Решение № 11795 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2011 г.

Решение № 11795 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ново Химко" АД против решение от 30.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1643/2003 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 268/09.09.2002 г., издаден от ръководител на екип в ТДД"Големи данъкоплатци", потвърден с Решение № 516/20.03.2003 г. на Регионален данъчен директор - София. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмени бележки, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА или евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 30.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1643/2003 г. по описа на СГС е отхвърлена жалбата на "Ново Химко"АД против ДРА № 268/09.09.2002 г., издаден от ръководител на екип в ТДД"Големи данъкоплатци", потвърден с Решение № 516/20.03.2003 г. на РДД относно определени на дружеството допълнителни задължения за ДДС в резултат от определяне при условията на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) от данъчните органи на по-висока данъчната основа на осъществени доставки - продажби на карбамид и технически газове. Софийски градски съд е приел, че обжалваният ДРА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване са допуснати нарушения, които са отстранени по пътя на административния контрол с решението на РДД. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са доначислили ДДС по доставки на произведени стоки, които са осъществени през ревизираните данъчни периоди от "Ново Химко"АД по цени под себестойността им по смисъла на Закона за счетоводството. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, които да се отразяват върху крайните правни изводи. Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от решаващият съд, което представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на атакуваното съдебно решение съдът приема за безспорно установено, че разрешението за продължаване на срока на извършване на данъчната ревизия № 4/30.07.2002 г. е издадено от компетентно лице. Отизи звод е обоснован и на приетите в съдебно заседание, проведено на 14.04.2011 г., заповед № 405/2002 г. за разрешен отпуск на Койка Янева и молба от нея за разрешаване на този отпуск с определяне на лицето-заместник, за които съдът е приел, че не са оспорени. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил изричното изявление на процесуалния му представител, направено при приемане на тези доказателства. Видно от протокола от съдебно заседание на 14.04.2011 г. не е открита процедура по оспорване на тези писмени доказателства, които са приети след изявлението на представителят на ДД "ОУИ", че ще се ползва от тях. В определението е предоставена възможност на жалбоподателите да вземат отношения по тях с писмена молба, а на всички страни и да ангажират доказателства по повод направеното изявление за оспорване. На практика изявлението на страната съдържа твърдения за липса на идентичност между два подписа, положени върху молбата за отпуск на Койка Янева и върху Разрешение № 4/30.07.2002 г. с мотив, че се оспорва тяхната автентичност. Но Разрешение № 4/30.07.2002 г. е прието като неоспорено писмено доказателства в съдебно заседание на 03.02.2011 г., респективно не е допустимо последващото откриване на процедура за неговото оспорване. От друга страна съдът е произнесъл определение за приемане за безспорно, че разрешението не е подписано от Койка Янева, а от лице, което я е замествало. При тези извършени процесуални действия и приети писмени доказателства, допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в неоткриване на процедура по оспорване на писмени документи-молба за отпуск, въпреки изявлението на страна по делото, не се отразява върху изводът, че ДРА е действителен данъчен акт. Не без значение за достигане до този правен извод е обстоятелството, че последният Акта за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) № 268/28.08.2002 г., с който е определен крайния срок за приключване на данъчната ревизия е издаден и подписан лично от Койка Янева, която безспорно е заемала длъжността директор на ТДД"Големи данъкоплатци". С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че са санирани евентуалните нарушения при осъществяване на други предхождащи процесуални действия, включително и свързани с наличието на данни за издавани данъчни актове за възстановяване или прихващане за част от ревизираните периоди. От съществено значение е и обстоятелството, че процесуалните действия, които са извършени от ревизиращият екип, след издаване на разрешение № 4/30.07.2002 г. не са се отразили при формиране на фактическите и правните му изводи, отразени в ДРА. СГС правилно е констатирал, че ДРА е необоснован и чак в хода на административното обжалване са събрани допълнителни доказателства за преценка размера на данъчните задължения на ревизирания субект. По изложените съображения касационната инстанция намира, че допуснатото процесуално нарушение в процеса по събиране на доказателства относно компетентността на лицето, издало разрешение № 4/30.07.2002 г. не се е отразило върху правилността на правния извод, че ДРА е действителен данъчен акт, поради което не представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че СГС не е обсъдил в цялост допълнителното заключение на съдебнотехническата експертиза с вещи лица Емилия Огойска и Любомир Йотов. СГС е обсъдил както основното, така и допълнителното заключение на вещите лица, а е съобразили и техните подробни обяснения, направени в открито съдебно заседание. При този анализ първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че не се доказва наличието на обективни пазарни предпоставки по смисъла на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.), за да се избегне прилагането на разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), по който ред с ДРА е определена данъчната основа за облагане на извършените от "Ново ХИмко"АД доставки. При разрешаване на спора, СГС е съобразил и практиката на Върховния административен съд при тълкуване на положението на едно предприятие като монополист на определен продуктов или географски пазар и доколко то може да бъде разглеждано обективна пазарна предпоставка за продажба на стоки по цени под себестойност. При разрешаване на спора съдът е приложил правилно действащия закон, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение