Решение № 3138 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2019 г.

Решение № 3138 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. М. от [населено място], чрез процесуален представител, против Решение № 1670/01.08.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 51/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/112/05400/3/01/04/01 от 22.08.2017 г., издаден от Директора на Областна дирекция - Пловдив на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е съобразил, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Навежда доводи, че установеното задължение е частно държавно вземане вземане, което е погасено по давност към 16.11.2018 г. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд " Земеделие" не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС- Пловдив е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/112/05400/3/01/04/01 от 22.08.2017 г., издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с който на Р. Марчева е определено задължение от 24 446 лева, представляващо получено първо плащане по Договор № 13/112/05400 от 15.02.2010 г. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Със Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери УРН 13/112/05400 от 19.05.2009 г., Р. И. е кандидатствала за сумата от 48 892 лева, от които първо плащане в размер на 24 446 лева. На 15.02.2010 г. между Държавен фонд "Земеделие" – София и заявителката е сключен Договор № 13/112/05400 за отпускане на финансова помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. На 17.03.2010 г. ДФ "Земеделие" – РА е извършила първото плащане на финансовата помощ по договора в размер на 24 446 лв. Със Заповед № 03-160-РД/376 от 13.09.2013 г. на Директора на ОД ДФ "Земеделие" – Пловдив на Р. И. е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/05400 от 15.02.2010 г. Изпратено е Уведомително писмо за анулиране на задължение по договор и от са предприети действия за връщане на получените от И. средства, представляващи първо плащане по договора за подпомагане в размер на 24 446 лева. В полза на ДФ е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 775/2013 г. по описа на РС-Панагюрище, но след обезсилването му образуваното изпълнително дело е прекратено. С писмо от 05.06.2017 г. Директорът на ОД – Пловдив на ДФ "Земеделие", на основание чл. 26, ал. 1 АПК е уведомил И., че открива производство по издаване на АУПДВ, като и предоставя възможност да подаде писмено възражение и да изпълни доброволно. Писмото е получено лично от И. на 12.06.2017 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, определен със Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, и чл. 11, ал. 2 и чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Директорът на Областна дирекция - Пловдив е оправомощен да издава актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007–2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Решаващият състав е счел, че обжалваният АУПДВ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. Този извод е обоснован с нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, определяща като публични държавните и общинските вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите за тези вземания. Преценил е, че в АУПДВ са изложени достатъчно ясни и подробни фактически основания, мотивирали административния орган да приложи правната норма. Съдът е приел, че констатираното нарушение на ползвателката правилно е квалифицирано като такова по т. 5. 1, т. 3. 1 и т. 4. 4, буква "е" от Договора за финансиране във вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 2 и ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9/, изразяващо се в неподаване в срок на заявката за второ плащане по договора. АС - Пловдив е преценил като неоснователно възражението на оспорващата, че задължението за връщане на изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за финансово подпомагане е погасено по давност. Този извод е формиран след като е прието, че спорното задължение е възникнало на 15.02.2013 г., когато е изтекъл срокът за подаване на заявление за второ плащане. По аргумент от чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишният давностен срок за това публично вземане е започнал да тече от 01.01.2014 г. и при липса на спирания или прекъсвания на давността би изтекъл на 01.01.2019 г. В случая, с издаване на АУДПВ на 22.08.2017 г. давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърденията в жалбата, Р. И. е получила лично писмото от 05.06.2017 г., отправено от Директора на ОД на ДФ "Земеделие", с което е уведомена, че е образувано производство по издаване на АУПДВ. Известието за неговото доставяне е приложено към административната преписка и в случай, че И. оспорва авторството на подписа, положен в него от нейно име, то тя е следвала своевременно да оспори неговата автентичност в предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК срок. Тъй като това не е сторено, то законосъобразно решаващият състав е приел, че изявлението за лично получаване на писмото е направено от Р. И., респективно - че не е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 АПК в производството по издаване на процесния АУПДВ. Несподелима е тезата в касационната жалба, че в хода на административното производство органът не е изпълнил задължението си служебно да установи всички релевантни факти и обстоятелства, както и да събере доказателства за тях. След като между страните е безспорно, че И. не е подала в срок заявката за второ плащане по договора, то неизпълнението на поетото от ползвателя по т. 5. 1 от Договора задължение е установено. Само по себе си това неизпълнение е нов юридически правоизключващ подпомагането факт, който е основание административният орган да предприеме действия по възстановяването на получените средства за подпомагане, като приложи уговореното в т. 4. 4 от договора и предвиденото в чл. 33, ал. 1 ЗПЗП. По аргумент от чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Съгласно чл. 27, ал. 4 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК сочи, че публични са държавните и общински вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а алинея втора предвижда, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. При тази нормативна уредба правилно АС - Пловдив е приел, че вземането на ДФ "Земеделие", определено с оспорения АУПДВ, е публично държавно вземане, което съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Този петгодишен срок не е изтекъл нито към момента на издаването на процесния АУПДВ, нито понастоящем, тъй като не с присъединяване на вземането по изпълнителното дело, а с издаване на оспорения АУПДВ давността е прекъсната и от прекъсването е започнала да тече нова давност. Ето защо, като е достигнал до същия краен извод, че вземането не е погасено по давност и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУПДВ, АС - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение