Решение № 15987 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 596/2013 г.

Решение № 15987 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 596/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Георгиев Иванов в качеството му на кмет на община - Враца против Решение № 32 от 23.11.2012 г. постановено по адм. дело № 445/2012 г. на Административен съд - Враца, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението съдът се е произнесъл само по въпроса дали административния акт съответства на обективното право, не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото и е неправилна преценката на съда относно установената фактическа обстановка. Иска се отмяна на решението, постановяване на такова по същество на спора и присъждане на разноски. Ответникът - Милена Димитрова, чрез своя процесуален представител, представя писмена защита, в която взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отменил Заповед № 654/23.05.2012 г. на кмета на общината в частта, в която е прекратил сключения договор за наем между общината и ответницата по касационната жалба относно общински имот - жилище находящо се в гр. Враца, ж. к. "Дъбника", жил. блок 36, ап. 20. Със същото решение е обявил нищожността на заповедта в частта, в която е отменил заповед за настаняване № 471/30.03. 2007 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания, обосноваващи неговото издаване, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. Решаващият съд е приел, че административния орган е излязъл извън рамките на своята компететност, тъй като съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК административният орган, издал съответния административен акт може да го преразгледа и отмени единствено преди да е влязъл в сила., поради което в тази му част е обявил нищожността му. Решението е правилно. Касационната жалба е допустима, подадена в срок и е неоснователна. Не са налице касационни основания по жалбата. Законосъобразно, административният съд е приел, че оспорваната заповед на кмета на община Враца е нищожна, тъй като е издадена от орган, който няма правомощия да отмени собствената си влязла в сила заповед за настаняване и съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК, той може да преразгледа акта единствено в хипотезата на обжалване на същия, но не и когато той е произвел правните си последици и е влязъл в сила, поради което е обявил нейната нищожност. Не са подкрепени с категорични доказателства посочените три групи нарушения на Закона за общинската собственост, на които се позовава касатора и посочените правни квалификации не отговарят на заявените факти по чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС, поради което постановеното решение е правилно и законосъобразно. Законосъобразно Административен съд - Враца е приел, че в оспорения акт мотиви са неясни, а посочените правни квалификации не отговяват на заявените факти - чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС - относима към прекратяване на наемните правоотношения поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезиса на съответната материално-правна норма въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална законосъобразност на акта, поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. Изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е залегнало императивно и в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта, като незаконосъобразен. С оглед на това следва да се приеме, че обосновано и в съответствие с разпоредбите на АПК, първоинстанционния съд е приел, че при издаването на процесния административен акт, кметът на общината е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяната му. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,