Решение № 13060 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2015 г.

Решение № 13060 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 226 от 10.06.2015 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 12 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041301371 от 2.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 560 от 6.12.2013 г. издадено на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Катмес" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 96 455,35 лв. по 10 бр. фактури на доставчици "Митрил 9" ЕООД, "Комерсиал експорт" ЕООД и "Баланс 06" ЕООД за доставка на различни видове месо, както и за лихви в размер на 10 621,16 лв. Обжалва се и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесните доставки. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Катмес" ЕООД като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба -"Катмес" ЕООД, представлявано от Константин Катъров, в постъпилата преди съдебното заседание, писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд-Велико Търново е бил РА № 041301371 от 2.09.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 560 от 6.12.2013 г. издадено на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Катмес" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 96 455,35 лв. по 10 бр. фактури на доставчици "Митрил 9" ЕООД, "Комерсиал експорт" ЕООД и "Баланс 06" ЕООД за доставка на различни видове месо, както и за начислени лихви в размер на 10 621,16 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По съществото на спора същият е приел, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на стоки - месо и местни продукти по процесните фактури, издадени от "Митрил 9" ЕООД, "Комерсиал експорт" ЕООД и "Баланс 06" ЕООД. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата поотделно за всеки доставчик, както събраните в ревизионното производство, така и тези пред съда и ги е преценил задълбочено и в тяхната съвкупност. Обосновано, на базата на представените договори за наем на складово помещение, представени са фактури за наем, префактуриране на ел. енергия, ВиК, с получател по тях дружеството наемател съгласно посочения по-горе договори за наем, още инвентарна книга към м. 11.2012 г., от съдържанието на която е видно, че по сметка 2031 - сгради - масивни, е заведен актив - "Складова база"; стокови разписки и пътни листа, в които е посочен адресът на същия склад, съдът е приел, че доставчиците са разполагали с фактурираната стока, за която е доказано, че са получили плащания от ревизираното лице. Подробно са обсъдени и превозвачите вписани в представените от доставчиците международни товарителници, за които има представени конкретни доказателства. Приетата СТЕ установява, че всяка пратка месо се приема с търговски документ, фактура и въпросник за приемане на основни суровини, след извършена проверка от компетентен орган и съставени Актове за експертизи, в които е удостоверено, че месото от доставчици в ЕС е доставено с всички необходими документи за осъществяване на входящия контрол, пратката месо се завежда във входящ дневник на склада, който е в електронен вариант. На всяка получена пратка, предмет на спорните фактури, е присъствал официален ветеринарен доктор от ОБДХ - Велико Търново. Установено е, че в склада се води и чек лист за приемане на месото, в който се регистрират количеството на месото и качеството - вид, произход, доставчик, транспортно средство и прочие. При това е констатирано, че във всеки един момент може да се установи какво количество от дадена партида е продадено, на кого е продадено и какво количество е останало в склада, тъй като данни за последващите продажби се вписват в дневник за експедиция. Настоящата съдебна инстанция споделя направените от първоинстанционнния съд изводи, че представените от жалбоподателя документи в хода на ревизията и изслушаните по делото експертизи - счетоводна и техническа, доказват реалността на процесиите доставки, защото последните от една страна потвърждават съществуването на представените още в хода на ревизията документи за движението на стоката (търговски документи), а от друга - сочат за съществуващ контрол на документооборот, който позволява във всяко време проследяване на месото от доставчика до крайния продукт, произвеждан от жалбоподателя. Касационният състав споделя становището на административния съд, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификаци. При преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът е достигнал до обосновани изводи за установеност на извършената доставка на стоки по процесната фактура и оттам при правилно приложение на материалния закон е направен законосъобразен извод за настъпило данъчно събитие и за правомерно начисляване на данъка /ДДС/. При наличие на останалите предпоставки и липса на други пречки, правилно е прието, че са налице условията за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА като незаконосъобразен съставът на АС - Велико Търново е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Разноски: При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат в полза на ответника по касация, по представения от него Договор за правна защита и съдействие в размер на 3 600 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,