Решение № 13176 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2020 г.

Решение № 13176 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП против решение № 79 от 7.01.2020 г. по адм. д. № 6066/2019 г. на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002218004831-091-001/8.01.2019 г., издаден от П. Петрова, в качеството й на орган възложил ревизията и А. Нинкова- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 520/26.03.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София, за установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в общ размер на 42 781, 90 лева /главница ЗЗ 587, 86 лв. и лихви за просрочие - 9 194, 04 лв. за 2015 г. / за данъчен период от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 година. Изложени са доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неоснователно съдът е изключил данъка по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като е нарушена разпоредбата на чл. 17 от с. з. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. Иванов, чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Подробни съображения развива в отговор на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представя списък на разноските за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил РА, издаден на П. Иванов, с който са му установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на ЗЗ 587, 86 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9194, 04 лв. Установените задължения произтичат от корекция на финансовия резултат в посока неговото увеличение, с пазарната оценка на получените недвижими имоти, приравнени на получен непаричен доход от учредено ограничено вещно право на строеж с нотариален акт № 87, том VI, per. 10461, дело № 965/2012 г. на "ДАЛСИЯ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, който непаричен доход не е деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., от получени доходи от прехвърляне на имущество. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: През процесния период П. Иванов е реализирал доходи от отдаване на имущество под наем и продажба на собствени недвижими имоти /апартаменти/. В хода на ревизията е възложено извършване на експертиза за определяне на пазарната цена на придобиване на имотите, получени като обезщетение от ревизираното лице, към датата на издаденото разрешение за ползване № ДК-07-6-51 от 17.03.2015 г., според която пазарната цена на процесните имоти е от 445 105, 00 лв. до 491 958. 00 лв. без ДДС. Ревизиращите органи са приели за пазарна цена сумата от 445 105, 00 лв. и са приспаднали стойността на платената в брой цена на придобития от ревизираното лице недвижим имот по НА № 132 от 20.07.2010 г. в размер на 89000, 00 лв., както и 10 % нормативни разходи съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. Формиран е облагаем доход от продажбата на учреденото право на строеж общо в размер на 320 494, 50 лв. за имотите, които са СИО. По отношение на ревизираното лице П. Иванов данъчната основа е определена в размер на 160 247, 25 лв. Прието е, че облагаемият доход и съответно дължимият по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10 %/ данък е в размер на 16024, 72 лв., който не е деклариран в ГДД за 2015 г. След анализ на представените документи е установено, че през ревизирания период-жалбоподателя, в режим на СИО, е продал 3/три /недвижими имоти в гр. София, подробно описани в РД и РА на обща стойност 282 935, 00 лева / съответна на частта на жалбопадателя/. При формиране на данъчната основа за облагане на извършените продажби по гореописаните нотариални актове, органите по приходите са съобразили пазарна цена на продадените имоти, определени с експертизата, която е определена общо в размер на 168563, 00 лв., /конкретно описани по обекти в РД /стр. 18/19/, в режим на СИО, и в размер на 84281, 50 лв. - за ревизираното лице. Предвид установеното, при ревизията е коригирана данъчната основа за облагане, като е формиран доход за облагане в размер на 198654, 50 лв. /282 935, 00 лева – 84 281, 50 лева/. След приспадане на нормативно-признатите разходи 10 % в размер на 19865, 45 лв. е формиран облагаем доход в размер на 178 789, 05 лв. От страна на органите по приходите е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане и съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ с РА е определена годишна данъчна основа за 2015 г. в общ размер на 341148, 60 лв. Данъчната основа за облагане е увеличена с разликата между продажната цена и определената в хода на повторната ревизия пазарна цена на съответните имоти. Върху общата годишна данъчна основа на основание чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ е установен конкретен размер на дължимия данък в размер на 34114, 86 лв. Авансово удържан /внесен/ данък е в размер на 316, 00 лв. и остава дължим данък в размер на ЗЗ 587, 86 лв. Решаващият състав е приел, че данъчната основа по ЗДДФЛ следва да бъде преизчислена съобразно заключението на приетата по делото комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, според която размерът на определените пазарни цени на придобиване към датата на продажбите на имотите през 2015 г. следва да е в размер на 414279. 84 лева. След направени преизчисления на задълженията - предмет на РА, съдът е констатирал, че е налице отрицателна разлика от 131 344. 84 лв., с оглед на което жалбоподателят не дължи данък по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както и че е по коригиращата ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 224391600628634/17.11.2016 г. е надвнесъл данък в размер на 316. 00 лв. Така постановено решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си събраните по делото писмени доказателства, както и възраженията на страните, формулирайки обоснован и законосъобразен извод за недължимост на данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Правилно съдът се е позовал приетата без оспорване от страните комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, според която размерът на определените пазарни цени на придобиване към датата на продажбите на имотите през 2015 г. е 414279. 84 лева. Вземайки предвид стойността на продадените имоти /с нотариални актове № 80 от 30.06.2015 г., № 35 от 30.05.2015 г. и № 91 от 10.08.2015 г. / в размер на 282 935 лева, то е налице отрицателна разлика, поради което незаконосъобразно с РА е начислен данък по ЗДДФЛ за 2015 година. По изложените съображения, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение доказания и реално платен размер от 2220 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.07.2020 г., фактура и платежно нареждане от 29.09.2020 г. /л. 25-28/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,