Решение № 16706 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2011 г.

ВАСVII отделение19.12.2011 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 997 от 21.12.2010 г., постановено по адм. д. № 780/2010 г. по описа на Административен съд - София област. ОСЪЖДА Районно управление "Полиция" - Сливница, да заплати на "Алгънс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "България" № 111, ет. IV, ап. 10, разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16706 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм., ДВ, бр. 73/17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Сливница, против решение № 997 от 21.12.2010 г., постановено по адм. д. № 780/2010 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което е отменена негова заповед № 388/02.09.2010 г. за отнемане на разрешения за осъществяване на дейности по чл. 12 ЗКВВООБ (отм.). В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу постановения от касатора индивидуален административен акт. Ответната страна - "Ангълс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "България" № 111, ет. IV, ап. 10, чрез пълномощника си - адв. Манолов от САК, оспорва жалбата. Претендира разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 388/2.09.2010 г. началникът на РУП - Сливница, на основание чл. 13 ЗКВВООБ (отм.), във връзка с извършени нарушения по чл. 10, ал. 2, т. 1 с. з. е постановил отнемане на разрешението на "Ангълс" ЕООД за търговия с взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси с № 157/15.04.2001 г. и за съхранение и ремонт на територията на ВС "Козак" на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси с № 156/15.06.2009 г. В обстоятелствената част на акта не са посочени фактите, които органът е квалифицирал като нарушение на реда на осъществяване на разрешената дейност, нито конкретната хипотеза на приложената норма на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.). Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за отнемане на издадените разрешителни за дейности, попадаща в режима на специалния ЗКВВООБ (отм.), АССО обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 7, ал. 1 с. з. Правилни са и изводите, че извън бланкетно цитираните като мотиви текстове на закона, заповедта не съдържа съображения, от които да се изведат фактическите основания за постановяването й. Липсва какъвто и да е друг документ с обективирани данни относно адресата, в т. ч. дали и кога е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, б. "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК (чл. 13, т. 1), респ. обективирано ли е друго правоизключващо обстоятелство от визираните в чл. 13, т. 2 с. з. по отношение законния представител на дружеството. При данните по делото решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената заповед, приемайки, че не са изпълнени предпоставките на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.) за отнемане на разрешителните на дружеството. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, като наличието на такива се установява или опровергава от страните в хода на съдебно-административното производство. Цитираните нарушения по чл. 10, ал. 2, т. 1 ЗКВВООБ (отм.), дори и да съществуват, не съставляват основание по смисъла на чл. 13 с. з. за отнемане на издадените разрешителни. В хипотезите на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.) органът упражнява защитна функция, предвид обществената значимост и потенциална опасност на дейностите по този закон. Ето защо отнемането на разрешение за осъществяване на контролираната дейност не може да бъде поставяно в зависимост от правните последици на нарушения, извън конкретно предвидените хипотези на нормативната разпоредба. С оглед на факта, че въвежда ограничения на правата на субектите, новелата на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.) не може да се тълкува разширително, като приложима за нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 1 с. з., които се санкционират по реда на глава III с. з. Да се приеме обратното, означава рестриктивната норма да се тълкува несъответно на установената цел на закона. Отнемайки издадените разрешителни на соченото в заповедта основание, при липса на правопораждащите го юридически факти, началникът на РУП - Сливница е нарушил материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК). Като е преценил и допуснатото нарушение на правилата на чл. 34 и чл. 35 АПК относно неуведомяването на търговското дружество за започналото административно производство и неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая АССО правилно е приел, че при издаването на заповедта на началника на РУ "Полиция" - Сливница са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на участие и защита на адресата в производството по постановяване на оспорената заповед. Предвид изложеното, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Административният съд е изложил подробни и убедителни мотиви при тълкуването на цитираните разпоредби и приложимостта им към конкретния казус, които настоящата инстанция изцяло споделя. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, установен с приложен на л. 15 от делото договор за правна защита и съдействия № 0224883/6.12.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 13 ЗКВВООБ