Решение № 435 от 25.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 479/2009 г.

Решение № 435 от 25.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 479/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА и ДОПЪЛНЕНИЕ към нея, срещу нова въззивна присъда от 21.05.2009 г., по внохд № 149/09 г. вр. по описа на САС, образувано на основание подаден въззивен протест от СГП срещу присъдата. С въззивната присъда е отменена като незаконосъобразна присъда от 25.06.09 г. по нохд № 2607/07 г., по описа на СГС, с която подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, и оправдан по обвинение по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като вместо тази присъда е признат за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.05.2004 г. в гр. С., в ж.к. "Слатина", в близост до бл. № 69, е направил опит умишлено да умъртви И. Г. И., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. "а" НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата на първостепенния съд е потвърдена. Жалба срещу новата въззивна присъда е подадена от защитата на подсъдимия Г. А. И. - адвокат С, назначен за служебен защитник на подсъдимия, съгласно чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК и участвал като такъв и в предходните съдебни инстанции. В жалбата са изтъкнати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. В допълнението към касационната жалба се твърди липсата на умисъл за извършване на деянието, защото в съзнанието на подсъдимия не е имало представа за това, че с произвеждането на изстрел от газов пистолет може да причини смърт на пострадалия; не е доказано, че оръжието е било насочено пряко към главата на пострадалия, гилзата е намерена под дясната седалка на лекия автомобил което изяснява, че оръжието не е било в позиция към пострадалия; целта на дееца е била да накаже пострадалия за арогантното поведение спрямо дееца с причиняване на телесна повреда, а не да го умъртви. В жалбата не са изтъкнати нарушения на процесуални правила, както и няма никакви съображения за явна несправедливост на наказанието. Иска се преквалифициране на деянието в престъпление по чл. 129 НК и оправдае по първоначалното обвинение. В съдебно заседание подсъдимият И не се явява, редовно призован - уведомен от защитата му за съдебното заседание от адвокат И. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея с доводи за несъставомерност на деянието по първоначалното обвинение и с искане за прилагане на правна квалификацията по чл. 129, ал. 1 НК с налагане на по-леко наказание, съгласно чл. 55 НК. Частният обвинител И. Г. И. не се явява, редовно призован и не взима становище по жалбата. ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата с аргументи, че подсъдимият е имал представа за годността на оръжието да причини смърт, поради това, че е държал газовия пистолет повече от година и е знаел, че той е с демонтирана муфа с качествата на боен пистолет. Иска оставяне в сила въззивната присъда като правилна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА И К. СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, прие следното: Жалбата на защитата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е нарушен материалния закон. Обстоятелствата в обвинителния акт са установени от събраните и проверени от инстанционните съдилища доказателствени източници . Правната оценка на установените факти, изведена от въззивната инстанция е правилна. Деянието на И. от обективна и субективна с. осъществява признаците на чл. 115, вр. с чл. 18 НК спрямо пострадалия И. Г. И., а не на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1 НК. Деянието и авторството от подсъдимия са установени. Подсъдимият и пострадалият са влезли в конфликт, който законосъобразно е оценен от въззивният съд като създал повод за раздразнение у подсъдимия, непосредствено преди деянието, но не и състояние на силно раздразнение, което да квалифицира по-леко деянието. Правилна е оценката, че с поведението си пострадалият, макар и в известна степен да е допринесъл за опасна пътна ситуация, не е бил единствено причастен в създаването й, а тя е предизвикана комплексно от участници в движението. Вън от това, обективно, действията на подсъдимия не са от категорията да описаните противозаконни действия /спр. чл. 118 НК/ от които да е възможно да настъпят описаните в закона тежки последици за дееца или негови ближни. Установено е, че пострадалият е управлявал лек автомобил "ВАЗ" в посока от ж.к. "Слатина" към ж.к. "Дружба" и в същата посока по ул. ..., се е движел и автомобилът на подсъдимия Г "Рено Т.", управлявано от него, заедно с пътуващите в него свидетели Е. Т., съпругата на И., свид. Гергана И. и двете им малолетни деца. На кръстовището на ул. "Слатинска" и ул. "Гео Милев", пред автомобила на свид. И. се включил в движението автобус, който бил пропуснат от И. и това довело до забавяне на движението на автомобилите след него, където бил и този на подс. И., а когато И. започнал извършването на левия завой, за да премине през кръстовището и да се включи в движението по ул. "Гео Милев", но внезапно намалил скоростта на автомобила си, подсъдимият И маневрирал и навлязъл в лентата за насрещно движение пред насрещно движещ се автомобил, който от своя с., своевременно намалил скоростта и злополуката била избегната. Подсъдимият приел тези действия на пострадалия за злонамерени, препречил движението на автомобила на пострадалия, излязъл от колата си, застанал до предната лява врата на автомобила на И., а свид. Тупарански застанал до предната дясната врата на автомобила на И. и се опитал да я отвори, след това хванал една от чистачките. В същото време подсъдимият И започнал да дърпа пострадалия И. през полуотворения прозорец на лявата предна врата, викайки му: "Излез да те гръмна!". Отворил вратата, нанесъл няколко юмручни удара в областта на главата на свид. И., като И. се опитвал да избегне ударите накланяйки тялото си към предната дясна седалка. Подсъдимият И. извадил от дрехите си газовия си пистолет "WOLTRA COMBAT", модел 88, калибър № 9 мм, и с него, насочвайки дулото на пистолета към главата на пострадалия И., стрелял от непосредствена близост в главата му. Установено е, че проектилът преминал през лявата му слепоочна област. След това подсъдимият прибрал оръжието и със свид. Тупарански напуснали местопроизшествието. С помощта на свидетелите Д, компетентните органи са оказали помощ на пострадалия И. във ВМА, където е опериран и животът му бил спасен. Изводите че деянието от обективна и субективна с. осъществява състава на опит за убийство, а не състав на средна телесна повреда, изразена в причиняване на увреждане, временно опасно за живота па пострадалия, са правилни. ВКС споделя аргументацията в мотивите на САС, че подсъдимият не е целял единствено да сплаши пострадалия с причиняването на някакво телесно увреждане, както твърди в обясненията си, а след нанасяне на няколкото юмручни удари на пострадалия, не е преустановил нападението, което е ескалирало с произвеждането на целенасочено отправен изстрел в главата на пострадалия И. При тези данни, напълно неприемлива е тезата, че подсъдимият е искал да сплаши пострадалия. Според установеното по делото за механизма на деянието, от кредитираното от съда заключение на съдебно-балистичната експертиза, процесният проектил причинил ЧМН е изстрелян именно от цевта на иззетият като веществено доказателство газов пистолет, собственост на подсъдимия. Установено е, че той е бил с демонтирана стеснителна муфа и се явява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВОБ, което е технически годно да произвежда изстрели. Притежаваното оръжие е било достатъчно дълго държано от подсъдимия, за да знае за качествата и за направените технически подобрения в него, за да умъртвява. Вън от това, по делото са установени редица обективни данни, които очертават психическото отношение на подсъдимия към деянието и последиците му. Произведеният изстрел е от близко разстояние, насочен е и проектилът е проникнал с посока отляво надясно, както са били разположени подсъдимият и пострадалият, в главата на пострадалия . Според заключението на СМЕ, на пострадалия е причинено проникващо в черепната кухина нараняване, поразило лявата слепоочна кост с епидурални кръвоизливи, мозъчна контузия и черепно -мозъчна травма, което е с медико-биологичен признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези обективни данни ся интерпретирани правилно в изводите относно формата на вината. Първо, налице е годно да произведе изстрели оръжие, което е използвано от дееца от близко разстояние спрямо жертвата. Второ, то е насочено и проектилът е навлязъл в жизненоважен орган - главата на пострадалия. Независимо че оръжието е газов пистолет, той съгласно съдебно- балистичните експертизи, приобщени по делото, е оръжие годно да причини смърт, а близкото разстояние, насочването и произвеждането на изстрела в главата на пострадалия, обективират прекият умисъл на дееца да умъртви пострадалия, а не да му причини само телесно увреждане. В интелектуалното и волево съдържание на психическото отношение на дееца към деянието и неговите последици се съдържат всички елементи на знание, че оръжието е годно да причини смърт и че то е използвано спрямо жизненоважен орган, с което е обективиран и волевият момент - искането за причиняване на прекъсване на жизнените функции на пострадалия. По делото е установено, че подсъдимият и словесно е изразил намерението си да простреля пострадалия като е казал "излез да те гръмна" и на практика е реализирал намеренията си . Неоснователен е доводът на защитата, че намирането на гилзата от изстреляният патрон под дясната седалка на автомобила не доказвало, че оръжието било насочено срещу жертвата. Безспорно е установеното от фактическа с., че пистолетът на подсъдимия е оръжието, от което е изстреляна намерената гилза като част от газов патрон кал. 9мм. като проектилът му е проникнал в главата на пострадалия. Той е прострелян в автомобила си, в положението, в което е седял на шофьорското място, а местопроизшествието е автомобилът на пострадалия. ВКС споделя тези изводи, защото от установените фактически констатации е изводимо, че подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е предвиждал неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.твърдено в правната теория и съдебната практика е разбирането, че за вида на вината се преценява от обективните факти, в които са се изразили деянието и начина на извършването му. Недовършеността на престъплението, която е единствено поради независещи от дееца причини, правилно е изведена в довършен опит, по смисъла на чл. 18, ал. 1, предл. 2 НК, тъй като от фактическа с. деецът е направил всичко зависещо от него за настъпването на съставомерните последици от деянието. Ефикасната медицинска помощ спасила живота на пострадалия и ненастъпването на исканите престъпни последици не свеждат деянието до признаците на средна телесна повреда. Теса фактори невлияещи и ирелевантни за причинния процес, в който се е изразило деянието на подсъдимия, направил обективно всичко за настъпването на последиците от извършването му. При определяне на наказанието не е допуснато нарушение на закона. Спазени са правилата на индивидуализацията на наказанието по чл. 58, б. "а" НК. Изхождайки от причините, довели до извършване на престъплението, конкретната обстановка, при която е било извършено, последващото поведение на подсъдимия, отдалеченият период на извършване, личността на извършителя и факта, че до момента е живял в правомерна социална среда, упражняване на определена професия, семеен с три деца, деецът не е осъждан, правилно са наложили извод за сравнително ниска степен на обществена опасност на извършителя. Законосъобразно са оценени и данните за раздразненото състояние на дееца, което макар и да не бележи признаци на афект, несъмнено го е улеснило да извърши деянието. Справедливо наказанието е снижено при действието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. За да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, в случая съдът правилно е съобразил липсата на осъждания на подсъдимия, както и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Предвид тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС на РБ