Решение № 16868 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2018 г.

Решение № 16868 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Народно читалище "Иван Вазов 1908" с. Здравец, община Търговище, представлявано от председателя на читалищното настоятелство Д. Димитров, против решение № 83 от 17.09.2018 г., постановено по адм. дело № 122/2018 г. на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на читалището против изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 18-00-06 от 09.07.2018 г. на заместник-кмета на община Търговище. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че исканата информация няма характер на обществена. Сочи се, че поисканата преписка, с цитиран номер, образувана в общината по повод сигнал за нередност при избор на секретар на читалището и по която от общината е взето отношение, тъй като са изискани документи от читалището, касае действия в противоречие със Закона за народните читалища (ЗНЧ), съгласно който общината няма законово регламентирани правомощия да осъществява контрол върху дейността на настоятелството, председателя и секретаря. Правомощия има само проверителната комисия. Иска се отмяна на съдебното решение и оспорения отказ за предоставяне на достъп до исканата информация и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Търговище в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Желязков, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против за подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК, преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че административното производство е започнало по подадено от настоящия касатор заявление за достъп до обществена информация вх. № ДОИ-37 от 25.06.2018 г., в което е поискано предоставянето на заверени ксерокопия на писмен сигнал/цялата преписка/, адресиран до общината за нередност при избор и назначаване след обявените конкурси в с. Здравец, община Търговище на читалищен секретар. На 9.07.2018 г., заместник-кмета на община Търговище, действащ видно от представената заповед при условията на заместване, е издал оспорения акт, в който е посочено, че исканата информация няма характер на обществена информация, поради което е отказал предоставянето й. При тези данни, решаващият съд от правна страна е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - заявлението е разгледано в срок и резултатът е надлежно съобщен. Приел е, че отказът съответства и на материалния закон, тъй като исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съдът е посочил, че информацията не касае обществения живот, касае други отношения, към които заявителя проявява интерес и не предоставя възможност за създаване на мнение за дейността на задължения по закона субект. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен и обоснован е изводът на съда, че оспорения отказ да се предостави исканата по реда на ЗДОИ информация по подаденото от читалището заявление е постановен в съответствие със закона – от компетентен орган (актът е подписан от заместник – кмета на общината, действащ при условията за заместване на титуляра), в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е прието, че отказът на органа, обективиран в цитираното писмо е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация, съдържаща се в посочените в заявлението документи, не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от закона – не е свързана с обществения живот в Република България и въз основа на същата не може да се формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Исканата информация засяга правни отношения, с които заявителят - читалището е свързано и касаещи сигнал за нередности при назначаване на секретар на същото, т. е. сведенията не са с обществен характер. В касационната жалба самият касатор е посочил, че кметът на общината не е компетентен да се намесва в дейността на читалището, като при постановяване на административен акт, във връзка със сигнала, настоящият касатор има друг път да реализира своите права и законни интереси, ако същите са засегнати. Не са налице и двете изискуеми в комулация предпоставки от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и правилно съдът е приложил закона като е приел, че исканата информация не е обществена, съответно че оспорения отказ е материално законосъобразен и е отхвърлил жалбата. С решението първоинстанционният съд е присъдил в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което претенцията, заявена в настоящото производство от кмета на община Търговище за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции е неоснователна, в частта относно разноските за първоинстанционното производство. С оглед изхода на спора в настоящото производство е основателна претенцията за разноски на ответника по касация за същото за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд – Търговище е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания за отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,