Решение № 3591 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 366/2013 г.

ВАСVI отделение14.03.2013 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/19.11.2012 г. по адм. дело № 340/2012 г. на Административен съд - Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3591 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 366/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петранка Димитрова Христова, от гр. Русе против решение № 35/19.11.2012 г. по адм. дело № 340/2012 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 89, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 35/19.11.2012 г. по адм. дело № 340/2012 г. Административен съд - Русе е отхвърлил оспорването по жалба на Петранка Димитрова Христова, от гр. Русе срещу решение ПЕО № 116-а/04.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 1/11.08.2012 г. на ръководител по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно постановен отказ за отпускане на социална пенсия за старост. За да постанови този резултат, съдът е приел че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 89, ал. 1 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., отм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2013 г. - изм., бр. 60 от 2011 г., действал към момента на издаване на оспорените актове) право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на чл. от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на чл. от семейството се преценява към датата на заявлението. Правилно съдът е приел, че за да възникне правото на социална пенсия следва да са налице две материалноправни предпоставки - минимално изискуема възраст и ненадвишаване на минимално изискуем осигурителен доход на чл. от семейството на заявителя. Съществуването на тези основания е при условията на кумулативна обвързаност и отсъствието на едно от тях препятства правопораждащия ефект. Обосновано съдът е приел, че за жалбоподателката не е налице изискването годишният доход на чл. от семейството и към датата на навършване на възрастта, респ. подаване на заявлението да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. За процесния период последният възлиза на сумата от 780,00 лева, а реализираните доходи от съпруга на Христова, сочат значително надвишение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1