Решение № 8220 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2017 г.

Решение № 8220 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника М. Дойчинова, срещу Решение № 42 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8/2017 г. от Административен съд К.. В жалбата се мотивират доводи за незаконосъобразност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Б. Н. М. моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че ищецът не е доказал наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил ГДИН - С. да заплати на Б. Н. М., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора гр. Б. дол сумата от 1 200 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора, изразяващо се в неосигуряване спазването на правилника за вътрешния ред от други затворници, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.05.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 10 лева, като в останалата част - до претендираните 10 000 лева искът е отхвърлен, като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на законовоизискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на административния орган да изпълни свои задължения по ЗИНЗС и ППЗИНЗС, неимуществена вреда, която ищецът е претърпял - психически страдания и унижения в целия исков период от 1.01.2015 г. до 1.05.2015 г., за което показания депозират допуснатите от съда свидетели по делото - Панюков и Крумов, както и приложените от административния орган писмени доказателства - жалби. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Съгласно нормата на специалния закон - чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС: "Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. За нарушение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС се смята и поставянето на осъдените в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на незащитеност и малоценност. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение неизпълнение на законовото задължение от страна на администрацията на затвора гр. Б. дол, където ищецът е изтърпявал наказание доживотен затвор без право на замяна, като през целия исков период не са предприети адекватни на ситуацията мерки за предотвратяване на психическия тормоз, упражняван умишлено от друг лишен от свобода. Правото на изтърпяващия наказание да подаде жалби за неблагоприятните условия в мястото за изтърпяване на наказанието и за нарушения на вътрешния ред там кореспондира на задължението на затворническата администрация да вземе мерки, които да преустановят тормоза. Неизвършването на фактически действия, които да доведат до корекция в поведението на неспазващия вътрешния ред лишен от свобода представлява незаконосъобразно бездействие, т. к. е извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е безспорно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да им осигури от една страна условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното психическо и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая неизпълнението на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода в един период от време следва да се приеме за такова, пораждащо чувство на малоценност, в състояние да го унизи. Претърпени са вреди, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вмененото от закона задължение. Предвид изложеното основателността на исковата претенция за целия визиран от ищеца период е доказана. Налице са кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. На основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Относно размера на дължимото се обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Несъмнено бездействието на администрацията да осигури благоприятни условия за изтърпяване на наказанието се е отразило на ищеца. Съобразявайки естеството и характера на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо не само от конкретното бездействие на администрацията на ответника и при неустановяване на всички изведени в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 500 лева за целия исков период. Съдът необосновано е завишил размера на обезщетението. С оглед гореизложеното решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Б. Н. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 500 лева, до присъдената сума от 1 200 лева за периода от 1.01.2015 г. до 1.05.2015 г. следва да бъде отменено, В частта за дължимата лихва и за разноските обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на касатора ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение