Решение № 11956 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5006/2015 г.

Решение № 11956 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5006/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Вега 03" ООД, гр. Враца, представлявано от адв. Миневска, против решение № 115/23.03.2015 г. по адм. д. № 599/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, в писмен отговор, изготвен от юрк. Мундова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски . Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба порцесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна с преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора "Вега 03" ООД срещу ревизионен акт № 061202759/14.03.2013 г., издаден от главен експерт по приходите при ТД на НАП-Велико Търново с частта относно установените допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане ЗКПО/ -допълнително начислен корпоративен данък за 2007 г., 2008 г, 2009 г. и 2010 г. в размер общо на 58909,57 лв, от който за внасяне 45958,03 лв и лихви общо в размер на 24230,25 лв, а за 2011 г. за намалена данъчна загуба от 45685,45 лв на 19095,45 лв, потвърден в тази част с решение № 248/4.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата като е приел, че в обжалваната част ревизионния акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Доказателствата, събрани в хода на административната преписка и ангажираните в съдебната фаза са преценени в съвкупност с доводите на страните. Изложен е анализ на търговските взаимоотношения на оспорващия и дружествата-доставчици по инкримираните фактури, съставени по повод сделки с родово определени вещи /метални отпадъци, влагани в производствената дейност/, за които административният орган е изразил становище, че отразения по тях разход не е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО, при което съдът е приел обоснованост на корекцията на финансовия резултат за ревизирания период и законосъобразно начислен допълнително корпоративен данък и лихви за забава. Този извод е възприет в светлината на представените от оспорващия писмени доказателства, респ. приемателно-предавателни протоколи съставени с контрагента "Видинметал" ЕООД и заключения на назначени по негово искане съдебно техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Обсъждайки тези доказателства в съвкупност с установяванията по административната преписка е приел, че посочените протоколи не са били налични в архива на дружеството-оспорващ и са съставени единствено в подкрепа и за целите на оспорването. Относно констатациите на експертизите са изложени доводи, че съответствието на производствената дейност на дружеството с директивите по стандарт ISO 9001:2008, относими към законовите и нормативни изисквания към произведените продукти и че разходите по обсъдените фактури са включени в себестойността на произведеното, не доказват документална обоснованост на отразения в тези фактури разход предвид невъзможността за проследяване фактурирания материал в изделието по коя поръчка е вложен. Отчетено е установяването, че по част от фактурите плащането е в брой като приложения касов бон е издаден от нерегистрирано по надлежния ред фискално устройство. Така установените обстоятелства, съотнесени към нормите на чл. 26, т. 2 и чл. 16 ЗКПО са мотивирали решаващия извод за издаването на ревизионния акт в обжалваната му част в съответствие с материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с претенция за отмяната му на основание чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Доводът за допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила е неоснователен. Противно на твърдяното в тази насока, съдът, видно от текста на разпореждането от 15.07.2013 г., е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, в хода на делото е уважил доказателствените искания на оспорващия, а приобщените по негов почин доказателства е анализирал в мотивите на решението си. В тази връзка свидетелските показания е обсъдил в съвкупност с доказателствата по преписката и приетите по делото. Показанията на св. Симеонов са обсъдени в съдържанието им, отразено в съставения съдебен протокол, неоспорен от жалбоподателя по реда на чл. 151 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Този свидетел е бил ангажиран за установяване взаимоотношенията между касатора и "Видинметал" ЕООД, респ. обстоятелствата относно съставянето на представените в копия приемателно предавателни протоколи /оригинали липсват/. Преценката относно доказателствената им сила съдът е извършил не само на база показанията на посочения свидетел, а и при преценката на всички относими факти и процесуалното поведение на оспорващия. Тези протоколи последният не е представил на ревизиращия орган, не е твърдял наличието им, не ги е приложил към жалбата си. Представил ги е в доста късен момент от развитието на делото и чрез ангажираните гласни доказателства е целял да докаже истинността на отразените в тях обстоятелства. Същото се отнася и за другите съпътстващи документи товарителници, вносни бележки и пр. представени в хода на делото. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Обсъдените по-горе обстоятелства налагат извода, че данни за верността на отразената в процесните фактури стопанска операция по делото не са установени, от което следва че процесните счетоводни разходи обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО правилно не са признати при данъчната ревизия, респ. правилно финансовия резултат на проверяваното дружество е коригиран в посока увеличение. Налице са били и предпоставките по чл. 16, ал. 1 ЗКПО - оспорените фактури обективират разходи, отчетени от касационния жалбоподател в нарушение на счетоводните изисквания. Предвид горното обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 500 лв на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и § 1 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,