Решение № 7989 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Варна чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 1290/6.02.2024г. на Административен съд - Варна по адм. дело 2522/2023г. С него се отменя писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание РД-11-1256/8/25.10.2023г. на директора на РЗОК Варна, с която УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Св. Марина ЕАД на основание чл. 76а от ЗЗО е поканена да възстанови доброволно суми, неоснователно получени в общ размер на 648 лева. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че съдът е отчел хуманната страна на казуса без анализ на установената фактическа обстановка и неправилно е приложил материалните норми. Нормите на чл. 347 от НРД за МД за 2020г.-2022г. и на КП 253 не са нищожни, действащи са и следва да се приложат. Ответникът, УМБАЛ Света Марина ЕАД, чрез изпълнителния директор и процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана РД-11-1256/8/25.10.2023г. С нея на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО Директорът на РЗОК-Варна разпорежда възстановяване на суми, получени без основание. В производството по издаването й е установено, че при оказване на болнична помощ по клинична пътека 253 на здравно осигурени лица е налице превишение на болничния престой, установен на 25 дни за шест месеца с клиничната пътека. Това е в нарушение на нормата на чл. 347, ал. 1 НРД за МД за 2020-2022г., която предписва, че всеки случай по КП 253, определената цена за един леглодни се умножава по броя на пролежаните леглодни при спазване на ограниченията за болничен престой. Обсъдени са възраженията на дружеството, че няма възможност да проследява хоспитализациите в други лечебни заведения и по отношение предоставянето на болничната помощ. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. Приел разглеждания случай за специфичен, предвид характера на КП 253, чиято крайна цел е не да възстанови здравословното състояние на пациента, нито задържане или забавяне на заболяването, а контрол на болката и другите симтоми, изпитвани от пациента, с цел повишаване на качеството на живот. При тези съображения и при отчитане на обстоятелството, че лечебните заведения нямат достъп до информацията за престой на ЗОЛ в други лечебни заведения е отменена поканата като незаконосъобразна. Решението е правилно. Между страните не се спори по фактическата обстановка, съдържанието на нормативната уредба и квалификацията на действията на дружеството, което е лечебно заведение. Спорът е по приложението на материалния закон, който спор е повдигнат пред касационната инстанция с доводите, поддържани и пред административния съд. Тези доводи са неоснователни. Още пред директора на РЗОК-Варна дружеството е развило съображения в своите възражения на които не е даден отговор в производството по издаване на писмената покана. Тези въпроси са относно приложението на материалния закон и това как следва да процедира изпълнител на болнична помощ, когато е налице хипотеза за приложение на КП 253, за целта на която няма спор. Следва ли дружеството изпълнител на болнична помощ да изисква от ЗОЛ декларация за информация дали е посещавал други лечебни заведения, следва ли и технически възможно ли е това да бъде извършено от лечебното заведение, длъжно ли е то да извърши това и на какво основание. На следващо място, няма отговор от административния орган на въпросите, когато се установи, че ще се надвиши регламентирания престой за приложението на КП 253, следва ли да бъде уведомено ЗОЛ, че няма да бъде заплатен престоят от НЗОК, поради което лечебното заведение може да откаже болничната грижа, или да се предостави преценката на ЗОЛ да заплати сам престоя. Тези въпроси следва да намират отговор в случаи като настоящият, с крайната цел на закона да бъде приложена КП 253, а не да се обосновават доводи, че няма да бъде заплатена болнична грижа. Формалното приложение на закона в случая е неотговарящо на основните конституционни и законово закрепени права на пациентите и не държи сметка за обстоятелството дали ЗОЛ е имало нужда от положените палеативни грижи, което е в противовес с целта на закона. Въпросите във връзка с хуманната страна са основание и съдържание на принципите и нормите, регламентиращи обществените отношение, в сферата на медицинските дейности и здравеопазването. Тълкуването на разпоредбите от административния орган следва да е в смисъл как да бъдат приложени нормите, регулиращи процеса на оказване на болнична помощ, а не в смисъл как да не бъдат заплатени, което има за последици отказ от предоставяне на такава, каквато не е целта на закона. При тези мотиви и при споделяне на мотивите на първата инстанция, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника се дължат разноски в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение