Решение № 985 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2008 г.

Решение № 985 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) във връзка с чл. 193 от ГПК (отм.). С решение № 573 от 30.06.2009 г. по настоящото дело ВКС, ГК, състав на Първо г. о. е оставил в сила решение № IV-293 от 14.02.2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 1* от 2006 г. С молба от 8.07.2009 г. касаторът Р. С. Х. е поискал да бъде допълнено решението на ВКС в следния смисъл: ВКС да се произнесе по доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, поради това че искът за собственост, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик бил недопустим, поради това, че съдът се е произнесъл "свръхпетитум" и поради това, че въззивният съд допуснал недопустимо изменение на иска посредством индивидуализация на спорния имот едва пред втората инстанция. Пълномощникът на ответницата по молбата С. П. З. оспорва искането за допълване на решението на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита искането за допълване на решението за неоснователно поради следното: Съгласно чл. 193 от ГПК (отм.) съдебното решение следва да бъде допълнено, ако съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане на страната, която е инициирала производството по делото, тоест когато постановеното решение е непълно. Непълнота на съдебното решение е налице, когато липсва формирана воля и произнасяне на съда по част от спорното право, по един от съединените искове или по допълнителните искания на страните, свързани с главния спорен предмет /каквито са исканията за плодове, лихви, съдебни разноски/. Не е налице непълнота на решението, когато съдът е пропуснал за изрази в решението си част от иначе пълно формираната своя вола /в този случай е налице очевидна фактическа грешка в решението/, когато не е мотивирал решението си, когато не е обсъдил всички доводи и възражения на страните или когато се е произнесъл по целия спорен предмет, но самият той е непълен /частичен иск или пропуск на страна да заяви цялото си искане/. В касационното производство, искането на касатора е ВКС да извърши проверка за валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение. Правомощията на ВКС по повод на тази проверка са строго визирани в чл. 218ж от ГПК (отм.) и чл. 209 от ГПК (отм.): 1. Когато въззивното решение е нищожно, ВКС го обявява за нищожно, 2. К. въззивното решение е недопустимо, ВКС го обезсилва, като или прекратява делото, или изпраща делото за разглеждане от компетентния съд, или връща делото на същия съд за произнасяне по предявения иск, 3. К. въззивното решение е неправилно, ВКС го отменя и според това дали са допуснати процесуални нарушения или не - връща делото за ново разглеждане от въззивния съд или сам пререшава делото и 4. К. въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, ВКС го оставя в сила. В случая, като е оставил в сила решението на Бургаския окръжен съд, ВКС се е произнесъл по цялото искане, включително и относно това дали обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това не е налице основание за допълване на решението на ВКС. С подадената молба касаторът на практика иска да бъдат допълнени мотивите на решението на ВКС и по същество да бъде изменено това вече влязло в сила съдебно решение /да се обезсили оставеното вече в сила решение на въззивния съд/ - нещо, което е недопустимо в производството по чл. 193 от ГПК (отм.). Независимо от горното, следва да се отбележи, че в мотивите на решението си ВКС се е произнесъл по доводите на молителя в допълнителната му молба: На стр. 3 и 7 от решението на ВКС изрично е записано, че решението на въззивния съд е допустимо, а на стр. 4 и 5 ВКС е изложил изрични мотиви защо счита за правилно решението на въззивния съд за уважаване на иска за 1/6 и. ч. от 200/566 ид. ч. от имота, защо няма произнасяне "свръхпетитум" и защо приема, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, допускайки уточнение на исковата молба по отношение индивидуализацията на спорния имот. Неоснователно е твърдението на молителя в писмената му защита от 9.12.2009 г., че касационната проверка обхванала въззивното решение само в частта, с която е уважен иска за собственост, предявен от С. З. срещу Р. Х. за 1/6 ид. ч. от 200/566 ид. ч. от процесния имот, но ВКС не е разгледал правилността на въззивното решение в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на Р. Х. против първоинстанционното решение в частта за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 26.10.1994 г. В настоящия случай ВКС не е дължал произнасяне за правилността на въззивното решение в горепосочената част, тъй като в касационната си жалба Р. Х. изрично е посочил, че обжалва решението на Бургаския окръжен съд само в частта, с която е осъден да предаде на С. З. 1/6 ид. ч. от 200/566 ид. ч. от имота. Поради гореизложеното, молбата на Р. Х. за допълване на решението по гр. д. № 2* от 2008 г. следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата С. З. направените от нея разноски за адвокат за делото в размер на 1300 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия