Решение № 6579 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2013 г.

Решение № 6579 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Асенов Буков, гр. Пловдив, ул. "Пасаж" № 3, чрез процесуален представител, срещу решение № 261 от 7.02.2013 г., постановено по адм. дело № 864/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОДМВР - Пловдив, за регистрацията на лек автомобил марка "БМВ", модел Х3, закупен в чужбина и подлежащ на регистрация в България. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - началник сектор "Пътна полиция" - ОДМВР Пловдив не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, от активно легитимирано лице - страна в процеса. С оглед мотивите на първоинстанционното съдебно решение, твърденията на страните и установените неоспорени по делото факти, съдът съобрази следното: Административното производство за регистрация на пътно превозно средство (ППС) е започнало със заявление за регистрация от жалбоподателя, до ответния административен орган. Съставен е протокол за идентификация на ППС със съмнение за интервенция върху идентификационен номер на рамата (шасито) от комисия, назначена от директора на ОДМВР - Пловдив, със заключение да се издаде отказ от регистрация на автомобила. След като е установена интервенция на оригиналния номер на рамата на 18.10.2011 г. е изготвена експертна справка № 728 от Пенчо Кирилов - експерт при БНТЛ - ОДМВР - Пловдив, в която е отразено, че представеният автомобил - марка "БМВ", модел "Х3", без регистрационен номер, е с видим номер на рама WBAPA920Х0WB34492, като е установен и оригинално поставеният от производителя идентификационен номер (VIN) на определено място, а именно № WBAPA91020WA23002. Приложено е по делото и постановление на Софийската районна прокуратура (СРП) от 21.06.2010 г., от което е видно, че в хода на досъдебното производство безпротиворечиво е установено, че идентификационният номер на процесния автомобил е заличен по смисъла на чл. 345а, ал. 1, пр. 1-во НК, като става ясно, че описаното МПС не се издирва и поставеният от производителя идентификационен номер (VIN) на определеното място е WBAPA91020WA23002. С постановлението на СРП процесният автомобил е върнат на жалбоподателя. В конкретния случай с постановление на СРП изх. № 63230/23.06.2010 г. по пр. пр. № 63230/09 г., експертна справка № 24/26.01.2012 г., експертна справка № 728/18.10.2011 г. е безспорно установен релевантният за спора факт, че номерът на рамата е допълнително набит след заличаване на оригиналния и, че бланката върху която е изготвен документът - немско свидетелство за регистрация на процесния автомобил с номер СВ628936, част I-ва и част II-ра не е оригинална, както и шрифтът в нея, поради което с протокол за идентификация на ППС със съмнение за интервенция върху идентификационен номер на рамата/шасито от 3.02.2012 г. на комисия, назначена от директора на ОДМВР - Пловдив поради горните установявания се предлага "да се издаде отказ от регистрация", каквото волеизявление е обективирано в процесния индивидуален административен акт - писмо-отказ рег. № ИЯ/КАТ-1544/8.02.2012 г. на началника на сектор "ПП" към ОДМВР - Пловдив. При тези фактически установявания АС - Пловдив е приел, че е налице обоснован извод за липса на задължителна предпоставка за регистрация на автомобила - легитимирането на жалбоподателя като собственик на въпросния автомобил. Решението съответства на закона. Изложените в касационната жалба пороци не могат да обосноват отмяната на атакувания съдебен акт. На първо място, както се твърди в жалбата, въпросът относно собствеността на процесното МПС действително не е изследван в рамките на първоинстанционното производство, но следва да се отбележи, че установяването и доказването на вещното право на собственост се осъществява по друг процесуален ред и условия. Както правилно е отбелязал съдът, разпоредбата на чл. 143 ЗДвП изисква да е налице несъмнено установена собственост върху конкретното ППС, при това в хипотезата на ал. 2 - без заличавания/подправяния на идентификационния номер. Действително автентичният номер на процесното ППС е установен, което дава възможност за регистрация, т. к. отпада забраната по ал. 3 на чл. 143 ЗДвП за регистрация на ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираният текст съдържа условието, че отказът е валиден до момента на установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила. В рамките на административното производство и в резултат на проведените експертизи автентичният идентификационен номер вече е установен. Въпреки това представените от касатора документи, легитимиращи го като собственик и индивидуализиращи автомобила, в т. ч. и регистрационните талони - свидетелство за регистрация част 1 и част 2, съдържат неистински данни. Източник на такива в производството по регистрация в сектор ПП е уникалният идентификационен номер, поставен от производителя, който длъжностните лица сравняват с представените документи. Последните не индивидуализират реално установения в резултат на проведените експертизи идентификационен номер на колата, а сочат друг подправен номер. Т. е. възможността за регистрация на процесното ППС следва да бъде осъществена в рамките на друго производство, след като касаторът докаже качеството си на собственик по отношение на конкретното МПС пред органите на "ПП" към ОДМВР, в която хипотеза последните ще бъдат обвързани в условията на чл. 143, ал. 1 ЗДвП да регистрират МПС. В рамките на настоящото производство обаче, фактът на собствеността му не е категорично установен. От данните по делото, договора за покупко-продажба, включително и прокурорското постановление по образуваното досъдебно производство може да се направи извод за добросъвестност на касатора, но не и извод за несъмнено установената му собственост върху процесното МПС, като изискване относно ясната индивидуализация на собственика и най-вече автомобила - обект на право на собственост. В същия смисъл: решение № 3011/4.03.2013 г. по адм. дело № 818/2013 г., решение № 3637/15.03.2014 г. по адм. дело № 996/2013 г., решение № 6085/30.04.2013 г. по адм. дело № 1952/2013 г. на настоящия съд. С оглед изхода от спора и липсата на своевременно направено искане за присъждане на направени по делото разноски, съдът счита, че такива не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,