Пловдив, с който е установено задължение за данък върху превозните средства по ЗМДТ, за моторно превозно средство представляващо лек автомобил "БМВ 330 ХД", с рег. [рег. номер на МПС], шаси (рама) № WBAEX710 X0 JR75475, двигател № 306 D221275569, за периода 1.09.2012 г. - 31.12.2012 г. за сумата над 62, 25 лв. до пълния размер на задължението от 124, 50 лв. и за определените законни лихви над сумата от 27, 76 лв. до пълния им размер от 55, 52 лв.; в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в общ размер от 427, 50 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 155, 26 лв.; в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в общ размер от 427, 50 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 111, 87 лв.; в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в общ размер от 427, 50 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 68, 27 лв.; както и в частта му, с която е установено задължение за ДПС по ЗМДТ за периода 1.09.2016 г. - 31.12.2016 г. за сумата над 178, 13 лв. до пълния размер на задължението от 427, 50 лв. и за определените законни лихви над сумата от 10, 37 лв. до пълния им размер от 24, 88 лв. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай на община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 362, 74 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,