Решение № 5003 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 27/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Фармнет ЕАД срещу решение 1333/17.10.2023 г., постановено по адм.д. 1098/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Фармнет ЕАД срещу ревизионен акт Р-29002921000056-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, с който по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО и чл. 26, т. 1 от ЗКПО, в резултат на което са определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 206 859, 56 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 33 697, 14 лв., при деклариран и внесен корпоративен данък в размер на 106 859, 56 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С касационната жалба се съдържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като същото е неоснователно. Със заповед за възлагане на ревизия Р-2200291000056-020-001/06.01.2021 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП София, изменена със заповед Р-2200291000056-020-002/08.01.2021 г., е възложено извършването на ревизия на Фармнет ЕАД за определяне на задълженията на дружеството за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица, данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставени в натура, корпоративен данък, данък върху добавената стойност, данък върху представителните разходи и данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за отделните данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., за данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и за данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-2200291000056-092-001/25.06.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-2200291000056-091-001/26.07.2021 г. Ревизионният акт е потвърден с решение 1613/18.10.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В хода на ревизионното производство е установено, че на 30.07.2012 г. между Фармнет ЕАД като заемодател и ПФК Локомотив Пловдив 1926 АД като заемополучател е сключен договор за целеви паричен заем в размер на 1 000 000 лв. Установено е, че поради невръщане на заема вземането по кредита е първоначално обезценено през 2016 г. с 50%, а впоследствие и през 2017 г. и с останалите 50%. След решение на ръководството на Фармнет ЕАД, документирано с протокол от 10.12.2018 г. на съвета на директорите, цялото вземане по кредита, отпуснат на ПФК Локомотив Пловдив 1926 АД е отписано като несъбираемо. В хода на ревизионното производство е установено, че с разходите от обезценката от 2016 г. е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството за 2016 г. по реда на чл. 34 от ЗКПО, а за 2017 г. по реда на чл. 37 от ЗКПО, като обезценката за 2017 г. е призната като текущ разход. Счетоводният финансов резултат и данъчният финансов резултат на дружеството за 2017 г. са намалени с 1 000 000 лева. Органите по приходите са направили анализ на сключения договор за паричен заем, установено е, че съгласно договора срокът за връщане на заема е 30.09.2012 г. договорена е неустойка в случай на забава в размер на 0.1% от размера на заема за всеки ден след 30.09.2012 г. заемополучателят е поел задължението да издаде в полза на заемодателя запис на заповед. Съобразно договора заемът следва да се ползва с приоритет за заплащане на възнаграждения на състезателите, които са картотекирани в Българския футболен съюз към момента на сключване на договора, като след получаване на заема спортният клуб е длъжен да извършва всичките си плащания след получаване на изрично писмено съгласие от страна на заемодателя. Установено е, че с анекс от 2 ноември 2012 г. е променена клаузата на чл. 2 от договора относно дължимостта на неустойката, като след тази дата тази разпоредба е изгубила действието си. Установено е, че за периода от 30.07.2012 г. до 30.09.2012 г. не са уговорени лихви, поради което е прието, че заемът е безлихвен. Като причина за отмяна на клаузата на неустойката е посочено обстоятелството рискът заемополучателят да бъде обявен в несъстоятелност. От ревизираното дружество е посочено, че през 2012 г. е имало намерение да придобие футболния клуб. Поради невъзможността за реализиране на това намерение е взето решение за предприемане на действия по събирането на вземането по договора за заем, като е била отправена покана до футболния клуб за изплащане на дължимите по договора суми. На 11 октомври 2013 г. на заемополучателя е била връчена нотариална покана. Не е било образувано съдебно производство за събиране на вземането за всяка ог годините до края на 2018 г., когато вземането е отписано, тъй като заемополучателят не е разполагал с достатъчно активи, към които да бъде насочено принудително изпълнение. В хода на ревизионното производство Фармнет ЕАД е посочило, че през 2015 г. е било уведомено от заемополучателя, че той планира да възложи управлението на правата от рекламата ии събирането на част от средствата от тях на сдружение с нестопанска цел Бъдеще за Локомотив, като за тази цел е отправено предложението сдружението да замести футболния клуб в дълга към Фармнет ЕАД. Подписано е споразумение за заместване в дълг от 27.03.2015 г., към споразумението е подписано и допълнително споразумение за заместване в дълг от 30.03.2015 г., с което спортният клуб отново е поел като съдлъжник заедно със сдружението задължението за връщане на заема. Посочено е, че впоследствие намерението за прехвърляне на рекламни права към сдружението не се е осъществило. След анализ на представените документи органите по приходите са направили извода, че е налице привидна сделка, като с договора за заем е прикрит договор за дарение в размер на 1 000 000 лева. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че не са налице данни от спортния клуб да е извършил корекция на счетоводния финансов резултат по реда на някоя от хипотезите на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, или да са отчетени приходи в резултат на отписване на задължението. Прието е, че договорът за заем е привидна сделка, зад която се прикрива такава по безвъзмездно финансиране на спортния клуб в резултат на което за Фармнет ЕАД не е възникнало вземане от получателя на сумата по договора. При условие, че вземане не е налице, не възниква и данъчна временна разлика от обезценка на вземане, извършена през 2016 г. и 2017 г., поради което неправилно съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО през 2016 г. Фармнет ЕАД е намалило счетоводния финансов резултат със сумата от 500 000 лева, като същото се отнася и за отчетената през 2017 г. като признат разход 50% обезценка от остатъка на вземането от спортния клуб в размер на 500 000 лева. При съобразяването на тези изводи е прието, че следва с посочените суми на основание чл. 16, ал. 3 от ЗКПО да се извърши преобразуване на декларирания финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. Съобразено е обстоятелството, че от дружеството е подадена годишна данъчна декларация за 2016 г. с деклариран счетоводен финансов резултат счетоводна печалба в размер на 1 725 705, 22 лв. и данъчен финансов резултат данъчна печалба от 2 093 964, 11 лв., корпоративен данък в размер на 209 396, 41 лв., отстъпка по реда на чл 92, ал. 5 от ЗКПО 1000 лв., годишен корпоративен данък след приспадане на отстъпката в размер на 208 396, 41 лв. На основание чл. 16, ал. 3 от ЗКПО и чл. 26, т. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. в размер на 500 000 лева, като паралелно с това е извършено намаление със същата сума с разходите от последващи оценки на активи и пасиви по реда на чл. 34 от ЗКПО, като в резултат на тези корекции не е доначислен корпоративен данък и лихви за просрочие. Съобразено е обстоятелството, че от дружеството е подадена годишна данъчна декларация за 2017 г., с която е деклариран счетоводен финансов резултат счетоводна печалба в размер на 1 533 418, 70 лв., данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 1 068 595, 62 лв. и корпоративен данък за внасяне в размер на 106 859, 56 лв. С годишната данъчна декларация са декларирани направени авансови вноски за корпоративен данък в размер на 43 140, 44 лв., като надвнесената сума е послужила за погасяване на данъчни задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК. От органите по приходите е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. по реда на чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО с 500 000 лева и е коригирано извършеното намаление на непризнатите от дружеството разходи от последващи оценки на активи пасиви по реда на чл. 35 и чл. 37 от ЗКПО и намалението от 500 000 лева от последващи оценки и от отписването на вземания по чл. 37 от ЗКПО. На основание чл. 16, ал. 3 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като е определен данъчен финансов резултат за 2017 г. в размер на 2 068595, 62 лв. и корпоративен данък от 206 859, 56 лв. След приспадане на внесения корпоративен данък от дружеството в размер на 106 859, 56 лв. е установен данък за довнасяне в размер на 100 000 лв. и лихви за забава в размер на 33 697, 14 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е била отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че се обосновава приложимостта на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. Приел е, че няма законова пречка ревизираното лице да предостави на трето лице заем и да договаря условията, при които средствата ще подлежат на възстановяване, но когато въз основа на тези договори се ползва данъчно обекчение, те следва да се преценяват съобразно установените изисквания по ЗКПО. Едно от тези изисквания е разходите, които се признават за данъчни цели и влияят върху счетоводните резултати на дружеството да са свързани с дейността му. Приел е, че дейността на Фармнет ЕАД е търговия на едро с лекарствени продукти след издаване на разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата. Приел е, че това е обстоятелство, което не е било оспорено от дружеството. Приел е, че придобиването на футболен клуб, съответно финансирането на такъв не е свързано с дейността на дружеството, поради което връщането на заема не може да се признае за счетоводен разход. Приел е, че дружеството не е финансово предприятие, поради което предоставянето на средства на трети лица с цел печалба не представлява присъща негова икономическа дейност. Приел е, че за да бъде признат счеоводен разход за данъчни цели, ЗКПО изисква извършването му да е свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице, да е налице съпоставимост на приходи и разходи и разходът да е пряко относим към отчетния период, за който се отнася финансовия резултат. В процесния случай не са установени такива факти, поради което законосъобразно е прието от органите по приходите, че разходът от 1 000 000 лева не е свързан с дейността на дружеството, поради което е напризнат разход за данъчни цели по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите не съществува Установено е, че на 30.07.2012 г. между Фармнет ЕАД в качеството му на заемодател и ПФК Локомотив Пловдив 1926 АД в качеството му на заемополучател е сключен договор за целеви паричен заем в размер на 1 000 000 лева. Поради невръщане на заема вземането по кредита първоначално е обезценено през 2016 г. с 50%, а впоследствие през 2017 г. и с останалите 50%. След решение на ръководството на дружеството, обективирано в протокол от 10.12.2018 г. на съвета на директорите цялото вземане е отписано като несъбираемо. С разходите от обезценката от 2016 г. е преобразуван счетоводният финансов резултат на дружеството по реда на чл. 34 от ЗКПО, а за 2017 г. по реда на чл. 37 от ЗКПО, като обезценката за 2017 г. е призната като текущ разход. Счетоводният финансов резултат и данъчният финансов резултат на дружеството за 2017 г. са намалени с 1 000 000 лева. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, както и на органите по приходите, че неправилно съобразно нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО през 2016 г. дружеството е намалило счетоводния финансов резултат със сумата от 500 000 лева, като същото се отнася и за отчетената през 2017 г. като признат разход обезценка на остатъка от вземането в размер на 500 000 лева. Изводите на първоинстанционния съд,, както и на органите по приходите са направени след анализ на сключения договор за заем. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че като основание за обстоятелството, че с посочените суми органите по приходите са приели, че следва да се извърши преобразуване на декларирания финансов резултат, са посочили чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. Това е и основанието, възприето от решаващия административен орган стр. 7 от решението. В този аспект, е неоснователо оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че това основание за първи път е въведено от първоинстанционния съд. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, за наличието на привидна сделка, при съобразяване на обстоятелството, че с договора за заем се прикрива направено дарение за сумата от 1 000 000 лева. Тази съдебна инстанция съобразява в този аспект че счетоводните разходи за дарения не се признават като разходи за данъчни цели и представляват данъчни постоянни разлики съобразно чл. 23, ал. 1 от ЗКПО. В процесния случай не е налице никое от обстоятелствата по чл. 31 от ЗКПО, при които за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат, доколкото разходите не са направени в полза на никой от субектите по чл. 31 от ЗКПО. За разлика от данъчните постоянни разлики, при данъчните временни разлики, при които съобразно чл. 34 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. При съобразяване на обстоятелството, че приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписването на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане при условие, че в същата или в предходна година е е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. При съобразяване на обстоятелството, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 35 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив. Основателни са изводите за наличието на обстоятелството, че с договора за паричен заем всъщност се прикрива дарение. Налице е безвъзмездно финансиране на спортния клуб в резултат на което за Фармнет ЕАД не е възникнало вземане от получателя н сумата по договора. При условие, че не е възникнало вземане, не възниква и данъчна временна разлика от обезценка на вземане, извършена през 2016 г. и 2017 г., поради което и неправилно съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО Фармнет ЕАД е намалило счетоводния си финансов резултат със сумата от 500 000 лева, като същото се отнася и за 2017 г., за отчетената през тази година като признат разход 50% обезценка на остатъка от вземането на спортния клуб в размер на 500 000 лева. Тези изводи тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че договорът за заем е сключен на 30.07.2012 г., срокът за връщане на заема е до 30.09.2012 г. Съобразява с обстоятелството, че е договорена неустойка за забава, която клауза за неустойка е отменена с анекс към договора от 02.11.2012 г. Съобразява се и обстоятелството, че съобразно договора заемополучателят е поел задължението да издаде в полза на заемодателя запис на заповед за сумата на заема, но запис на заповед не е бил издаден. Съобразява се и обстоятелството, че освен изпратената нотариална покана до заемополучателя на 11 октомври 2013 г., от заемодателя не са били предприети други действия за събиране на вземането. Съобразява се и обстоятелството, че в договора за заем не е уговорена лихва от датата на сключването му датата на падежа 30.09.2012 г. Правилно както първоинстанционният съд, така и органите по приходите са съобразили обстоятелството, че при сключването на договора за заем на заемодателя Фармнет ЕАД е било добре известно, че финансовото състояние на футболния клуб не е добро, но въпреки това финансирането е извършено. В тази връзка като правилни се определят изводите на първоинстанционния съд, че може да се направи обоснован извод, че заемодателят Фармнет ЕАД не е предвиждал или е считал за малко вероятно връщането на сумата по заема. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че в хода на ревизионното производство е направен анализ на отчета за приходите и разходите на спортния клуб за 2011 г., период, който предхожда годината на получаване на заема, като е установено, че общият размер на приходите на заемополучателя, сравнен с общия размер на разходите формира извода, че е обективно невъзможно дори при предоставяне на заем през 2012 г. в размер на 1 000 000 лева с генерираните приходи и заетите средства да се погасят задълженията на футболия клуб и да се обезпечи връщането на заетата сума. Установява се от събраните по делото доказателства, че още към 31.12.2011 г. дата, която предхожда датата на сключване на договора за заем, привлеченият капитал на ПФК Локомотив Пловдив 1926 АД възлиза на 1 353 хиляди лева като задълженията му със срок на погасяване до 1 година са в размер на 1 314 хиляди лева. Установено е, че само за 2011 г. са налице сключени договори за заеми в размер на 736 хиляди лева, които са предоставени от свързани лица. Футболният клуб има също така задължения за осигуровки в размер на 257 хиляди лева и за данъци в размер на 95 хиляди лева. От отчета за приходи и разходи на футболния клуб за 2011 г. се установява, че общият размер на приходите му е 2 187 хиляди лева. Същевременно разходите за суровини и материали са в размер на 863 хиляди лева за 2011 г. или 915 хиляди лева за 2010 г., а за възнаграждения в размер на 1 083 хиляди лева. Както правилно са установили органите по приходите, при наличие на задължения за погасяване през 2012 г. по сключени договори за заем със свързани лица в размер на 1 314 хиляди лева, относително постоянни разходи за суровини и материали в размер на 900 хиляди лева и разходи за персонал в размер на 1 100 хиляди лева годишно, а от друга страна около 2 000 хиляди лева приходи годишно обективно е невъзможно дори и при предоставянето на заем през 2012 г. в размер на 1 000 000 лева, с генерираните приходи и заетите средства да се погасят тези задължения и да се обезпечи връщането на заетата сума. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за обоснавана преценка от страна на органие по приходите за приложимост на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Обосноваването на приложимостта на посочената правна норма не е въведено за първи път от първоинстанционния съд, както неправилно се твърди в касационната жалба, същото е посочено като правно основание и в ревизионния доклад, и в ревизионния акт, и в решението на решаващия административен орган. На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, несврзани с дейността. Следва да се съобрази обстоятелството, че данъчното третиране на разходите по ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед на необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. Преценката дали даден разход е свързан с дейността на предприятието е индивидуална за всеки контретен случай и следва да е съобразена с вида и предназначението му, наличието на връзка на отчетения разход с предмета на дейност на данъчнозадълженото лице. От събраните по делото доказателства не се установява, каквато и преценка е направил първоинстанционния съд, разходите да са свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че от сключения договор за заем не може да се установи дори намерението на заемодателя да придобие собствеността върху футболния клуб. Не са представени доказателства за водени преговори, търговска кореспонденция или други документи в тази насока. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че не са налице предпоставките за приложимост на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка. В процесния случай правилно задълженията са определени като е прието, че е налице привидна сделка по сключения договор за заем, който заем впоследствие не е бил погасен от заемополучателя, а заемодателят е обезценил и отписал. При определянето на сделката като привидна, правилно са съобразени обстоятелствата на кратък срок на връщане на заема, това, че не е била уговорена лихва, обстоятелството, че при подписването на договора за заем на заемодателя е било известно, че финансовото състояние на заемополучателя не е било добро. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Неоснователно е и направеното с касационната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с поставени въпроси по приложимостта на Директива 2006/1164 на Съвета от 12 юни 2016 г. за установяване на правила срещу практиката за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. Поставеният въпрос е свързан с обстоятелството дали национална правна уредба като тази по чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, която не изисква да бъде установено от правоприлагащите органи, че основната цел или една от основните цели на оспорената договореност е да бъде получено данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта на приложимото данъчно законодателство, съответства на целите на минималния стандарт, въведен с чл. 6 от директивата. Отправеното искане е във връзка с приложимостта на чл. 6 от директивата. Съоразно чл. 6, параграф 1, за целите на изчисляването на дължимия корпоративен данък дадена държава членка не взема предвид договореност или поредица от договорености, които предвид всички относими факти и обстоятелства са привидни тъй като са били въведени с основната цел или с една от основните цели да бъде получено данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта на приложимото данъчно законодателство. Съобразно параграф 2, за целите на параграф 1 договореността или поредицата от договорености се счита за привидна дотолкова доколкото тя не е въведена поради основателни търговски съображения, които отразяват икономическата реалност. Съобразно параграф 3, когато договорености или поредица от договорености не се вземат предвид в съответствие с параграф 1, данъчното задължение се изчислява в съответствие с националното право. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с две обстоятелства едно общо, и второ конкретно. Конкретното е свързано с това, че съобразно посочения чл. 6 привидността на фактите и обстоятелствата се определя съобразно съответното национално право, данъчното задължение се изчислява съобразно съответното национално право. Съобразява се обстоятелството, че с отправеното искане за преюдициално запитване се поставят и въпроси по отношение на фактите, а въпросът по установяване на фактите по спора принадлежи изцяло на националния съд. Следва да се съобрази и обстоятелството, че Договорът за Европейския съюз не предоставя изрично законодателна компетентност на Съвета в областта на прякото облагане нито самостоятелно, нито съвместно с Европейския парламент. Нещо повече, чл. 114 от Договора за функционирането на европейския съюз изрично изключва данъчното облагане от приложното си поле. При съобразяването на тези обстоятелства, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд, за неоснователност на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, като при съобразяване на изхода на спора, същото е основателно, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 9978 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение