Решение № 1929 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2018 г.

Решение № 1929 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марио 2012" ЕООД – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. И. Колев срещу решение № 1809/9.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1271/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 012600/1750/22.03.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. във връзка с общо подадено заявление за подпомагане за посочените три години в размер на 693, 76 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "б" от Наредба № 11/6.04.2009 г. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че предвид наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичните плащания, основанието, на което същият е прекратен, обвързва дружеството и съда с посоченото в него правно и фактическо основание, поради което законосъобразността на оспорения АУПДВ следвало да се преценява именно през призмата на възприетото от ответния орган основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Твърди в тази връзка, че е следвало на самостоятелно основание да бъде преценено при каква хипотеза на правните норми е прекратен агроекологичния ангажимент, за да се извърши правилна преценка за наличието на основание за налагане на финансова санкция с издадения АУПДВ. Според касационния жалбоподател неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице форсмажорно обстоятелство, което да изключва отговорността на дружеството за връщане на част от получените средства по ангажимента, тъй като прекратяването е станало по настъпило по силата на закона и се дължи на форсмажорно обстоятелство, на чието възникване касаторът не е могъл да повлияе и да се противопостави. Относно тези доводи в касационната жалба са развити подробни доводи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУПДВ, както и се претендират направените пред двете съдебни инстанции разноски. Депозирана е по делото и писмена защита от адв. И. Колев. Ответникът по касация заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, редовно призован, не се е явил, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че при наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поет с УИН 16.05.0413/26098 от 2013 г., което прекратяване е с правно основание чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. поради неподадено заявление за 2016 г. правилно административният орган е издал и оспорения АУПДВ. Възражението на жалбоподателя за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства според съда са извън обхвата на съдебния контрол върху последващия акт за прекратяване АУПДВ. В този смисъл съдът се е позовал на решение № 7519/22.06.2015 г. по адм. дело № 5269/2015 г. на ВАС. Посочено е в обжалваното решение, че фактическите и правни основания, на които е издаден АУПДВ са ясно посочени – прекратен с нарочен административен акт агроекологичен ангажимент поради неспазване на задължението по чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11. Според съда недопустимо е да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент и в тази връзка съдът са изложени подробни мотиви, като е изследван институтът на съдебния контрол. Съдът въз основа на така изложеното е приел, че не са налице необходимите предпоставки за прилагане на хипотезата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, тъй като оспорващият не е претърпял лишаване или отчуждаване под каквито следва да се разбират единствено принудителните такива, извършени въз основа на закон за задоволяване на държавни или общински нужди или като резултат от принудително изпълнение, насочено към даденото имущество, като е налице позоваване в тази връзка на решение № 2870/28.02.2012 г. по адм. дело № 12569/2011 г. на ВАС. Наред с тези мотиви съдът е изложил, че при подписването на договор № ПМ-02/8.10.2012 г. жалбоподателят е бил наясно, че едно от основанията за прекратяване на наемното правоотношение е отчуждаването на наетата земя за държавни и общински нужди, а и не е представил доказателства, че наемното правоотношение да е било едностранно прекратено против волята му. Обстоятелството, че след приемането на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ жалбоподателят не е покривал критериите на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ според съда не е нито форсмажорно, нито изключително обстоятелство. Направен е извод в обжалваното решение, че изцяло във волята на ползвателя на субсидията е било да реши дали да създава нужното стопанство или да прекрати ангажимента си по мярка 214, а и във всеки един етап на производството е бил наясно с последиците от неизпълнението на поетия агроекологичен ангажимент, поради което при наличието на стабилизирал се административен акт за прекратяването на посочения ангажимент съдът е приел, че административният орган правилно и законосъобразно е определил по основание и размер съответното публично държавно вземане. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 67 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата, се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. съгласно който подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Този акт е влязъл в сила и правилно съдът е счел, че жалбоподателят следва да възстанови 40% от изплатените му 1 734, 41 лв., които се равняват на 693, 76 лв. Правилно в обжалваното решение е прието, че съдът не може да извършва косвен контрол на влезлия в сила административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че жалбоподателят не е представил доказателства, че наемното му правоотношение с министерството на земеделието и храните е прекратено против неговата воля. Нещо повече, прекратяването на наемния договор е станало по искане на касационния жалбоподател, предвид че не е могъл да изпълни изискванията, въведени с разпоредбата на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ във връзка с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ относно създаването на животновъдно стопанство. Съдебната практика на ВАС изрично приема, че изплатената субсидия подлежи на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените средства е последица от този административен акт. В този смисъл правилно първоинстанционният съд не е осъществил косвен съдебен контрол върху влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент- вж. решения по адм. дела № 974/2017 г., № 204/2016 г., № 15516/2014 г., поради което възражения, свързани със законосъобразността на основанието за прекратяването на агроекологичния ангажимент, каквито прави касационният жалбоподател, под предлог, че са цитирани в последващото издадения акт за установяване на публично държавно вземане, не биха могли да бъдат обсъждани. Неоснователно е позоваването от касатора, че е приложим чл. 18, ал. 6 от Наредбата, тъй като не са доказани нито форсмажорни, нито изключителни обстоятелства, които са дефинирани в § 1, т. 4 от ДР на Наредбата и лимитативно изброени в б. "а" до б. "е" - смърт на подпомаганото лице; дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент и епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството. На първо място не е налице нито едно от посочените форсмажорни или изключителни обстоятелства. На второ място такова възражение не е правено при прекратяване на агроекологичния ангажимент предвид, че жалбоподателят сам е поискал това прекратяване, а и не се спори по делото, че не е подал заявление предвид задължението му по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са допуснати нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение