Решение № 38 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 642/2010 г.

Решение № 38 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 642/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на въззивно чнд № 284/2010 г. на Видинския окръжен съд и отмяна на решение № 93/05.07.2010 г. в частта, с която е потвърдил приложението на чл. 24 НК за първите две съвкупности, конкретизирани в протоколното определение от 04.05.2010 г. по чнд № 448/2010 г. на Видинския районен съд, по отношение на осъдения П. С. М.. Обосновава се с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият П. С. М. лично и чрез назначения по негово искане служебен защитник обосновават основателността на искането с увеличаване на наказанието с приложението на чл. 24 НК за наказания, наложени за извършени преди повече от десет години престъпления, които са изтърпени. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: В. окръжен съд с решение № 93/05.07.2010 г. по въззивно чнд № 284/2010 г. потвърдил определението от 04.05.2010 г. по чнд № 448/2010 г. на Видинския районен съд, с което на основание чл. 25 - чл. 23 НК наложил едно общо, най-тежкото наказание от определените с влезли в сила присъди по 16 нох дела, които съобразно времето на извършване на престъпленията и на влизане в сила на присъдите, групирал в четири съвкупности. Всяко едно от определеното като общо наказание лишаване от свобода увеличил на основание чл. 24 НК. Прилагането на предвидената от законодателя правна възможност мотивирал с едни и същи съображения - "упоритата престъпна дейност, многократните осъждания". В първата съвкупност съдът включил наказанията по нохд № 133/1995 г. на П. военен съд за извършено престъпление на 21.08.1994 г., присъдата по което е влязла в сила на 20.11.1995 г., както и това по нохд № 509/1992 г. на Видинския районен съд за извършено престъпление като непълнолетен на 15.09.1991 г. Присъдата влязла в сила на 22.11.1996 г. Във втората съвкупност са включени: нохд № 126/1998 г. на Видински районен съд, присъдата по което е влязла в сила на 20.06.1998 г. за извършено престъпление на 18.02.1998 г.; нохд № 409/1997 г. на Видинския районен съд. С присъдата, влязла в сила на 23.02.1998 г. е осъден за извършено на 07.09.1997 г. престъпление; нохд № 74/1997 г. - с присъдата, влязла в сила на 13.10.1998 г. осъждането е за престъпление, извършено на 06.01.1996 г.; нохд № 32/1998 г. - с присъдата, влязла в сила на 16.12.1998 г. осъждането е за престъпление, извършено на 21.08.1997 г.; нохд № 730/1997 г. - с влязлата в сила на 22.12.1998 г. присъда е наложено наказание за извършено на 22.08.1997 г. престъпление; нохд № 913/1998 г. - присъдата, влязла в сила на 02.07.1999 г., е за извършено престъпление за времето от м. юни 1996 г. до м. март 1997 г. и нохд № 208/2000 г., по което е постановена влязла в сила на 13.07.2000 г. присъда за престъпление, извършено на 10.11.1996 г. С изключение на наказанието по последното дело на осъдения са налагани наказания лишаване от свобода, вкл. и с присъдите по делата от първата съвкупност. В третата съвкупност са включени нохд № 420/2007 г. на Видинския районен съд като с влязлата в сила на 02.05.2007 г. присъда наложеното наказание е пробация за извършено на 17.02.2007 г. наказание и нохд № 426/2007 г., с присъдата по което, влязла в сила на 31.05.2007 г., е наложено наказание пробация за деяние, извършено на 21.03.2007 г. В четвъртата съвкупност са включени: нохд № 895/2007 г. - присъдата, влязла в сила на 31.10.2007 г. за престъпление, извършено на 14.08.2007 г.; нохд № 897/2007 г., по което влязлата в сила на 29.02.2008 г. присъда е за извършено престъпление на 01.08.2007 г.; нохд № 893/2007 г. влязлата в сила на 20.03.2008 г. присъда е за престъпление, извършено на 28.07.2007 г., нохд № 1599/2007 г. - присъдата, влязла в сила на 25.04.2008 г., е за извършено на 03.12.2007 г. престъпление и нохд № 602/2008 г., по което е постановена влязла в сила на 16.01.2009 г. присъда за извършено на 04.02.2006 г. престъпление. Наказанията, които са наложени на подсъдимия с всички посочени по-горе присъди са по вид "лишаване от свобода". Правилно в процесуалната си дейност по приложението на чл. 25 - чл. 23 НК първоинстанционният съд е обсъдил и въпроса за необходимостта от приложението на чл. 24 НК. В този смисъл е вярно и решението на въззивния съд да оцени като изпълнено от първата инстанция процесуално задължение да се произнесе и по този въпрос, свързан с индивидуализация на наказанието. Неправилно обаче с въззивното решение е потвърдено определението на съда с общи мотиви и без да извърши оценка дали по отношение на наказанието за всяка от трите съвкупности законосъобразно е приложен чл. 24 от НК от гледна точка на изискванията за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 36 НК, независимо, че с определените размери на увеличение няма нарушение. Законодателят е предвидил прилагането на чл. 24 НК като възможност за случаите, когато наказанията са от един и същ вид при спазване на изрично предвидените в нормата предпоставки за законосъобразност. Но това не е решение, което да бъде основано на някаква абстрактна и свободна преценка, а само когато наказанието се оказва недостатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК за конкретния случай и когато само по този начин би могло да се постигне необходимия резултат относно целите на наказанието. Това означава съдът да обсъди цялостната престъпна дейност, обществената опасност на деянията, особеностите и обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на престъпленията, времето на извършване на отделните престъпления, както и всички установени обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието. Увеличаването на наказанието е възможност, която се прилага след като въз основа на цялостната преценка на всички относими обстоятелства съдът приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и не съответства на съвкупността от отделните деяния, както и че то не може да доведе до извод, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, т. е. това означава, че не е достатъчно наказанията да са от един и същ вид, да има основание за налагане на общо наказание от определените по влезлите в сила присъди и да са спазени посочените в чл. 24 НК предпоставки за законоустановеност на престъплението. От съдържанието на въззивното решение следва, че са налице всички предпоставки за увеличаване на наказанията, определени по първите две съвкупности, без да се мотивира защо намира, че това е необходимо по отношение на съвкупностите, включващи дела с влезли в сила присъди за извършени престъпления в периода от 1994-1997 г. Очевидно такава възможност теоретично е възможна, но и формална, особено след като данните указват на един отдалечен период от време/определението е постановено през 2010 г./, както и изтърпени вече наказания. Прилагането на чл. 24 НК по отношение на наказанията по първите две съвкупности, както правилно е посочил и прокурора в искането си, е доста закъсняло, не е необходимо за постигане целите на чл. 36 НК, а оценката, че е несправедливо, е произволна предвид данните за тежестта на извършените престъпления, наложените наказания за всяко едно от тях и времето на извършването им. Недопустимо е само поради наличието на някои формални предпоставки без необходимия анализ и преценка на всички относими обстоятелства да се утежнява положението на осъдения. Приложението на чл. 24 НК по отношение на двете посочени по-горе съвкупности (първа и втора), увеличението на общото най-тежко наказание, съответно с 6 месеца и с 1 г. и 6 месеца, е основание да се приеме, че решението е постановено при касационните основания по чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, поради което решението в посочената му част следва да бъде отменено. В изложения смисъл искането е основателно и с оглед обстоятелството, че изводите са в полза на подсъдимия на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение