Решение № 12831 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2015 г.

Решение № 12831 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП София, представляван от юрк. Биков срещу Решение № 4910 от 10.07.2015 г. по адм. дело № 8348/2014 г. по описа на Административен съд София град, Трето отделение, 13 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е достигнал да извода за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/, доколкото неправилно се обосновава липсата на мотиви относно срока на наложената ПАМ от страна на административния орган, респ. съдът не е събрал доказателства за налични други имоти, собственост на дружеството или на собствениците като ФЛ. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с което да се потвърди обжалваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Мади Транс" ООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била Заповед № F 113518 от 24.07.2014 г., издадена от заместник -директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите София, с която на "Мади Транс" ООД, представлявано от Абол Гасем Малекпур е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - хотел "Техеран", находящ се на адрес - гр. София, кв. Бояна, ул. "Карамфил"№ 17, стопанисван и експлоатиран от "Мади Транс" ООД, и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от орган, разполагащ с материална компетентност, както и че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаването на оспорения административен акт. Формирал е извод за незаконосъобразност на наложената ПАМ поради липсата на мотиви в заповедта относно определения от административния орган срок за запечатване на обекта /15 дни/, както и поради непропорционална намеса в личния живот на управителя на дружеството и неговата бивша съпруга. Настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно по следните съображения: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок от един месец", се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС / в приложимата редакция/ предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай правилно съдът е приел, че извършването на описаното в заповедта нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно неиздаване на фискална бележка за извършена продажба в стопанисван от търговеца обект, е установено. В мотивите на заповедта са изложени и конкретни фактически основания за прилагане на ПАМ. Неправилно АССГ е приел, че неизлагането на конкретни съображения от страна на органа за конкретния срок на ПАМ съставлява съществено процесуално нарушение и само по себе си обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта. Оспорената заповед съдържа конкретните обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, както и мотиви, че нарушението е извършено за първи път. Именно тежестта на нарушението и характера на търговския обект са послужили за определяне на срок на запечатване на обекта за 15 дни. Развитите мотиви от страна на първоинстанционния съд за налагане на ПАМ, явяваща се непропорционална намеса в личния живот на управляващия дружеството Малекпур, обуславят заключението за незаконосъобразност на заповедта. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, обектът съставлява хотел "Техеран", находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. "Карамфил" № 17, който е собственост на бившите съпрузи Малекпур. С приложеното решение за развод, за съвместно тяхно ползване е предоставено семейното им жилище, представляващо две стаи и обслужващите ги помещения, находящи се на втория етаж в същата жилищна сграда. След като със заповедта е наложена ПАМ - запечатване на целия търговски обект / хотел "Техеран"/ и административният орган не е изследвал възможността на лицата да имат осигурен достъп до семейното им жилище /част от обекта/, то с налагането на ПАМ се засяга правото на жилище и запечатването на целия обект се явява непропорционална намеса в личния им живот. В тази връзка необосновано касаторът поддържа, че съдът е бил длъжен да събере доказателства и да изследва обстоятелствата дали така посоченото семейно жилище е обособено като самостоятелна част в обекта и дали е налице възможност за запечатване на хотелската част на обекта. Всички описани обстоятелства е следвало да бъдат преценени от административния орган преди налагане на ПАМ, а в случая те не са били предмет на анализ, което е довело до издаване на незаконосъобразна заповед. По тези съображения, доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските, ответната страна по касация не е претендирала разноски за касационната инстанция, нито е представила доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение