Решение № 263 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 753/2014 г.

Решение № 263 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 753/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения А. В. В. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 501/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Посочва се, че съдът е накърнил правото на защита с отказа да назначи експертиза, недостатъчно е мотивирал своето решение и по делото липсват доказателства за прекия умисъл на подсъдимия. Твърди се и прекомерно завишен размер на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 109 от 14.05.2013 г. на Русенския районен съд по н. о. х. д. № 793/2013 г. подсъдимият А. В. В. е признат за виновен в това, на 29.06.2012 г., в гр. Р., да е причинил на Н. Б. З. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 НК и чл. 58а ал. 1 НК му е наложено наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на Н. Б. З. сумата от осемдесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и в негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 147 от 11.10.2013 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 501/2013 г. присъдата е изменена - наказанието е намалено на четири години и осем месеца лишаване от свобода, определен е първоначален общ режим и затворническо заведение от открит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното дело поради съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. В тяхна подкрепа осъденият изтъква, че въззивният съд е накърнил правото на защита с отказа да назначи експертиза, чиято цел е била да се изясни дали проявената агресия се дължи на особености на характера или не, а експертизата е била наложителна и с оглед представеното становище след консултация на специалисти в областта на психологията и психиатрията. Отхвърленото искане е довело до немотивирано решение по отношение на правната квалификация на деянието и размера на наложеното наказание. Счита, че материалният закон е бил нарушен, тъй като престъплението по чл. 128, ал. 1 НК изисква пряк умисъл, докато в случая по делото не е било установено той да е съзнавал и целял съставомерните последици. Посочва, че към настоящия момент зрителните способности на пострадалия са се възстановили в обем, който позволява нормално придвижване и управление на собствения му лек автомобил. Преимуществена част от доводите са били по сходен начин формулирани в рамките на въззивното производство и са получили своя точен отговор, а с отказа да назначи съдебнопсихиатрична експертиза, поискана от защитата по повод мнението на психиатър за състояние на физиологичен афект след проведената лична консултация с него от подсъдимия, Русенският окръжен съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Законосъобразно е отчел, че при доброволно и съзнателно избраната диференцирана процедура (гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК), по която е протекло наказателното производство пред първоинстанционния съд, е недопустимо "компетентният орган (първоинстанционен или въззивен състав) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт" (ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС); че в обвинителния акт не са били изложени факти и обстоятелства, очертаващи неправомерно поведение на пострадалия, непосредствено преди деянието на подсъдимия; че деянието е било осъществено при евентуален умисъл; че когато настъпят усложнения в здравословното състояние в причинна връзка с първоначалното увреждане, деецът носи отговорност за настъпилия по-тежък резултат, а когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието на подсъдимия (т. 17 от ППВС № 3/79 г.). Произнасяйки се така, въззивният съд не е нарушил правото на защита на подсъдимия В. като е отказал да назначи съдебнопсихиатрична експертиза. Решението съдържа надлежно изложените мотиви по всички основни въпроси, в т.ч. по въпроса за наказанието. Няма нарушение и от гледна точка на материалния закон, който е приложен правилно. Фактическите обстоятелства по делото покриват всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 128, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение и правната квалификация на деянието е законосъобразна. Искането за възобновяване поради нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, е ОСНОВАТЕЛНО. При индивидуализация на наказанието въззивният съд, след като е коригирал пропуска на първоинстанционния съд да отчете поредица от смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимия В., очевидно е отдал лек превес по тежест и значение на отегчаващото отговорността обстоятелство - наличието и на други по характер увреждания, причинени на пострадалия, поради което е определил наказание от седем години лишаване от свобода, което е намалил с една трета съобразно разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно е взел предвид чистото съдебно минало и инцидентност на проявата в живота на подсъдимия, трудовата му ангажираност, изразената критичност, представляваща и ясен показател за осъзнаване на вината и преоценка на собственото поведение, все обстоятелства, които свидетелстват за по-ниската степен на лична обществена опасност на дееца. Игнорирал е обаче изцяло положителните характеристични данни по местоработата на подсъдимия В. и онези обективни и субективни фактори, подбудили го за извършване на престъплението и оказали влияние върху емоционалното му състояние - влошаване на отношенията поради некоректно издължаване от страна на пострадалия дори на онези суми, удържани от месечното трудово възнаграждение на подсъдимия по взетия банков кредит, с част от който е подпомогнал в критична семейна ситуация Н. Б. З. Ето защо, стъпвайки на релевантните и установени по делото обстоятелства Върховният касационен съд намира, че наказанието е явно несправедливо. В размер на шест години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК на четири години лишаване от свобода, то напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Решението на Русенския окръжен съд следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК