Решение № 4910 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение N1924/19.06.2024г., постановено по адм.д. N 327 по описа на Административен съд- Русе за 2024г. С обжалваното решение, административният съд е отменил изричен отказ, обективиран в писмо с изх.N 94Д-1#1/11.12.2023г. на кмета на община Русе да се впише промяна в режима на имуществените отношения по време на сключен граждански брак между Д. С. А. и К. К. А. и преписката е изпратена на административния орган за извършване на процедура по чл.19, ал.3 от Семейния кодекс в 14-дневен срок. Със същото решение е отхвърлено искането на двамата заявители да се задължи кметът на община Русе да отбележи изричен режим на имуществените отношения- законов режим на разделност . Първата касационна жалба е подадена от от Д. С. А. и К. К. А., които обжалват решението в частта, с която е отхвърлено искането им за вписване в удостоверението им за граждански брак на режим на разделност на имуществените им отношения. Излагат се оплаквания за необоснованост и противоречие в мотивите на решението, като такова е налице и в неговия диспозитив. Иска се обезсилване на съдебния акт в обжалваната му част или в условията на евентуалност- отмяна. Втората касационна жалба е подадена от кмета на община Русе против съдебното решение в частта, с която е задължен в 7-дневен срок да извърши исканата административна услуга Изложени са подробни доводи по съществото на спора, като се поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за вписване на режим на разделност на имуществото предвид разпоредбите на чл.19, ал.3 вр. с чл.9, ал.2 и чл.27, ал.2 и ал.3 от СК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение , с което жалбата на сем.А. да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които решението в съответната обжалвана част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни, макар и по различни от изложените в тях съображения. Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалба Д. С. А. и К. К. А. против изричен отказ, обективиран в писмо с изх.N 94Д-1#1/11.12.2023г. на кмета на община Русе да се впише промяна в режима на имуществените отношения по време на сключен граждански брак като се впише режим на разделност на имуществото . Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. 94Д-15450-1 /01.12.2023 г. на Община Русе , А. са поискали, на осн. чл. 19, ал.3 вр. чл. 27, ал. 3 от СК кметът на общината да разпореди да се извърши отбелязване в Акт за сключен граждански брак 420 от 20.06.1995 г. на промяна на режима на имуществените им отношения въз основа на приложен заверен препис-извлечение от нотариално заверено следбрачно споразумение по протокол 289/18.02.2022 г. на нотариус в Кралство Испания. Представен е заверен документ на испански език, придружен от превод на български език с апостил. Преводът е изготвен от лицензиран от Министерството на външните работи на Република България преводач. С документа е удостоверено, че съпрузите желаят да прекратят съществуващия между тях режим на съпружеска имуществена общност, съществуващ според предвиденото в националния закон на страната към момента на сключване на гражданския им брак , като по взаимно съгласие искат да променят режима от СИО в режим на разделност . Верността и авторството на документа не се оспорват от страните. След депозиране на заявлението от А., от страна на кмета на общината до тях е адресирано писмо с изх.N 94Д-1#1/11.12.2023г., с което се отказва извършване на исканата административна услуга. В писмото се посочва, че съгласно чл. 18, ал. 1 от СК режимите на имуществени отношения в Република България са режим на общност , режим на разделност или договорен режим . Съгласно чл. 19, ал. 3 от СК промяната в законовия режим се отбелязва в акта за сключен граждански брак и се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2 от СК въз основа на документите по чл. 9 ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от СК. Представеното от заявителите следбрачно споразумение не отговаря по форма и съдържание на посочените документи и е невъзможно да се разграничи избрания режим на имуществени отношения между А.- режим на разделност или договорен режим . Указва им се да представят допълнителни документи. По подробно изложени мотиви за незаконосъобразност на оспорения отказ, съдът го е отменил и преписката е изпратена на административния орган за извършване на процедура по чл.19, ал.3 от Семейния кодекс в 14-дневен срок. Със същото решение е отхвърлено искането на двамата заявители да се задължи кметът на община Русе да отбележи изричен режим на имуществените отношения- законов режим на разделност . Решението е нищожно. По естеството си, съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с който се решава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Макар да е изложил пространни мотиви, анализирайки установените факти съобразно приложимите разпоредби на СК за това, че отказът на кмета на община Русе е незаконосъобразен, в края на мотивите е посочено, че решаващият орган не може да бъде задължен да впише изрично режим на разделност по изложените по-горе съображения . От една страна, съдът е приел от правна страна, че отказът е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на компетентния орган за извършване на процедурите по чл. 19, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс. Решаващият състав се е позовал на разпоредбите на СК от 2009г., който предвижда , че съпружеската имуществена общност може да се прекрати и по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор чл. 27, ал. 3 от СК. Посочил е, че неправилно административният орган се е позовал на липсата на разграничение на избрания брачен режим в представеното нотариално споразумение, което по естеството си представлява брачен договор, както и на непредставени декларации за обстоятелства в Кодекса на международното частно право, които не са необходими за извършване на административната услуга. Приел е, че сключеното споразумение има характер на брачен договор, който препраща именно към режима на разделност, като изключенията, които не може да съдържа брачното споразумение, са визирани в разпоредбите на чл. 38, ал. 2, изр. второ и ал. 3 от СК. За неуредените случаи се прилага законовият режим на общност. Това е и смисълът, вложен в споразумението, че режимът на разделност е допълнителен режим. Доколкото пред административния орган не е била представена декларация, а е представен договор, видно и от наименованието, сключен пред нотариуса с дата и регистрационен номер, идентификационни данни на самия нотариус и района на действие, то съдът е приел, че предпоставките по чл. 9, ал. 2, предл. последно от СК също са били изпълнени. По тези съображения, административният съд е приел за незаконосъобразни и дадените от административния орган указания за представяне на допълнителни доказателства. Независимо от подробно изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, както бе посочено по-горе, съдът приема, че решаващият орган не може да бъде задължен да впише исканата промяна в режима на имуществените отношения между А.. На практика, волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост и не е ясно какво точно следва да изпълни административният орган след връщане на делото като преписка. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК регламентира съдържанието на съдебното решение. Съгласно чл.172а, ал.1, т.6 от съдържанието на съдебното решение трябва да е ясно какво постановява съдът, а съгласно ал.2 от същата разпоредба , към решението си, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение, каквото се установява и по отношение на диспозитивната му част. Решаващият състав е постановил два взаимно изключващи се диспозитива, от една страна отменя и връща , от друга страна отхвърля искането да се задължи кмета на община Русе да извърши исканата услуга. Предвид установеното противоречие в мотивите и в диспозитива на обжалваното решение , обективираното в него властническо волеизявление не може да бъде изпълнено и по същество се равнява на липса на такова. Съгласно чл. 218, ал. 2 във вр. чл. 236 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебните актове с материалния закон съдът следи служебно. Липсата на ясен диспозитив се приравнява на липса на волеизявление. Посоченият порок води до нещожност на съдебното решение по смисъла на чл.221, ал.5 от АПК и е основание за отмяна съгласно чл.209, т.1 от АПК. Касационната инстанция следва да обяви нищожността на съдебния акт и тъй като делото не подлежи на прекратяване, следва да се върне на същия съд за разглеждането от друг съдебен състав. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 5 във вр. с чл. 209, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение