Решение № 3858 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2016 г.

Решение № 3858 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Транс-2007" ЕООД, гр. Л., чрез процесуален представител упълномощен адвокат против решение № 77/17.03.2016 г. постановено по адм. д. № 778/2014 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 121302991/30.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 375/24.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново, при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до формиране на правнорелевантната за спора воля на съда в противоречие с материалните данъчни закони - ЗДДС и ЗКПО - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт, с последиците по закон и с присъждане на разноски в полза на дружеството.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново, чрез юрк. Ушилова оспорва касационната жалба като неоснователна и желае решението да бъде оставено в сила по изложени аргументи в подаден писмен отговор по касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1741, 13 лв. по представен списък с разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Безспорен факт е, че ревизираното дружество развива транспортна дейност със собствени МПС, заведени като ДМА, осъществявана от назначени на трудови договори лица за ревизираните периоди.

С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са установени задължения, както следва:

• допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2010 г. и м. 02.2011 г. общо в размер на 1 330, 72 лв. и установен допълнителен корпоративен данък при увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със сумата 5430, 20 лв. и за 2011 г. със сумата 1223, 38 лв., при наличие на предпоставки по чл. 122, 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК;

• за отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2011 г., за д. п. м. 01, м. 02 и м. 03.2012 г. в размери и по доставчици, описани в административния и съдебния акт и увеличение на финансовия резултат с непризнати разходи по същите фактури на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 4 ЗКПО;

• допълнително установени задължителни осигурителни вноски - ДОО и ДЗПО-ППФ по отношение назначени по трудов договор лица като шофьори на тежкотоварни автомобили над 12 тона, което ги определя като полагащи втора категория труд, а същите са осигурявани за труд трета категория, с което са доначислени ЗОВ за посочените периоди.

В частта за установените задължения за ЗОВ, решението не е обжалвано като в касационната жалба изрично е заявено, че се обжалва решението на АС-В. Търново само в частта по ЗДДС и ЗКПО, поради което настоящият инстанционен контрол е по отношение отхвърленото оспорване на РА в тази част.

При извършената ревизия органите по приходите са установили кредитни салда по счетоводна сметка "Каса" за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2010 г. и м. 02.2011 г., които са приели за укрити приходи и на основание чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК е установен допълнителен ДДС за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2010 г. и м. 02.2011 г. и корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. въз основа на увеличен финансов резултат с установените суми по кредитните салда.

Оспорването, свързано с липса на предпоставки за извършване на ревизията по този ред е неоснователно. Твърди се от касатора, че съдът е дал тежест на някои дребни и несъществени от практическа страна несъответствия в документооборота на дружеството, и най-вече тежест на допуснати в счетоводството на дружеството някои нарушения на правилата за счетоводна отчетност, но в същото време съдът не е направил извод как тези неточности се отразяват на задълженията на дружеството към бюджета. Поддържаните доводи в тази част от касационната жалба са, че тези несъответствия в счетоводната отчетност, не водят до извод за ощетяване на бюджета, при което не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за определяне данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Констатациите на ревизията са потвърдени от вещото лице по допусната от съда и приета ССчЕ по отношение установени кредитни салда по счетоводна сметка "Каса" за д. п. м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2010 г. и м. 02.2011 г. Според вещото лице, при неплащане на задължения от клиенти, възможно е сумите да бъдат внесени от собственика на дружеството в касата за осъществяване на разплащания. В същото време, такива твърдения няма от страна на касатора, както и липсват доказателства за собствено финансиране на дружеството. При счетоводна наличност на кредитни салда към края на съответния период, в съпоставка с предходния, правилно същите са приети като приходи и поради неотразяването им като такива, както и липса на каквито и да е други доказателства в тази част, определеният допълнителен ДДС общо в размер на 1 330, 72 лв. и съответно увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за 2010 г. със сумата 5430, 20 лв. и за 2011 г. със сумата 1223, 38 лв., са законосъобразни при приложимост на разпоредбите на чл. 122 ДОПК. Липсват доказателства, опровергаващи тези изводи, при което РА е законосъобразен в тази част, както е обосновал изводите си в тази част първоинстанционния съд.

По отношение отказания ДК по фактури, издадени от доставчиците ЕТ"И. О.-А. А.", "АМ Инвестмънт " ЕООД и "ТМ Инвестмънт " ЕООД, с предмет на доставки - дизелово гориво, мотивите на съдебното решение съдържат обосновани изводи за недоказани реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липса на предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Със стойността по същите фактури е преобразуван финансовия резултат за съответните данъчни периоди, поради непризнати разходи за гориво на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 4 ЗКПО.

Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, събраните по делото доказателства - писмени и устни, дадените показания на свидетели, допуснатите по заявено искане от жалбоподателя, приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи, от съвкупния анализ на данните от които е обосновал извод за законосъобразност на РА.

Поддържаните в касационната жалба доводи за необоснованост на решението се свеждат до некредитиране от съда на дадените свидетелски показания, които установяват практиката в дружеството за зареждане на гориво и извършвани транспортни услуги към "Брикел"АД и се твърди, че в същото време съдът е дал вяра и най-вече превратно е изложил в решението показанията на св. К. К. Изложени са твърдения, че съвместно разгледани двете експертизи ССЕ и СТЕ установяват, че фактурираните количества гориво чисто технически могат да заредят резервоарите на всички ползвани от дружеството МПС.

Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, дружеството е разполагало с две от превозните средства, които е предоставило за оглед на експерта и обема гориво за периодите не е възможно да бъде поет от същите. От друга страна, при съпоставка на обясненията, дадени от управителя на дружеството и представените доказателства към фактурите, се извежда извод за несъответствие между начина на зареждане с гориво директно в МПС, при което е следвало да се издават фишове от специализирани фискални устройства, а приложените към процесните фактури фишове не от фискални устройства, регистрирани на посочените доставчици, издатели на фактурите. В същите периоди е установено зареждане на гориво в МПС на ревизираното дружество от бензиностанции на "Лукойл", при което количествата гориво за съответните периоди е невъзможно да е използвано за процесните МПС в един и същ период, каквито са изводите на ревизиращите органи при съпоставка на всички осчетоводени фактури за доставки на гориво. Липсата на счетоводна отчетност, съответстваща на осъществяваната транспортна дейност, води до неустановимост на реалните разходи на гориво. Процесните фактури, както и придружаващите ги документи, не са потвърдени от доставчиците, тъй като същите не са открити на данъчните им адреси, а исканията за представени на документи са връчени по реда на чл. 32 ДОПК и такива на са представени от доставчиците. Установено е от приходните органи, че приложените към фактурите фискални бонове не са издадени от фискални устройства, регистрирани на съответния доставчик. Относимите факти за доказване реалност на доставки на гориво по процесните фактури не са установими със свидетелски показания. При недоказана реалност на доставките по процесните фактури, законосъобразен е отказът на ДК и преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи, съответно установен допълнителен корпоративен данък.

По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход, на ответната Дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред касационната инстанция от упълномощен юрисконсулт в претендирания размер 1 741 лв., съобразно материалния интерес на обжалването, във вр. чл. 161 ДОПК и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение