Решение № 702 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2008 г.

Решение № 702 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на З. Е. Т., Р. Е. К., В. Д. Е., Ц. Й. В., Д. Й. Л., Л. Н. Д. и В. Н. Д., всички със съдебен адрес София, срещу въззивното решение на СГС от 3.ХII.2007 г. по гр. д № 737/2005 г. Ответниците по касационната жалба М. Г. И. и С. Г. К., и двете със съдебен адрес София, са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. ВКС на РБ, състав на IV ТО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 15.I.1999 г. по гр. д. № 4291/1996 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от З. Е. Т., Р. Е. К., В. Д. Е., Ц. Й. В., Д. Й. Л., Л. Н. Д. и В. Н. Д. срещу М. Г. И. и С. Г. К. /като наследници на починалия по време на процеса ответник Г. Х. И. / искове за установяване, че ищците са собственици на 452/840 ид. ч. от п-л ХХХII-416а кв. 117 по плана на гр. Н., кв. Гниляне, целият с площ 840 кв. м. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не са установени твърдяните от ищците придобивни основания - наследство от Е. Т. С. и изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 1941 - 1993 г. Те не са представили документи за собственост на наследодателя, нито удостоверение за наследниците му. Свидетелят Д. не уточнява периода, през който имотът е владян от З. Т. и Е. Т., нито владение на останалите ищци. Според свидетелите Н, Г., Г., И. имотът е ползван само от ответника Г. И. и от неговите родители. Свидетелките Т. и П. установяват, че Г. И. завладял целият имот през 1992 г., но не уточняват период на упражнявано от ищците владение. Касационната жалба на ищците срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК. Изложени са съображения, че съдът е кредитирал избирателно гласните доказателства по делото, основавайки се само на изгодните такива за ответната страна, и е взел предвид частично тези на свидетелите Т. Не е взето предвид, че още с исковата молба удостоверение за наследници на Е. Т. С. е било представено и че то е било прието в първото по делото съдебно заседание. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. ВКС на РБ, състав на IV ГО, като прецени атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че атакуваното решение е неправилно. Въззивният съд е постановил решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е съобразено на първо място, че в исковата молба, както и в течение на производството по делото, ищците не са посочили основанието за претендираната съсобственост с ответника върху процесния парцел, нито са конкретизирали реалната част от него, за установяване упражнявано от тях владение върху която са ангажирали показания на свидетели. На следващо място, не е взето предвид, че приложените към исковата молба писмени доказателства, в т. ч. и удостоверение за наследници на Е. Т. С., са приети с протоколно определение на СРС в първото съдебно заседание, проведено на 22.Х.1996 г., поради което с липсата впоследствие на този документ по делото съдът не може да обоснове изводите си, а е следвало да укаже на ищците да представят ново удостоверение. Нарушена е и разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.), като съдът не е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност. Това не е сторено по отношение на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд, проследяваща регулационният статут на процесния имот по регулационните планове от 1930 г. /по който имотът на наследодателя на ищците е бил пл. № 2* а този на ответниците - пл. № 286/, от 1965 г. /по който процесният парцел **** площ 840 кв. м е бил с пл. № I* с включени в него около 450 кв. м от имота на ищците/, и по сега действащия от 1984 г. /по който имотът е с пл. № Х*6а кв. 117 с площ по графични данни 840 кв. м/. Не е съобразено, че предмет на делбата по гр. д. № 224/1981 г. е бил възложеният на първоначалния ответник Г. И. п-л IХ-275 кв. 4 по плана от 1965 г., но с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 385 кв. м /виж съдебно-техническата оценителна експертиза по посоченото дело/, както и че първоначално И. е поискал делба само на 388 кв. м, колкото са включени в парцела от имот пл. № 275 /виж и скица на л. 7 от първоинстанционното дело/. На последно място, въззивният съд не е подложил на задълбочена и цялостна преценка показанията на свидетелите Т, приемайки необосновано, че в тях не се съдържат данни за периода на упражнявано от ищците владение върху част от процесния имот. Според тези свидетели най-късно от 1963 г. наследодателите на ищците и на първоначалния ответник, съответно Е. и С., са стопанисвали части от процесния имот, разделени от слог, което наследниците на двамата продължили до 1992-1993 г., когато Г. И. направил ограда от тръни и завладял и мястото на ищците. Противоречието между тези обстоятелства и сочените от останалите свидетели обуславя необходимост и от преценка на съда съобразно разпоредбата на чл. 136 от ГПК (отм.) кои от тях следва да се кредитират. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до съмнение в правилността на приетата за установена фактическа обстановка по спора, а това е пречка за упражняване на касационен контрол за правилността на направените от въззивния съд правни изводи. Ето защо и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на СГС за ново разглеждане по същество от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,