Решение № 9803 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2013 г.

Решение № 9803 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) срещу решение № 430 от 18.01.2013 г., постановено по адм. дело № 9246/2011 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение № 5/15.09.2011 г. на КПУКИ. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответникът - Шинка Илиева Маринова, чрез адв. Ботева от САК, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за постановеното решение е връчено на 24.01.2013 г., а жалбата е постъпила на 5.02.2013 г.), от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По същество съдът намира същата за основателна, по следните съображения: С първоинстанционното решение АССГ е приел, че фактическият състав на забраната за осъществяване на дейност в условията на конфликт на интереси по чл. 22 ЗПУКИ обхваща следните елементи - лицето да е заемало публична длъжност, в последната година от изпълнение на служебните си задължения да е участвало в процедури, свързани с фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕС) или предоставени на българската държава и на трето място, да е участвало лично или като съдружник, притежател на дялове, управител или чл. на управителен или контролен орган на юридическо лице в процедура, свързана с предоставяне на такива средства пред институцията, в която е заемало публичната си длъжност. От данните по делото е установено и не е налице спор по фактите, че Шинка Маринова е била директор на Дирекция "Фондове на ЕС за околната среда" към МОСВ до 24.08.2009 г. На 3.09.2009 г. същата сключва граждански договор с търговското дружество "Геос" ЕООД, като на 18.11.2009 г. това дружество печели обществена поръчка, обявена от Община Баните, за която общината е кандидатствала и одобрена за финансиране пред МОСВ по проект "Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект "Изграждане на съоръжения за компостиране и предварително третиране на отпадъци, закриване и рекултивация на общинско депо в местността "Оран Преслуп - Киселк" на община Баните, област Смолян". Съгласно сключения граждански договор между Маринова и дружеството "Геос" ЕООД, тя следва да извърши консултантски услуги с предмет "осигуряване на подкрепа при организацията и управлението" на цитирания проект. На тази база АССГ приема, че първият и вторият елемент от фактическия състав на забраната по чл. 22 ЗПУКИ са налице. Същевременно отбелязва, че не е нарушено изискването Шинка Маринова да е участвала лично или като съдружник, притежател на дялове, управител или чл. на управителен или контролен орган на юридическо лице в процедура, свързана с предоставяне на средства от ЕС, поради което отменя решение № 5 от 15.09.2011 г. на КПУКИ, установяващо конфликт на интереси на Шинка Маринова. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По делото не е налице спор нито, че Шинка Маринова е заемала публична длъжност, нито че участието й в реализирането на въпросния проект започва в период, по-кратък от законово изискуемата една година, както и относно това, че предоставяните консултантски услуги са насочени към финансиране от МОСВ, където същата е заемала публичната си длъжност. Спорно е участието й в процедурата по усвояване на средства от фондовете на ЕС, респ. провежданите обществени поръчки, за да се приеме, че липсва или е налице конфликт на интереси. Легално въведената забрана съгласно нормата на чл. 22, ал. 1 ЗПУКИ обхваща участие или представителство на физическо или юридическо лице в процедури по усвояване на средства от фондовете на ЕС, както и обществени поръчки пред институцията, в която бившият държавен служител е заемал публична длъжност. В конкретния казус съдът е дал неправилно тълкуване на термина "участва", като форма на съдружие или членствено правоотношение в юридическо лице. Противно на това, законодателят налага забраната за участие - като фактическо действие в процедура по обществени поръчки или предоставяне на средства от фондове на ЕС. В този контекст следва ясно да се подчертае, че релевантното участие не е ограничено само относно собствениците или представителите на конкретно юридическо лице, а към всички лица, участващи реално в процедурата пред съответното ведомство. Фактът, че Шинка Маринова не е била собственик или представляващ юридическото лице - бенефициент по съответния проект, не е основание за освобождаването й от отговорност по реда на ЗПУКИ. От значение е същата участвала ли е ефективно в процедура по обществена поръчка или във връзка с предоставяне на средства от европейски фондове пред институцията, в която е работила. В закона липсва легална дефиниция на термина "участва", но по смисъла на въведеното с чл. 9 ЗНА, във вр. с чл. 36 и 37 от Указ № 883 изискване за формиране на разпоредбите, съгласно общоупотребимия български език и при липсата на изрично предвидено отклонение от този смисъл, понятието означава извършване на действия, работа, проява, личен дял в обща дейност, съгласно посоченото в Тълковен речник на българския език. Следователно етимологичното и семантично тълкуване на нормата на чл. 22, ал. 1 ЗПУКИ налага извод, че за съставомерността на деянието в първата хипотеза на забраната е релевантно не конкретното качество на субекта, а обективното наличие на всякаква форма на принос в реализацията на съответната процедура. Без значение е дали бившият държавен служител има трудови или друг вид правоотношения с физическото или юридическо лице, на което съдейства, достатъчно е да е ангажиран по някакъв начин с изпълнението, създаването и проверката на съответния проект, финансиран със средства на ЕС. Същият извод следва от логическото и систематично тълкуване на новелата, т. к. с последващата ал. 2 забраната е разширена именно досежно свързани с бившия държавен служител юридически лица. Смисълът на предметния й обхват е да се предотврати възможността за използването на контакти, информация, положение, позиции, натрупани вследствие на заеманата длъжност като държавен служител, за което и с оглед специалните цели на ЗПУКИ качеството на участие в процедурите няма никакво значение. От данните по делото е видно, че Шинка Маринова е била консултант на община Баните при кандидатстването за финансиране на съответния проект пред МОСВ, междинно звено от страна на министерството, по който е именно ръководената допреди това от нея Дирекция "Фондове от Европейския съюз за околната среда". Наред с това е установено, че Шинка Маринова е била определена за координатор на проекта, съгласно заповед РД-50/15.03.2010 г. на кмета на община Баните, като конкретно разписаните й правомощия и задължения са експертни по своя характер и са свързани именно с осъществяване на дейности от името и за сметка на бенефициента - община Баните пред междинното звено - Дирекция "Фондове от ЕС за околната среда". От събраните доказателства следва, че лицето е участвало в процедура, свързана с предоставяне на средства на ЕС пред същата институция, като е осъществявало консултантски и координационни функции, което обобщава понятието "участие" по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗПУКИ. При това положение следва да се приеме, че Маринова е била участник в процедурата по предоставяне на средства от фондовете на ЕС, като освен, че е консултирала кандидатстването пред МОСВ за усвояването им, така и разходването на средствата от страна община Баните, при координиране изпълнението на проекта е имала отговорността да следи за комуникацията между общината и министерството. На практика дейността й е била пряко свързана с въпросните средства и взаимоотношенията между министерството и бенефициента, като характера и съществото на изпълняваните от нея дейности съответстват на заеманата по-рано публична длъжност. В този контекст несъмнено Маринова е действала в условията на конфликт на интереси, в забранения за това едногодишен срок, поради което като е приел обратното АССГ е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество с отхвърляне на жалбата срещу акта на КПУКИ. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че такива следва да бъдат определени, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева за настоящата съдебна инстанция. Разноски за производството пред АССГ не се дължат, т. к. не са били претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение