Решение № 4255 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Варна в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 29 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело 168/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Русе, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 70-ФК от 04.04.2022 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, НАП е осъдена да заплати на КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД разноски по делото в размер на 550,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че в хода на проверката са събрани безспорни доказателства, установяващи, че в конкретния случай е налице само една от седемте хипотези на чл. 36, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., даваща възможност за издаване на касова бележка от кочан, от която се е възползвало проверяваното дружество - издаване на касова бележка от кочан по време на ремонт на фискално устройство (ФУ) за вписаното в паспорта време. Според касатора по делото е категорично установено, че в паспорта на ФУ липсва вписване на данни за ремонт от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, като доколкото дружеството не е изпълнило задължението си при възстановяване работата на ФУ да предаде чрез ФУ към НАП оборота от продажби, отчетен с процесиите касови бележки от кочан, в случая е налице неотчитане на извършени продажби, формиране на по-малък оборот от извършваната търговска дейност, съответно укриване на данък. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], [адрес], чрез процесуалния му представител - адв. Л. Хайри, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за снователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Русе е била Заповед за налагане на ПАМ 70-ФК от 04.04.2022 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект автосервиз, находящ се в [населено място], общ. Русе, [улица] стопанисван КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Русе е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил НАП да заплати на КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД разноски по делото в размер на 550,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, но в противоречие с материалния закон. На първо място АС Русе е възприел установените от административния орган обстоятелства, че на 28.03.2022 г., в 13:30 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автосервиз, находящ се в [населено място], общ. Русе, [улица] стопанисван КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД, с [ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно - че при извършена проверка на прономерования и прошнурован кочан с касови бележки за регистрираното за обекта ФУ са установени издадени касови бележки от кочан както следва: на 27.01.2022 г., в 14:00 ч., за сумата от 500,00 лева с отбелязване боядисване на фолксваген Каравел - капаро , на 05.02.2022 г. в 17:00 ч. - за сумата от 100,00 лева с отбелязване пастирване на фолксваген голф с рег. [рег. номер] и на 18.02.2022 г. в 15:00 ч. за сумата от 2000,00 лева с отбелязване боядисване вътрешно и външно на фолксваген Каравел .В книгата за дневни финансови отчети (ДФО) за календарната 2022 г. липсва вписване на началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината за използване на касови бележки от кочан, като след преглед на паспорта на ФУ е установено, че липсва вписване от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт на данни за ремонта. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0054960/28.03.2022 г. Съдът е посочил, че при тези факти, административният орган е приел, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като съгласно чл. 40, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта, което от своя страна се явява предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Според първоинстанционният съд, обаче, административния орган не установил причината за работа с касови бележки от кочан, а именно дали същите са издавани заради ремонт на фискалното устройство, в който случай намира приложение чл.40, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. И тъй като липсвали данни за извършван ремонт на фискалното устройство не се установявало и визираното нарушение на чл.40, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., което е предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1-9 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. указва редът при работа с касови бележки от кочан. Предвидено е, че лицето по чл. 3 при работа с касови бележки от кочан на страницата за съответната дата в книгата по чл. 39, ал. 5 или в специален регистър за ползваните касови бележки от кочан вписва началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината: 1. ремонт на ФУ ремонт ; 2. спиране на захранващото напрежение за определен период спиране на напрежението , начален и краен час на периода; 3. кражба на ФУ кражба ; 4. експертиза на ФУ от БИМ експертиза ; 5. поради неизправност на дистанционната връзка и невъзможност за изпращане на данни блокирало ФУ/ИАСУТД . Според ал. 3 на чл. 40, времето, през което ФУ е било в ремонт, се доказва пред органите по приходите чрез вписаните от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, данни за ремонта в паспорта на устройството и вписаните данни за ремонта в книгата за дневните финансови отчети от лицето по чл. 3. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 40 предвижда, че ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка - че при извършена на 28.03.2022 г., в 13:30 ч. проверка на прономерования и прошнурован кочан с касови бележки за регистрираното за обекта ФУ от органи по приходите в автосервиз, стопанисван КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., а именно - че на 27.01.2022 г., 05.02.2022 г., 18.02.2022 г. вместо ФКБ, търговецът е издал касова бележка от кочан, с отбелязване на дата на издаване, сума и услуга, за която се издава, без да впише в книгата за ДФО за календарната 2022 г. началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, текст, съдържащ причината за използване на касови бележки от кочан и без в паспорта на ФУ да са налични данни за извършен ремонт чрез вписването от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА 0054960/28.03.2022 г., подписан без възражения от управителя на дружеството и неоспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, поради което съставлява годно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените в него факти и обстоятелства. Следователно безспорно е установено, че за издаването на касови бележки от кочан не е налице нито една от причини, изброени в чл. 40, ал. 1, т. 2 т. 5 от Наредба Н-18/2006 г., а в същото време не може да се приеме, че е съществувала причината, посочена в чл. 40, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. - ремонт на ФУ - "ремонт", доколкото ал.4 от същата разпоредба предвижда, че ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта. Предвид изложеното, обосновано административният орган е преценил, че в своята съвкупност посочените обстоятелства са напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като в тази връзка настоящият касационен състав намира оспорения административен акт за законосъобразен. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка 70-ФК от 04.04.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касация КИК ЛАК СЕРВИЗ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП гр. София разноски по делото в общ размер от 170,00 лева, от които 70,00 лева за държавна такса 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,