Решение № 12087 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2012 г.

Решение № 12087 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Олег Христов Велинов от гр. София против решение № 953/22.02.2012 г., постановено по адм. д. № 8728/2011 г. на Административен съд София град. По наведени доводи за нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - длъжностно лице при отдел "Пътна полиция" - СДВР Десислава Спирова - не ангажира становище по жалбата. Ответникът по жалбата - директорът на СДВР не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. С обжалванато решение АССГ е отхвърлил жалбата на Олег Христов Велинов срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, разпоредена от полицейски орган Даниела Матакова от група ПГ - сектор 02 при ОПП- СДВР, отхвърлил е и иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Велинов срещу СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 31 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Решението е недопустимо в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Олег Христов Велинов срещу СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 31 лева. Производството пред административния съд е по оспорване на индивидуален административен акт по реда на чл. 145 - 178 АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК. По силата на чл. 207, ал. 2 АПК производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Т. е. отмяната на акта в производството по оспорването е предпоставка за допустимост на предявения иск. Административният съд е следвало да прекрати производството по съединения иск, а не да го разглежда по същество. Отхвърлянето на оспорването и липсата на отменен незаконосъобразен акт обуславят недопустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не са условие за неговата неоснователност, както е приел АССГ. Като е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, АССГ е постановил недопустимо решение, в тази част, което следва да се обезсили и да се прекрати производството по съединения иск за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - София град е приел за установено от фактическа страна, че с докладна записка от 9.09.2011 г. Десислава Спирова - полицай от група "Паркинги и гаражи" - сектор 02 при ОПП - СДВР, като част от екипа на Паяк № 99 е разпоредила репатрирането на лек автомобил с ДК № СА 3933 СВ в 19.41 часа, паркиран върху тротоара перпендикулярно на уличното платно, на бул. "Сливница" № 184 към бул. "Поп Богомил" като пречи на движението на пешеходците в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 3 ЗДвП. За констатираното нарушение на жалбоподателя е наложена "глоба" с фиш в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДвП. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приложил вярно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение съществуват към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Правилна е преценката на АССГ, че за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП законът не изисква писмена форма за валидност на акта, както и че ПАМ е разпоредена от компетентен орган, с оглед представената заповед № I з-275 от 24.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Счел е че наложената ПАМ е мотивирана, като мотивите са изложени в докладна записка от 9.09.2011 г. Приел е че са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, доколкото е автомобилът на жалбоподателят е бил паркиран в нарушение на правилата за движение /нарушена е разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 3 ЗДвП/ като паркираното превозно средство е правило невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара. Съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Паркирането по начин, различен от посочения по-горе е забранено. По делото е установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран така, че е правил невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара. Неоснователни и са и твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на решението. Съдът правилно е приел, че са били налице фактическите основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Касаторът не е опровергал констатациите, посочени в подписания от него фиш за налагане на глоба, както и в докладната записка на полицай Десислава Спирова, разпоредила устно репатрирането на автомобила. Действително по делото липсва снимков материал, но от направената скица в представената докладна записка на полицейския орган, разпоредил репатрирането, може да се установи какво е било разположението на автомобила върху тротоара. Налагането на касатора на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, не представлява ангажиране на неговата административнонаказателната отговорност, не става по реда на ЗАНН, не се изисква съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Налагането на ПАМ не се погасява по давност, за ПАМ не важи разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. ПАМ е индивидуален административен акт и се издава, обжалва и изпълнява по реда на АПК. Неоснователно е и възражението, че неуведомяването на РПУ за местонахождението на автомобила е съществено нарушението на административнопроизводствените правила. Правилно АССГ е приел, че допуснатото нарушение не влияе върху законосъобразността на устното разпореждане, тъй като не е елемент от процедурата по издаване на акта. Уведомяването се прави, след като вече е налице постановен акт за репатриране на автомобила, а не преди това. Като е постановил обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Олег Христов Велинов срещу акта за прилагане на ПАМ, Административен съд София град е приложил правилно материалния закон. В проведеното съдебно производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изводите на първоинстанционният съд са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на инвокираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,