Решение № 4366 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15884/2014 г.
ВАСVIII отделение13.04.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 458 от 18.11.2014 г., постановено но АД № 154/2014 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. ОСЪЖДА Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново да заплати на А. К. А. от гр. Велико Търново разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4366 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15884/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 458 от 18.11.2014 г., постановено по АД № 154/2014 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - А. К. А. чрез адв. Х. К., взема становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 051301810/31.10.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 55/3.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с който са определени задължения за внасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 4518.46 лв. и лихви за него - 1962.77 лв., вноски за ДОО в размер на 3241.45 лв. и лихви - 2679.89 лв., вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 979.23 лв. и лихви - 804.53 лв.; вноски за НЗОК в размер на 1219.02 лв. и лихви - 557.56 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Ревизията е протекла по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като в хода й е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и че доходите на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че не е установено по категоричен начин основание, попадащо в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което неправилно е прибегнато до определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци по реда, ползващ критериите по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Кредитирал е като последователно показанията на свидетелите М. А. /сестра на жалбоподателя/ и Т. Б./съпруг на сестрата на жалбоподателя/, както и Л. И.. Кредитирал е заключението на вещото лице, съгласно което за ревизирания период няма превишение на разходи над приходи и оттам допълнителни данъчни задължения. По отношение на разпоредбата на чл. 124а ДОПК съдът е приел, че нормата на чл. 122 ДОПК е материалноправна, с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, поради което тази норма не може да се прилага за период от преди влизането й в сила. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно установяването на укрит облагаем доход чрез хронологичното проследяване на "паричния поток". От изготвените парични потоци на ревизираното лице в ревизионния доклад (РД) е видно, че приходните органи, неправилно са извършили съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице на месечна база, а не на годишна. Видно от РД, паричните потоци са обследвани помесечно с цел установяване на получени от ревизираното лице доходи за всеки месец от данъчната година и по този начин е определена и данъчната основа, при месечно несъответствие между разходи и приходи. Методът, по който ревизиращите органи са определили разликата между доходите и разходите на ревизираното лице е неправилен и в противоречие със законови разпоредби. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон по месечно, вместо годишно. При годишния характер на облагането с данък по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, като по закон е данъчната година, съвпадаща с календарната. При такъв подход на изследване на паричния поток, данъчната основа за облагане следва да се коригира. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице Джамбазова, което е извършило проверка относно началното салдо, и чиито констатации се подкрепят от доказателствата по делото и съгласно което не е налице превишение на разходи над приходи за ревизирания период. Мотивите на съда относно дадените още в ревизионното производство обяснения на М. А., Т. Б., и Л. И., разпитани и като свидетели по делото, се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. По отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК-т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препращаща норма към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. То се въвежда с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, което отново сочи на материалноправен характер на тази норма. Всяка норма, която определя облагаема основа или ставка за облагане, е винаги материалноправна. След като обратно действие на материалноправната норма не е предвидено изрично, то тя няма приложимост за период преди влизането й в сила. Предвид изложеното, като е отменил ревизионния акт като установяващ задължителни осигурителни вноски при данъчна основа, определена при предпоставките чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, на основание чл. 124а ДОПК за период преди 15.02.2011 г. съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е обосновано, материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 000 лв., съгласно приложения списък. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,