Решение № 3592 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2010 г.

Решение № 3592 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е образувано по жалба на Светлина Илиева Терзиева-Ангелова и Чавдар Стоянов Ангелов и двамата от гр. София срещу решение № 172/26.03.2010 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имот частна собственост за държавна нужда - за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга, участък от км. 44+800 /пътен възел "Младост"/ до км. 44+720 /край на участъка в строителство/, обнародвано в ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. на територията на Столична община. Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот пл. № 4, кадастрален лист № 722, находящ се в гр. София, район "Витоша", целият с площ от 880 кв. м /осемстотин и осемдесет квадратни метра/ по кадастралния план на гр. София, от който са отчуждени 262 кв. м /двеста шестдесет и два кв. м/, като поддържа, че определената цена, като обезщетение за отчуждения имот е занижена и не съответства на пазарните цени, както и, че неправилно имота в административният акт е записан на името на Михаил Владов Стоянов. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни - Агенция "Пътна инфраструктура" и министър на финансите поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Алтернативно се изразява становище, че оценката следва да се определи съобразно заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза. Заинтересованата страна министър на регионалното развитие и благоустройството не е взел становище. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 172 от 26 март 2010 г. на МС е отчуждена част с площ от 262 кв. м имот пл. № 4, кадастрален лист № 722, находящ се в гр. София, район "Витоша", целият с площ от 880 кв. м /осемстотин и осемдесет квадратни метра/. За отчуждаемата част от посочения имот административният орган е одобрил и е предвидил размер на обезщетение - 38 907 лв или по 148.50 лв за кв. м. Към делото са представени доказателства събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. включително и изготвената от административния орган експертна оценка с дата на възлагане 16.11.2009 г. По искане на жалбоподателите и заинтересованите страни бяха назначени единична, с основна и допълнителна задача експертиза за определяне пазарната стойност на отчуждения имот. От данните по делото се установява, че процесният имот попада в зона с отлична транспортна достъпност и интензивност на пътникопотока, застроен е с жилищна сграда и се ползва по това му предназначение. Относно размера на обезщетението, което е предмет на обжалване съдът приема за установено следното: От заключението на вещото лица се установява, че определената оценка от административния орган не отразява обективно пазарната стойност на процесния имот като равностойното парично обезщетение и не е определено от оценителя на административния орган по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Към самата оценка, представена от административния орган не са представени пазарни аналози, от които съдът може да направи извод, че при изготвянето й административният орган е приложил метода, посочен в § 1в от ДР към ЗДС и при определянето й е спазен принципът на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Оценката на административния орган не се подкрепя с доказателства относно пазарния принцип, по който следва да се определи обезщетението, което дава основание на жалбоподателите да искат оспорването й чрез ангажиране на съдебно-оценителна експертиза. Липсата на пазарни свидетелства при изготвяне на административната оценка, мотивира съда да допусне исканите експертизи от страна на жалбоподателите. От заключенията на съдебно оценителните експертизи на първо място се установява, че за имота, предмет на отчуждаване, съществуват пазарни аналози, като въз основа на тях може да се определи пазарна оценка на имота. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че оценката на административния орган е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Установява се, че равностойното парично обезщетение следва да се формира от осреднената стойност на представените по делото пазарни аналози и вещото лице я е изчислило на 318.66 лева за кв. м. За целите на определяне на действителен пазарна оценка, пазарни аналози са представени и от двете страни, като представените от административния орган и заинтересованите страни аналози са многобройни, не следва да се цитират в решението, тъй като са приобщени като доказателства по делото. Една част от тези сделки, макар извършени в едногодишния период, се отнасят до друг район на столицата и така посочени не могат да определят имотите, доказателствата за които се представят, като такива със сходни характеристики, поради което правилно не са били включени при определяне на оценката. Съдът намира, че следва да възприеме оценката по методите, посочени в чл. 32, ал. 2, вр. § 1а от ДР на ЗДС, извършена от допълнителната съдебно-оценителна експертиза, която използва два пазарни аналога, посочени в нея - н. а. № 116/18.05.2009 г. и № 70/08.09.2009 г. според които общата стойност на имота възлиза на 83 489 /осемдесет и три хиляди четиристотин осемдесет и девет/ лв. Съдът, като обсъди заключенията на вещото лица, които не са оспорени от страните, заедно с другите доказателства по делото приема, че допълнителното заключение е обективно и законосъобразно, като отразява реалната пазарна цена на отчуждения имот. Пазарните аналози, представени от двете страни и разгледани от вещите лица, представят обективна, от гледна точка на разпоредбите на закона пазарна оценка на отчуждения имот, която следва да се възприеме и от настоящата инстанция. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждения имот следва да се увеличи от 38 907 /тридесет и осем хиляди деветстотин и седем/ лв. на 83 489 /осемдесет и три хиляди четиристотин осемдесет и девет/ лв. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,