Решение № 173 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 138/2009 г.

Решение № 173 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 138/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на в.н.о.х.д. № 827/2008 г. на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по това дело решение от 25.VIII.2008 г., с което е потвърдена присъдата на Софийския районен съд от 13. ХII.2007 г. по н.о.х.д. № 13995/2006 г. и връщане делото на градския съд за ново разглеждане. Посоченото в искането за възобновяване касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - нарушени са чл. 13 и чл. 14 НПК, показанията само на един свидетел, М., който е баща на подсъдимия, не са били разпитани свидетели, чиито показания биха допринесли за разкриване на обективната истина. В съдебно заседание искането се поддържа от представител на ВКПр, а от страната на оправдания подсъдим Б. Ст. Б. и от тази на частния обвинител Н. Ил. Н., становище не е изразено. Върховният касационен съд установи: С потвърдената първоинстанционна присъда, подсъдимият Б. С. Б. е признат за невиновен в това, на 9.V.2003 г. в с. Л., Софийска област, да е обсебил собствения на Н. И. Н. лек автомобил ВАЗ 2103 с рег. № С* при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в изпращащия съд на 24.II.2008 г., в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, заведено под № 5* но не и основателно. Без основание се твърди, че нарушаването от двете съдебни инстанции на принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК се дължи включително на неразпитването на "свидетели-работници от гаража... на фирма "Интеркар" за установяване техническото състояние на обсебения лек автомобил, както и на неразпитването "служителите на РПУ, които са спрели" същия автомобил "за проверка и той е бил с регистрационна табела от автомобила" на пострадалия Н. Н. Такива лица - работещи в автосервиза на "Интеркар" и полицейски служители - нито са били посочени като свидетели в обвинителния акт, нито при първо- и второинстанционното разглеждане на делото са били искани като такива от страна на държавното и/или частно обвинение, нито изобщо са били споменавани по някакъв повод и съответно конкретизирани с имена и адреси, за да бъдат сега упреквани първо- и второинстанционния съд в процесуално нарушение, довело до непълнота на доказателствения материал. Неоснователно се твърди, по-нататък, че "съдът е обявил съдебното следствие за приключено, без да поиска становище от страните в процеса". Тук не става ясно, преди всичко, кой "съд" се има предвид, но тъй като изречението с това твърдение следва изречението с твърдение за погрешно формирано у районния съд "вътрешно убеждение относно несъставомерността на деянието", то вероятно този именно съд се упреква в нарушаването и на чл. 286, ал. 1 НПК. Пропуска се обаче изявлението на участвалия в първата инстанция прокурор, направено в проведеното на 13.ХII.2007 г. съдебно заседание, че няма"доказателствени искания" и предлага "на съда на даде ход на пренията" (л.58 от първ. дело, гърба). Не е основателно, накрая, и възражението срещу правилността на извършения от двете съдебни инстанции доказателствен анализ с кредитирането показанията само на свидетеля С. М., баща на подсъдимия, а не и на останалите свидетели. Безспорно Ст. М. е свидетел, силно заинтересуван от изхода на делото, но на неговите показания са били противопоставени единствено показанията на свидетеля В. Л., намиращ се пък в приятелски отношения с пострадалия Н. Множество са били противоречията между казаното от двамата: дали М., или подсъдимия, или и двамата са откарали автомобила на Н. от сервиза на"Интеркар" до дома на Б. и М. в с. Л. какво е било техническото състояние на леката кола; кой след това я е откарал от дома на подсъдимия и баща му; извършил ли е той последващи разпоредителни действия с автомобила и какви. Част от изброените противоречия е било обективно възможно да бъдат преодолени - в искането за възобновяване дори е посочено, как - и в достатъчна степен да се установи истинността на твърдяното от М. или Л., но нито прокурорът, нито частният обвинител са проявили процесуална активност, а съдилищата, оставени да избират между обективността на двамата свидетели и след неуспешния опит да отстранят наличните помежду им противоречия чрез очна ставка, правилно са заключили, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, за да бъде Б. Ст. Б. осъден. С оглед на дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение