Решение № 12359 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2014 г.

Решение № 12359 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на КМК ЕООД, със седалище с. Факия, община Средец, обл. Бургас за отмяна на влязло в сила решение № 1840 от 19.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7402/2010 г., потвърдено с решение № 2737 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд, IV отделение по адм. дело № 9024/2013, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо /УП/ на изпълнителния директор на ДФ Земеделие изх. № 01-2600/112 от 6.01.2012 г. относно мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Молителят твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 4 и т. 1 от АПК. По отношение на първото основание в молбата са изложени доводи за противоречие на решението по адм. дело № 7402/2010 г. в посочената част с влязло в сила решение № 3814 от 1.08.2011 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 6162/2010, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5023 от 21.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за възстановяване на полученото финансиране по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2008 г. Молителят твърди, че е налице съвпадение в страните, в искането и основанието за издаване на административните актове, предмет на съдебен контрол по двете дела. Относно основанието по чл. 239, т. 1 от АПК молителят поддържа, че при произнасянето с уведомително писмо изх. № 01-2600/112 от 6.01.2012 г., ДФ Земеделие не е установил относимите факти, не е преценил всички събрани доказателства и не е представил всички писмени доказателства по преписката. Не е станало ясно какви проверки са извършени при издаването на административния акт. Не е представен регистъра на извършените контролни дейности на резултатите от предприетите проверки и предприетите мерки, който фондът е длъжен да води. Позовава се на представеното в настоящото производство писмо изх. № 02-2600/3134 от 13.06.2014 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, от което е видно, че при издаването на оспорения по адм. дело № 7402/2010 г. акт, административният орган е извършил проверките за нарушение на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., само въз основа на заявените площи, а не както се изисква въз основа на площите, в които се извършват агроекологични дейности. И тъй като площта на едно БЗС 29221-51-4, в което са извършвани такива дейности не е заявена, то изключването на тази площ променя изводите относно процентът на припокриване и наличието на нарушение на цитираните разпоредби. Искането е за отмяна на решение № 1840/19.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7402/2010 г. в частта, касаеща мярка 214 "Агроекологични плащания". Ответникът - изпълнителният директор на ДФ Земеделие, в представено по делото писмено становище на процесуалния му представител оспорва молбата за частична отмяна на влязлото в сила съдебно решение и моли да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Молбата за частична отмяна е подадена от надлежна страна, срещу съдебно решение, което е влязло в сила и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Институтът на отмяната е извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина, което се дължи на основанията, изчерпателно изброени в нормата на чл. 239 от АПК В конкретния случай в молбата на КМК ЕООД се сочат основания за частична отмяна на решението по адм. дело № 7402/2010 г. по чл. 239, т. 4 и т. 1 от АПК. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Основанието е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които са постановени противоречиви решения /арг. от ТР № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г./. В конкретния случай с решение № 1840/19.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7402/2010 г., чиято частична отмяна се иска, съдът е отхвърлил изцяло жалбата на КМК ЕООД против Уведомително писмо /УП/ изх. № 01-2600/112 от 6.01.2012 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. по УРН 354343, издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С административния акт на дружеството е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 30 794.96 лева, по СНДП - 10319.26 лева, НДЖ2 в размер на исканата сума от 5004.46 лева, по НДЖ3 - 7992.81 лева, по НР2 - сумата от 205.36 лева, наложени са санкции са наложени санкции за бъдещ период в размер на 7154.56 лева и е постановено прихващането им на основание чл. 51 от Регламент 796/2004 г. По мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/, административният орган е приел, че по заявената агроекологична дейност с агроекологичен код АПП 13, Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция е прекратила агроекологичния ангажимент и е поискала възстановяване на получената финансова помощ за първата година по мярка 214. При извършване на проверките за спазване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. от кандидата е установено, че процентът на припокриване спрямо одобрената площ е по-малък от изискуемите 90% т.е. установено е, че изискването по чл. 24, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. не е спазено. Съдът е приел, че за кампания 2009 г. КМК ЕООД е подало общо заявление с приложение за кандидатстване за Агроекологични плащания 2009, като е заявил за подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания БЗС обща площ от 1020.55 ха, като от тях 522.08 ха са одобрените за 2008 г. /първата година по мярката/. Съгласно заключението на вещото лице и приложената към него таблица, е приел, че процентът на припокриване е по-нисък от 90 %, а именно 86.89%, изчислен както следва: 453.6187 делено на 522.08 ха, като по този начин не е спазено изискването ангажиментът да се изпълнява върху едни и същи площи и в рамките на допустимото от закона намаление на одобрените площи. Първоинстанционното решение, е влязло в сила, като потвърдено с решение № 2737 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд, IV отделение по адм. дело № 9024/2013 г. С решение № 3814 от 1.08.2011 г. на Административен съд, София град по адм. д. № 6162/2010, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/5023 от 21.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за възстановяване на полученото финансиране по мярка 214 за 2008 г. Съдът е отменил този акт, като е приел, че при издаването на този административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават неговата незаконосъобразност. Това решение е влязло в сила, когато е потвърдено от касационната инстанция с решение № 3673 от 14.03.2012 г. на ВАС III отд. по адм. д. 13216/2011 г. От изложеното следва, че е налице съвпадение в страните по двете решения, но не е налице идентичност в предмета им - решението по адм. д. 6162/2010 г. има за предмет законосъобразност на АУПДВ на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за възстановяване на получено финансиране по мярка 214 - АЕП за 2008 г., докато решението по адм. д. № 7402/2010 г. има за предмет законосъобразността на уведомително писмо, издадено по общо заявление за плащания на площ за 2009 г. След като предмет на двете решения са различни административни актове, за различни периоди на финансиране, основанието по чл. 239, т. 4 от АПК е неприложимо. Доводите на молителя за съвпадение в предмета на двете дела се основават на твърдението, че оспорените административни актове, са издадени въз основа на едно и също искане за подпомагане - това за 2009 г., както и че фактическото основание, посочено в мотивите на уведомителното писмо по заявлението за 2009 г. в частта по мярка 214 "Агроекологични плащания" и фактическото основанието за възстановяване на недължимо платените суми за 2008 г. е едно и също - неспазване на изискването по чл. чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК има предвид пълна идентичност на страните и предмета на съдебния спор, по който са постановени противоречивите съдебни решения. Предметът се очертава от искането до съда по оспорване на конкретен административен акт. В случая се касае за искания до съда с различен предмет - оспорване на АУПДВ за възстановяване на суми по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2008 г. и оспорване на уведомително писмо, издадено по общо заявление за плащане по същата мярка за 2009 г. По изложените съображения молбата на КМК ЕООД за частична отмяна на решението по адм. дело № 7402/2010 г. касаеща мярка 214, поради противоречието му с решението по адм. дело 6162/2010 г. на основание чл. 239, т. 4 от АПК, е неоснователно. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че въпросът за прекратяване на агроекологичния ангажимент на дружеството по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. не е включен в произнасянето на съда и по двете дела, поради което всички съображения на молителя за противоречиво разрешение на този въпрос са неотносими към искането му за отмяна на съдебния акт. По отношение на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК: Нормата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от съществено значение за решаването на спора. В случая искането се основава на обстоятелството, че при извършените проверки площта на БЗС 29221-51-4 не е взета предвид при преценката за спазване на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Това обстоятелство, както и обстоятелството, че този БЗС не е посочен в заявлението за подпомагане през 2009 г., не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. От данните по адм. дело 7402/2010 г. е видно, че същите е били известни на страната, релевирани са като основание за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и са проверени при изготвяне на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поради което не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Останалите твърдения в молбата са за обстоятелства и доказателства, относими към административното производство по издаване на административния акт, предмет на съдебен контрол по адм. д. 7402/2010 г., които са част от административната преписка, поради което също не могат да бъдат определени като нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Поради това и представеното в настоящото производство уведомително писмо, изх. № 02-2600/3134 от 13.06.2014 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие няма характер на ново писмено доказателство относно новооткрити обстоятелства, което да послужи за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице посочените в молбата на КМК ЕООД основания по чл. 239, т. 4 и т. 1 от АПК за частична отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 7402/2010 г., поради което искането на КМК ЕООД следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,