Решение № 8252 от 1.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Електроразпределение Север АД, чрез пълномощника си адвокат Величков, срещу Решение 7498 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело 8847/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Иска присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костадинов в писмено становище излага доводи за неоснователност н и недоказаност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Макси Кар ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД, срещу Решение Ж-466 от 18.08.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството са дадени задължителни указания: 1. В 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да изпрати за съгласуване до EСО ЕАД подадените на 20.12.2021 г. искания за проучване на условията за присъединяване с вх. 21012007987 и с вх. 2102007988 на 2 ФЕЦ, предвидени за изграждане в ПИ с идентификатори 32175.23.2 и 32175.23.3 по КККР на с. Иванча, община Полски Тръмбеш, област Вeлико Търново; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2, и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на които се и основава оспореното пред съда решение на комисията, тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в случаите, когато приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая е отправена жалба срещу отказ на Електроразпределение Север АД, по която именно КЕВР дължи произнасяне по правилното приложение на закона по възникналия спор. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че спорът по делото e по отношение на това дали подадените в края на 2021 г. от Макси кар ЕООД заявления, съответстват на нормативните изисквания. По делото е безспорно, че на 20.12.2021 г. от Макси кар ЕООД са подадени писмени искания за проучване на условията за присъединяване на 2 броя ФЕЦ, предвидени за изграждане в с. Иванча, община Полски Тръмбеш, област Вeлико Търново, по реда на чл. 80, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредбата), като към всяко заявление са приложени и визи за проектиране за съответния имот, издадени от гл. архитект на община Полски Тръмбеш. Последвалия отказ на електроразпределителното дружество е мотивиран с това, че съгласно изисквания на ЗУТ дружеството следва да подаде искания за предварително проучване на възможностите за присъединяване на обекти на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, без да се позове на конкретни текстове от ЗУТ, които налагат извършването на предварителното проучване. В тази връзка обосновано съдът е приел, че подобно изискване не се съдържа в относимата в случая Наредба 6, поради което обосновано е заключил, че Електроразпределение Север АД не е изпълнило задължението си по чл. 80, ал. 7 от Наредба 6 да се произнесе с мотивирано становище по допустимостта на заявленията в срок от 7 дни от постъпването му. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от Наредбата Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. документ, удостоверяващ вещните права върху имота; 2. за обекти по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ скица на имота; за всички останали обекти копие на виза за проектиране или одобрен ПУП, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите по ЗУТ; 3. копие от платежен документ за внесена по сметка на оператора на съответната мрежа гаранция за участие в процедурата по реда на чл. 23, ал. 8 ЗЕВИ; 4. нотариално заверено пълномощно в случаите, когато лицето, подаващо документите, е различно от заявителя . Видно от разпоредбата, заявителят следва да приложи копие на виза за проектиране или одобрен ПУП, както и други документи посочени в нея, поради което настоящия състав счита, че е налице алтернативна възможност за прилагане към заявлението на един от двата документа. В настоящия случай от доказателствата по делото е безспорно установено, че необходимите документи по смисъла на чл. 80, ал. 2 и ал. 3 са приложени от Макси кар ЕООД, поради което електроразпределителното дружество е следвало да съгласува условията за присъединяване с оператора на преносната мрежа, след което да пристъпи към издаване на становища при условията на чл. 80, ал. 14 във връзка с чл. 80, ал. 13 от Наредба 6. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). КЕВР дължи произнасяне съобразно определените и от ЗЕ правомощия. Извън нейната компетентност е извършване на преценка относно процедурите по издаване и съгласуване на административни актове по ЗУТ, съответно за промяна на предназначението на земеделска земя по ЗОЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Постановените в производствата по ЗОЗЗ административни актове също подлежат на обжалване по реда на АПК чл. 24а от закона. В случая от Комисията подлежат на преценка твърденията за незаконосъобразен отказ за издаване на становище за присъединяване, съобразно относимите към тях разпоредби на специалния закон и подзаконовите актове по приложението му, което е и сторено с оспореното пред съда решение. С оглед гореизложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора исканията на касационния жалбоподател Електроразпределение Север АД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. На ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение