Решение № 732 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2008 г.

Решение № 732 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Е. С. Г. - В. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, III г. о. № 1* от 2.10.2007 г. по гр. д. № 734/2006 г. Ответницата М. А. Г. изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена, а по същество е и неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила решение на Софийския градски съд, IV-В отделение от 3.07.2006 г. по гр. д. № 941/2006 г., потвърдено от Върховния касационен съд, III г. о. № 1* от 2.10.2007 г. по гр. д. № 734/2006 г. е отхвърлен предявения от Е. С. В. против М. А. Г. иск за делба като е приел, че общият на страните наследодател се е разпоредил с валидно завещание в полза на дъщеря си М. Г., а възражението на ищцата Е за накърняване на запазената й част не е доказано. Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, но само на изрично посочените в закона основания, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В случая молителката е формулирала искането си по чл. 231, ал. 1 б. "а" и "г" ГПК (отм.), но тъй като молбата е подадена след влизане в сила на ГПК от 2007 г., то следва да се преквалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната и тя не е могла да установи твърденията си въпреки проявената процесуална активност за изясняването на фактическите обстоятелства по делото. В случая такива новооткрити доказателства не се представят, следователно не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се допусне, когато са постановени противоречащи си решения при тъждество на страните, на основанието и искането по различни дела. При недопустимо според чл. 299, ал. 2 ГПК /чл. 224 ГПК -отм./ пререшаване на вече разрешен спор със сила на присъдено нещо, подлежи на отмяна решението, което е неправилно. /решение № 59 от 8.V.1986 г. по гр. д. № 27/86 г. на ВС, ОСГК/. В случая касаторката поддържа, че е налице противоречие между влязлото в сила решение по настоящото дело и решението по гр. д. № 1392/2004 г., което е представено пред въззивния съд. По това дело обаче е отхвърлен искът на М. А. Г. по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение, извършено от общия на страните наследодател в полза на Е. А. Г. с нот. акт № 132/1973 г. Предметът по двете дела е различен и не са били налице предпоставките на чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.) за прекратяване на настоящото производство за делба на друг недвижим имот, не е налице и връзка на преюдициалност между двете дела, задължаващо съда да зачете влязлото в сила решение по предходното дело. С оглед на изложеното не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение