Определение по допустимост от 18.02.1998 г. на КС по к. д. № 3/1998 г.

Делото е образувано на 23 януари 1998 г. по искане на главния прокурор на Република България (уточнено с молба № И 32/98.IV. от 10 февруари 1998 г.) за установяване на противоконституционност на чл. 26, ал. 5 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) - ДВ. бр. 88/6.XI.1973 г., попр. бр. 92/1973 г., изм. бр. 63/1976 г., бр. 28/1983 г., бр. 66/1985 г., бр. 27/1986 г., бр. 89/1988 г., бр. 87 и 99/1989 г., бр. 15/1991 г., попр. бр. 24/1991 г., изм. бр. 64/1993 г., бр. 31/1994 г., бр. 36/1995 г., бр. 12 и 87/1997 г. и за задължително тълкуване на чл. 47, ал. 2 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията. В искането си главният прокурор твърди, че чл. 26, ал. 5 ЗНЗ, който оправомощава министъра на здравеопазването да издаде наредба за условията, реда и тарифата за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, противоречи на чл. 52, ал. 2 от Конституцията, тъй като тази конституционна разпоредба постановява, че финансирането на здравеопазването става при условия и ред определени със закон, а не с подзаконов нормативен акт. Главният прокурор сезира Конституционния съд и с искане за задължително тълкуване на чл. 47, ал. 2 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията, като излага съображения за необходимостта от това тълкуване. По отношение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията вносителят на искането счита, че е необходимо да се даде тълкуване за обема на безплатната акушерска помощ и по-точно "дали в същата се включват профилактика и лечение на бременната жена, предродовата, родовата и следродовата медицинска помощ, както и тази при аборт". При тълкуването на чл. 52, ал. 1 от Конституцията главният прокурор счита, че трябва да се даде отговор на въпроса възможно ли е да се въведе платена медицинска помощ без да е осъществено правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и дали установяването на определени условия и ред за заплащане на медицинската помощ преди да е уредено здравното осигуряване не накърнява посоченото основно право на гражданите. Искането е допустимо. То е внесено от оправомощен субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд е сезиран за обявяване на противоконституционност на законова норма и за задължително тълкуване на конституционни разпоредби, което е в кръга на правомощията му по чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията. Изложени са съображения, обосноваващи необходимостта от исканото тълкуване на Конституцията. С оглед предмета на искането като заинтересувани страни по делото трябва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, Българският лекарски съюз, Българският женски съюз и Демократичният съюз на жените, на които да се даде срок за представяне на писмени становища. На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 ЗКС, Конституционният съд