Решение № 3861 от 11.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Надзорен съвет на НЗОК, чрез юриск. Попчева-Вътева, срещу Решение 1673 от 06.10.2022 г., постановено по адм. дело 2449/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение - Медицински комплекс Свети Иван РилскиЕООД със седалище в гр. Пловдив срещу Решение РД-НС-04-56 от 27.05.2020г. на Надзорния съвет(НС) на НЗОК, в ЧАСТТА, с което е утвърден размера на стойността за доплащане за дейността на клона на изпълнителя на болнична медицинска помощ в гр.Стара Загора през м. април 2020г. за работа при неблагоприятни условия в размер на 108 107 лева. Претендира разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение - Медицински комплекс Свети Иван РилскиЕООД със седалище в гр. Пловдив оспорва така депозираната касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени в оспорената част издаденото решение на НС на НЗОК, първостепенният съд е приел, че колективният орган неправилно е приложил материалния закон, както и поради необосновано бездействие на служители на НЗОК не е включена сумата от 462 744 лева при изчисляване на дължимия размер на парите за работа при неблагоприятни условия, съобразно посоченото в т.7.2 от Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка(наричана само Методиката по-надолу), поради което и при нейното окончателно определяне по правилата на т.7 е фиксиран размер от само 108 107 лева, вместо действително полагащите се 173 663 лева. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Касае се основно за спор по правото, касателно обстоятелството дали получената по сметката на лечебното заведение сума за дейността на клона му в гр.Стара Загора за месец февруари 2020г. на дата 01.04.2020г. следва да се включи в сумите, изплатени за посочените месеци съобразно т.7.2 от Методиката, тъй като с нейното включване или изключване се обосновават и разликите в дължимия размер, който следва да се определи на ИБМП за дейността на клона му, според всяка една от страните по делото. В касационната жалба НС на НЗОК подробно обосновава причината, поради която дължимата сума за дейността на клона на изпълнителя е била налична по сметките му едва на дата 01.04.2020г., като в тази връзка признава забавяне, за което Касата следва да понесе, но само последиците, посочени в нормата на чл.379 ал.1 от действащия НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г.(т.е. само чрез заплащане на закъснителни лихви), поради неспазване на посочения в чл.375 от същия НРД краен срок за извършване на дължимите плащания на изпълнителите на БМП чрез РЗОК - до 25-о число на месеца, следващ отчетния. Настоящият състав намира, че на първо място следва да се посочи, че както НРД, така и в Методиката, не се съдържа дефинитивно правило, сочещо например, че под изплатени средства следва да се приемат сумите едва при тяхното фактическо постъпване в сметките на получателя, т.е. датата на сетълмент(окончателното прехвърляне на дължимата сума по сметката на получателя), а не например датата на иницииране на бюджетното платежно нареждане. Както се посочи по-горе чл.375 НРД сочи за краен срок за извършване на плащанията, а самата Методика в нейния последен член 10 определя, че заплащането на определените по нея суми става по общия ред за плащания, посочен в НРД и указаните там срокове. В тази връзка от представените писмени доказателства, а и от пълното и неоспорено във фактическите си констатации заключение на в.л. Тороманов, се установява, че бюджетното плащане е наредено(извършено по см. на чл.375 НРД) от РЗОК Стара Загора на дата 30.03.2020г.(така извлечението от плащанията по СЕБРА на л.129 от делото на първата съдебна инстанция), като без съществено отношение към отношенията с третите лица е дали и какъв вътрешен ред на обработване(одобрение) на така наредените плащания е възприел наредителя, респ. колко време са отнели действията по прехвърляне по банков път на така наредените средства. Последното, както точно отбелязва и в касационната си жалба пълномощникът на тази страна юриск. Попчева-Вътева, би имало значение само досежно начисляването на мораторни лихви. Освен изложеното, безспорно точни са и констатациите на административния съдия за неоправдано бездействие на администрация на НЗОК в процедиране на конкретното плащане. Въпреки детайлната обосновка в касационната жалба, се установява, че РЗОК Стара Загора не е съобразила в пълнота цитираното от юриск. Попчева-Вътева Решение 592 на Министерски съвет(МС) от 21.08.2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, тъй като според неговата т.4 изрично е уредено, че уведомяването на НАП се извършва от оправомощени от разпоредителя с бюджет служители, с квалифициран електронен подпис, чрез регистриране на данните по т. 2 в информационна система, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите, чрез която се осъществява обмен на информация между разпоредителите с бюджет и органите на Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" и то не по-късно от 10 дни преди датата на плащането. След като крайната дата на плащането е нормативно определена до 25-то число на съответния месец, то това регистриране е следвало да стане до 15-то число, още повече че конкретната сума от 462 744 лева е била одобрена и лечебното заведение е издало фактура за нея още към 11.03.2020г. За осъществяване на това регистриране е без значение какви други вътрешни процедури извършват разпоредителите на бюджетни кредити в системата на НЗОК. Неоснователна в тази връзка е и поддържаната с касационната жалба теза, че забавянето е станало поради опцията от възможна промяна в заявените суми(визира се датата 17.03.2020г.), при положение, че самото цитирано Решение на МС в същата му т.4, изр. второ урежда и такава хипотеза при извършени промени в предстоящото плащане. Регистрирайки последното едва на 23.03.2020г.(т.е. само два дни преди крайния срок за плащане) и при положение, че потвърждението по т.5 се извършва в 7-дневен срок от регистрирането му(т.6 от същото Решение), то НЗОК сама е създала ситуация, при която чл.375 НРД очевидно ще бъде нарушен, а освен това ще се засегнат и други права на изпълнителя. И тук общоважим е принципът, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В дадения случай напрактика от спазването/неспазването на позитивноправния ред от самата НЗОК зависи дали и в какъв обем ще реализира права ответника по касация и разликата в двата случая е онагледена точно от приетата съдебна експертиза и възлиза на 65 556 лева. Или очевидно е по какви причини касационният жалбоподател заявява готовност да заплати закъснителни лихви(в размер само на 583 лева по заключението на в.л. Тороманов), вместо разликата, която е над 65 хиляди лева. Изложеното обосновава и извода на касационния състав за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, поради което следва НЗОК да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 500 лева за осъществената защита от адвокат в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,