Решение № 1462 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15863/2011 г.

Решение № 1462 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15863/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, чрез упълномощения главен юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, против решение № 602 от 4.11.2011 г., постановено по административно дело № 848 по описа за 2011 г. на Административния съд - Плевен. С посоченото решение съдът е отменил решение № 48 от 17.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 51 от 28.05.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Васил Иванов Христов, считано от 01.11.2010 г., и е определена в размер на 188,35 лв., а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост (сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК). Ответникът по касация - Васил Иванов Христов от гр. Плевен, чрез упълномощения адв. Здравко Тончев, с писмено възражение оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - Плевен, в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Васил Иванов Христов от гр. Плевен решение № 48 от 17.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 51 от 28.05.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Васил Иванов Христов, считано от 01.11.2010 г., и е определена в размер на 188,35 лева. С последното базисният период, от който е изчислен коефициентът на пенсията, е бил 01.01.1982 - 31.12.1984 г. Лицето е оспорило това разпореждане пред по-горестоящия административен орган с възраженията, че неговият избор за база бил друг период, а именно: 01.01.1984 - 31.12.1986 г. За да отхвърли жалбата срещу посоченото разпореждане, директорът на РУСО - Плевен е изложил мотиви, че лицето можело да поиска изменение на индивидуалния коефициент на пенсията си на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, ако представи нови доказателства за осигурителен стаж и доход и ако това е по-благоприятно. Приел е, че в случая Христов не представя нови доказателства относно осигурителен доход, при което, не можело да се счете, че имало изрично заявление за преизчисление на отпуснатата пенсия. Решението на Плевенския административен съд, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания, е правилно. За да постанови този резултат, съдът е извел верен извод, че касаторът е издал атакувания административен акт, без да се съобрази с избора на лицето, в нарушение на чл. 70, ал. 3 КСО, и без да изясни необходимите факти, като изиска удостоверение за осигурителен доход за посочения тригодишен базисен период. Законосъобразно е приел, че правото на избор е на заявителя и независимо, че в подаденото заявление е посочил съзнателно или по погрешка един период, който е бил съобразен при издаване на разпореждането за отпускане на пенсията, след като преди влизане на разпореждането в сила заявява желание индивидуалния коефициент да бъде изчислен от друг тригодишен период, директорът на РУСО - Плевен, е следвало да се съобрази с това желание и да преизчисли пенсията от този базисен период, като изиска от заявителя да представи или служебно да изиска от осигурителя да издаде удостоверение за осигурителен доход за посочения от лицето период 01.01.1984 - 31.12.1986 г. Решението на Плевенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № МП-38819 от 01.12.2010 г. Васил Христов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е посочил пенсията му да се определи от брутното трудово възнаграждение или доход за времето от 01.01.1982 до 31.12.1984 г. и от 01.01.1997 до 01.11.2010 г. - датата на прекратяване на осигуряването, като се ползват данните от пенсионната преписка. Приложил е удостоверение образец УП2 № 655/01.12.2010 г. от "Автобусни превози" АД - Плевен, в което е вписан доход за определяне размера на пенсията за тригодишен период преди 1997 г. от 01.01.1982 до 31.12.1984 г., съответно на избрания 3-годишен период според заявлението, както и от осигурителния доход след 01.01.1997 до 01.11.2010 г. Поради констатирани несъответствия между информацията в регистъра на осигурените лица и приложените документи за осигурителен стаж и доход е изпратено писмо до осигурителя с указания за корекции относно осигурителния доход в издаденото удостоверение обр. УП2, касаещи периода след 27.04.1999 г., както и корекции в осигурителния стаж в издадено удостоверение обр. УП3 за периода 01.04.1996 - 01.11.2010 г. Поради непредставяне на ново, коригирано УП2, органите на НОИ са извършили проверка на документите за пенсиониране, издадени от осигурителя "Автобусни превози" АД - Плевен - в ликвидация, на 27.04.2011 - 28.04.2011 г. и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са дали предписания за изготвяне и представяне на УП-2 за осигурителен доход съобразно с указанията, за което е бил съставен констативен протокол. В изпълнение осигурителят "Автобусни превози" АД е издал ново удостоверение обр. УП-2 изх. № 205/28.04.2011 г., което анулира предходното УП2 изх. № 655/01.12.2010 г. В него също е отразен осигурителен доход за периода 1982 - 1984 г. С разпореждане № 23/10.05.2011 г. на заявителя е била отпусната пенсия в минимален размер, считано от 01.11.2010 г. - датата на прекратяване на осигуряването. С процесното разпореждане № 51/28.05.2011 г. е изменена отпуснатата пенсия, считано от 01.11.2010 г., като на база представените доказателства за осигурителен стаж и доход, според осигурителния доход за посочения от лицето тригодишен базисен период 01.01.1982 - 31.12.1984 г., е изчислен размерът на пенсията. Недоволен от определения индивидуален коефициент и от размера на отпуснатата му пенсия, Васил Христов е поискал касационният жалбоподател да преразгледа и да преизчисли пенсията в съответствие с чл. 70, ал. 3 от КСО от друг избран от него тригодишен период - 01.01.1984 - 31.12.1986 г. С решението - предмет на настоящото производство, директорът на РУСО - Плевен, е потвърдил процесното разпореждане на формално основание - щом лицето не било представило нови доказателства към жалбата, то не можело да се счете, че има изрично заявление за изчисляване на пенсията му от друг тригодишен базисен период, а не от посочения в заявлението му. Според касатора административният орган не можел служебно да тълкува или да заявява волята на лицата, нито служебно да събира доказателства за осигурителния стаж и доход, освен в случай, че лицето изрично заяви, че е в невъзможност да се снабди с удостоверителни документи по причини, които не може да отстрани. Наведените оплаквания са в насока, че твърденията на Христов не били доказани по никакъв начин и съдът не следвало да ги приема. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения са неоснователни по следните съображения: В чл. 99, ал. 3 КСО е предвидена възможност, ако в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителния стаж, доход и др., разпореждането да се отмени или измени от датата на искането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Ето защо, след като в жалбата до ТП на НОИ (л. 24) е посочено, че лицето е избрало друг период, съгласно чл. 70, ал. 3 КСО административният орган е следвало да му укаже, че не представя доказателства за този период, и да му даде възможност да ангажира такива, респ. предвид констатациите за неправомерно поведение на осигурителя, наложили даването на задължителни предписания за издаване на ново УП-2 - да изиска служебно доказателства за желания период предвид служебното начало съгласно чл. 9, ал. 4 АПК. В чл. 9, ал. 4 АПК е предвидено, че административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. При твърдението за действителната воля на лицето относно приложението на чл. 70, ал. 3 КСО и липсата на доказателства административният орган да е изпълнил задълженията си чл. 9, ал. 4 АПК правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му, и е отменил процесния административен акт и върнал преписката за ново произнасяне. При съпоставяне на твърденията на лицето в с. з. (л. 45) и съдържанието и начина на попълване на заявлението, както и данните по административната преписка относно начина на изпълнение на законовите задължения от осигурителя, решаващият състав обосновано е кредитирал твърденията на Васил Христов. Съгласно решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ по конст. дело № 4/2000 г. правилото по чл. 70, ал. 3 КСО е в интерес на осигуреното лице: правото да се избира доходът от три последователни години през последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. всъщност дава възможност на осигуреното лице да избере най-благоприятните за него години, когато е получавало най-висок доход. В чл. 2, ал. 1 АПК е посочено, че АПК се прилага за всички административни производства пред всички органи на РБ, доколкото със закон не е установено друго. В КСО не са предвидени разпоредби, изключващи приложението на чл. 9 АПК, и в този смисъл твърденията в касационната жалба за "криворазбран принцип" на служебно начало не намират опора в цитираните правни норми. За административния орган е налице задължение да създаде условия за действително своевременно упражняване на правата на осигуреното лице, вкл. и по чл. 70, ал. 3 КСО при ясно изразената му воля в жалбата (л. 24), която очевидно не се нуждае от тълкуване, обратно на твърдението в касационната жалба. В частта относно разноските решението на административния съд е в съответствие с представеното доказателство за внесен 450 лв. (л. 40) при своевременно направено искане и списък за присъждането им (л. 43 и 45) и е в съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно размера им. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което административните актове са отменени и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При новото решаване на въпроса по същество компетентният административен орган по чл. 98 от КСО следва да извърши преизчисляването съобразно дадените указания за тълкуване и прилагане на материалния закон. При този изход на спора заявената своевременно в процеса претенция от ответника по касация да му бъдат присъдени направените в производството пред касационната инстанция разноски в размер на 450 лв. за процесуално представителство (видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.12.2011 г., номериран като лист 8 от настоящото дело) следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,