Решение № 14310 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2015 г.

Решение № 14310 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, подадена чрез юрк. М. Димитрова, против решение № 105/5.12.2014 г., постановено по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което по жалба на ЕТ "Денислав Иванов 93" е отменена Заповед № 03-РД/1430 от 28.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Излагат се доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като се прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответната страна. Ответната страна - ЕТ "Денислав Иванов 93", чрез адв. С. Клисурска, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски и за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/1430 от 28.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, с която е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по ИД № на проект 28/121/06050. От фактическа страна по делото е прието, че ЕТ "Денислав Иванов 93", със седалище и адрес на управление - гр. Болярово, обл. Ямбол, в качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН 604633, подал на 24.06.2014 г. заявление за подпомагане, регистрирано в ДФ "Земеделие" с УИН 28/121/06050, по мярка 121: Модернизиране на земеделските стопанства, като изготвеният проект е с наименование "Залесяване на 22 дка с двугодишни фиданки "Пауловния" за производство на биомаса". Към така посоченият проект е приложен и бизнес план, съдържащ пълно описание на проекта и етапите на неговото изпълнение, по образец съгласно приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка ""Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., изд. от МЗП. С решение № С3-14-ОС/2013 г. за преценяване вероятната степен на отрицателно въздействие е съгласувано осъществяването на инвестиционното намерение за "Залесяване на 22 дка с двугодишни фиданки "Пауловния" за производство на биомаса в имоти № 010052 и № 010053 в землището на с. Горска поляна, общ. Болярово, попадащо в защитени зони "Западна Странджа" и "Дервентски възвишения 2" с преценка, че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони. С отчет на съответствието от 25.06.2014 г. е направено заключението на дирекция "ДПМРСР", че проектът не съответства на критериите за допустимост, в следствие на което с уведомително писмо № 4135/М121 от ДФ "Земеделие" до оспорващия са посочени непълноти и грешки в заявлението за подпомагане. При издаването на оспорената заповед административният орган отказвал финансиране на проекта с мотив, че са недопустими за финансиране разходите за закупуване специализирана техника - водоноска и за доставка и полагане на капково напояване, както и че не е представено съгласувателно становище от Басейнова дирекция. Административният съд е назначил по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице икономист, което е посочило, че бизнес планът на ЕТ "Денислав Иванов 93", отговаря на изискванията на Наредба № 8 от 3.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Въз основа на горното административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но при недоказано фактическо основание и непълнота на мотивите, несъответствие с целта на закона и при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че административният орган не е анализирал подробно всички представени в преписката материали поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до необоснования извод за отказ за одобряване на проекта. В решението си съдът се е основал на заключението на вещото лице, съгласно което представеният проект отговаря на изискванията на Наредба № 8 от 3.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Вещото лице е посочило, че именно поради неприемането на разходите за водоноска и капково е било отхвърлено искането за финансиране по проекта. Относно другото основание за постановяване на отказа, а именно представянето на съгласувателно становище от Басейнова дирекция, съдът приел, че законодателят изисква същото под условие, в случай че специалния орган РИОСВ - Стара Загора, прецени, че такова е необходимо. В конкретния случай с решение № СЗ-14-ОС/2013 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие от 24.10.2013 г. на РИОСВ - Стара Загора, е съгласувано осъществяването на ИП - т. е. компетентният орган РИОСВ - Стара Загора, е преценил, че не е необходимо съгласуване от Басейнова дирекция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. С Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на селските стопанства" по ПРСР 2007-201З г., на Министъра на земеделието и храните се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Наредба № 8 е издадена в изпълнение на § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който Министерският съвет, съответно Министърът на земеделието и горите, издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които определя: 1. националните органи и/или организации, които прилагат правилата на регламентите, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях; 2. процедурите, чиято уредба регламентите възлагат на държавите членки; 3. начинът за прилагане, когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки. С Наредба № 8 са въведени специфични изисквания по отношение въведените процедури за подпомагане по цитираните регламенти, които имат и пряко приложение, доколкото не липсва уредба във вътрешното законодателство. Съгласно чл. 24, т. 1 от Регламент (ЕС) № 65/2011 административните проверки се извършват за всички заявления за подпомагане, искания за плащане и други декларации, които трябва да подават бенефициентът или трета страна, и обхващат всички елементи, които е възможно и целесъобразно да бъдат контролирани с административни средства". Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК, а съгласно ал. 2 в срок до 15 работни дни от получаване на писмено уведомление за одобрение на проекта, кандидатът следва да подпише договор за отпускане на финансовата помощ. Договорът урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ (чл. 35, ал. 3). Освен това съгласно чл. 36 от Наредба № 8 отказът за финансиране, се съобщава писмено на кандидата, като изрично се посочват мотивите на отказа. Както правилно е посочено в обжалваното решение оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Напълно обосновано съдът се е позовал на приетото и неоспорено заключение на вещото лице - икономист, съгласно което представеният от ЕТ "Денислав Иванов 93", проект отговаря на изискванията на Наредба № 8/3.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Настоящата инстанция споделя становището на решаващия съд, че в конкретния случай неправилно административният орган е отказал финансиране поради непредставяне на съгласувателно становище от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район. Това е така, защото видно от материалите по делото с решение № СЗ-14-№ С/2013 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие от 24.10.2013 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, е съгласувано осъществяването на инвестиционния проект, като съответно не е указано съгласуване с басейновата дирекция. По изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна. Направеният от съда краен извод за незаконосъобразността на оспорената заповед кореспондира с приобщения по делото доказателствен материал и приложимия закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от посочените в жалбата пороци. С молба с приложен списък на разноските процесуалният представител на ЕТ "Денислав Иванов 93", е поискал присъждане на разноски както следва: 1000 /хиляда/ лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и разноски направени в първоинстанционното производство - 50 лева внесена държавна такса и 300 лева платено адвокатство възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд - Ямбол. Искането за заплащане на разноски направени в производството пред Административен съд Ямбол е недопустимо за разглеждане, поради факта, че относно тези искания има произнасяне на съда. С определение № 25 от 15.01.2015 г. по адм. д. № 137/2014 г. на Административен съд-Ямбол съдът е изменил решение № 105/5.12.2014 г. постановено по адм. д. № 137/2014 г., като е увеличен размера на присъдените разноски на ЕТ "Денислав Иванов 93" от 310 лева на 350 лева /50 лв. внесена държавна такса за разглеждане на жалбата и 300 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение/ и е отхвърлена претенцията за присъждане на разноски в размер на 7100 лева, представляващи договорено възнаграждение между ЕТ "Денислав Иванов 93" и процесуалният представител адв. Клисурска по договор за правна помощ от 5.11.2014 г. С определение № 4330 от 20.04.2015 г., постановено по настоящето дело, състав на Върховния административен съд е оставил в сила определение № 25 от 15.01.2015 г. на Административен съд-Ямбол по адм. д. № 137/2014 г. по описа на съда. Налице е сила на пресъдено нещо относно претенцията на ЕТ "Денислав Иванов 93" за заплащане на разноски за първоинстанционното производство и този въпрос не може да бъде разглеждан повторно. Искането за присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция е основателно. Страната е представила договор за правна помощ и съдействие, съгласно който размерът на заплатения адвокатски хонорар е 1000 лв. Посочено е, че сумата е заплатена в брой. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въз основа на това, че настоящото производство е касационно, не се отличава с фактическа и правна сложност, преминало е в едно съдебно заседание, възражението за прекомерност следва да бъде уважено. Ето защо платеното възнаграждение в размер от 1000 лв. се явява прекомерно и следва да се намали до размера съобразен с разпоредбата на чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 28 от 2014 г./. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Това обосновава изводът на настоящия съд, че адвокатското възнаграждение като прекомерно следва да бъда намалено и се присъди в размера на 300 /триста/лева. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,