Решение № 114 от 5.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1/2011 г.

Решение № 114 от 5.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Н. А. В. и Ц. Г. С. против присъда № 24 от 30.06.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 353/2010 г. на С. градски съд. В жалбата на Н. В. се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, като се излага съображение, че е осъден по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В жалбата на Ц. С. се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателсвата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 24.03.2010 г. постановена по НОХ дело № С - 253 Софийският районен съд е признал подсъдимите Н. А. В. и Ц. Г. С. за невиновни в това на 4.02.2008 г. в[населено място], в съучастие като съизвършители, да са предложили на Б. А. М. съдействие за връщане на противозаконно отнетото му МПС срещу получаването на имотна облага - 7500 лв., поради което ги е оправдал по предявеното обвинение по чл. 346, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С присъда № 24 от 30.06.2010 г. постановена по ВНОХ дело № С-353/2010 г. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че на 5.02.2008 г. в[населено място], в съучастие като съизвършители, предложили на Б. А. М. съдействие за връщане на противозаконно отнето МПС срещу получаването на имотна облага - 7500 лв., поради което и на основание чл. 346, ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК ги е осъдил както следва: Н. В. на две години лишаване от свобода, а Ц. С. - на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наложените наказания с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. В двете жалби се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е неоснователно. То се мотивира от двамата жалбоподатели с неправилно приложение на материалния закон при установените по делото факти, а от жалбоподателя С. и с превратна оценка на показанията на св. М.. По същество доводите им се свеждат до това, че при правилно установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил единствено верния извод, че липсва съставомерно деяние, което да обективира признаците от състава на престъплението по чл. 346, ал. 3 НК. Като не е възприел съображенията му, че не са налице активно поведение предлагане на съдействие, защото свидетелят търсел подсъдимите, а не обратното и специална цел - получаване на облага и ги е осъдил по обвинението, въззивният състав е приложил неправилно материалния закон. Доводите им не намират опора в данните по делото и материалния закон. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се спори по възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че след противозаконното отнемане на лекия му автомобил, св. М. се обадил на свои познати, в това число и на под. В. с молба да му помогнат да го издири, че на следващия ден подсъдимият В. го потърсил по телефона и му обяснил, че автомобилът ще бъде върнат срещу заплащане на откуп в размер на 7500 лв., че двамата провели телефонни разговори и лични срещи с цел да бъде намалена цената на откупа и отнетия автомобил да бъде върнат без повреди и липси на оборудването, че подсъдимият В. го завел при под. С. и го представил като собственик на отнетия автомобил, че последният провел телефонен разговор, след който обяснил на свидетеля, че човекът с автомобила пътува към тях, но ще се забави известно време, поради което свидетелят трябва да се прибере и да чака телефонно обаждане за връщането му, че свидетелят предложил да им предаде сумата за откупа, но му било обяснено че следва да ги даде след получаването на автомобила. Тези фактически констатации не са направени въз основа на недопустими доказателства и при превратна оценка на показанията на св. М., както се поддържа от жалбоподателя С.. При разпита му в съдебно заседание свидетелят е заявил, че не си спомня някои факти и съдът е поискал да приобщи към доказателствените материали показанията, които е дал в досъдебното производство при разпит на 7.02.2008 г. Подсъдимите са се противопоставили и тези показания не са включени към доказателствените материали и не са ценени от съдилищата. След този разпит, на 14.02.2008 г. свидетелят е разпитан пред съдия, но съдът не е проявил процесуална активност по чл. 107, ал. 2 НПК да приобщи тези показания към доказателствените материал. Това нарушение обаче не е съществено, защото и в съдебното следствие свидетелят е дал достатъчно сведения по какъв начин е извършено деянието. Неговите показания не са единствен източник на доказателства, защото се подкрепят от събраните писмени и веществени доказателства, между които не съществува противоречие. При тези фактически констатации въззивната инстанция мотивирано не е възприела правния извод на първоинстанционния съд за липса на съставомерните белези от състава на престъплението по възведеното обвинение. Като е отменила оправдателната присъда и е осъдила подсъдимите, е приложила точно материалния закон. Неоснователен е довода, че деянието им е несъставомерно като престъпление по чл. 346, ал. 3 НК, защото действията им са последица от поведението на св. М., който е търсел съдействие за връщането на автомобила. Свидетелят е търсел възможност да си върне автомобила, но не той е определил условията, при които то може да се осъществи. След неговото първо обаждане, от което подсъдимият В. узнал за отнетия автомобил, е последвало активно поведение от негова страна, като той е предложил съдействие за връщането му. Той и подсъдимия С., са осъществявали контактите с лицата, при които се намирал автомобила и са посочили условията, при които ще бъде върнат. Това поведение представлява предлагане на съдействие, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по възведеното обвинение. Неоснователен е довода, че деянието им е несъставомерно поради липса на специалната цел, а именно уговарянето и получаването на паричен еквивалент за оказаното съдействие. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че за съставомерността на деянието е без значение за кого се иска облагата, дали за лицето, което предлага съдействие или за лицето, в чиято фактическа власт се намира отнетия автомобил, както и дали тя е получена от някое от тези лица. Законодателят в нормите на чл. 346 НК криминализира като престъпление, както самото отнемане на моторното превозно средство с цел получаването на имотна облага от връщането му, така и предлагането на съдействие за връщане на противозаконно отнетия автомобил с цел получаване на откуп от връщането му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на С. градски съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК