Решение № 8092 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2014 г.

Решение № 8092 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Павлов и Илко Христов Павлов, и двамата от гр. Генерал Тошево, чрез пълномощника им, против Решение № 16/24.02.2014 г., постановено по адм. дело № 582/2013 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-14-5/29.05.2013 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение с твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът - началникът на ДНСК оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна предявената от Иван Христов Павлов и Илко Христов Павлов жалба срещу Заповед № РД-14-5/29.05.2013 г. на зам. -началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ във вр. с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и Заповед № РД-13-378/26.11.2012 г. на началника на ДНСК е разпоредено премахването на незаконен строеж, наименован (по разрешение за строеж) "Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес" с РЗП 255 кв. м, а по същество представляващ "Двуетажна сграда", находящ се в имот с идентификатор 35746.20.118 по КК на с. Камен бряг, Община Каварна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед представлява законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Извършеното строителство представлява нов строеж, а не ремонт и реконструкция на съществуваща сграда съгласно издаденото разрешение за строеж; за така извършеното строителство липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж; строителството е извършено в терен, който попада в границите на археологически резерват, поради което е незаконно и правилно е разпоредено премахването му. Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, включително заключението от извършената комплексна съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до правилния извод, че оспорената заповед е законосъобразна. При пълно установяване на правнорелевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, тъй като строежът е първа категория. Извършеното строителство представлява строеж първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ - теренът, върху който е осъществено, безспорно попада в границите на Археологически резерват "Яйлата, Варненска област, съгласно Общия устройствен план (ОУП) на археологическия резерват, одобрен с Решение № 86.8.6/2002 г. на ОбС - Каварна. Правилно е прието, че след като съгласно Териториалноустройствения план (ТУП) на Община Каварна процесният терен не е включен в урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, не се изключва на това основание от територията на археологическия резерват, в която безспорно попада. Следователно процесният имот се намира в границите на Археологически резерват "Яйлата", извън урбанизирана територия и представлява строеж първа категория, за чието премахване компетентен да издаде заповед е началникът на ДНСК или упълномощено от него лице, както е в случая, т. е. заповедта е издадена от компетентен орган. Правилно и обосновано съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 ЗУТ. В съответствие с данните по делото (видно от Разпореждане № 1/7.02.1989 г. на МС, рибарската хижа е разрушена) и съгласно заключението на вещото лице-архитект, правилно съдът е приел, че извършеното строителство представлява нов строеж, а не ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, за каквото е издаденото разрешение за строеж. При това положение за извършването му, освен разрешение за строеж е бил необходим и подробен устройствен план, тъй като за територията няма действащ ПУП, а липсата на такъв е основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ за незаконност на строежа. От заключението на СТЕ е видно, че извършеното строителство не съответства на архитектурния проект, касае се за нов строеж, който не съответства на издаденото разрешение за строеж за "Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес". Налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изграденото не съответства и на издадената, но несъгласувана с НИПК, виза за проектиране от 2006 г, която съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ е задължителна за строежите извън границите на урбанизираните територии, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Безспорно установено е, че строежът попада в обхвата на Археологическия резерват "Яйлата". Правилен е изводът на съда, че извършеният строеж е в противоречие с Разпореждане № 1/7.02.1989 г. на Министерския съвет за обявяване на местността "Яйлата" за археологически резерват и в нарушение на предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на резервата, съгласно които не се допуска строителство в границите на резервата. Обектът попада и в границите на защитена зона за опазване на дивите птици "Калиакра" съгласно Заповед № РД-559/21.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите и няма данни за процесния строеж да е извършена оценка за съвместимост, поради което обосновано съдът е приел, че извършеното строителство е в нарушение на екологичните изисквания. Застроеният имот попада в две територии с особена териториалноустройствена защита, като извършеният строеж не отговаря на изискванията и на двете, следователно строежът е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съображенията в касационната жалба не опровергават така направените законосъобразни изводи на съда. С оглед посоченото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,