Решение № 3581 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2014 г.

Решение № 3581 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Христо Стефанов Милчев от гр. Габрово срещу Решение № 56 от 14.02.2014 г. по адм. дело № 798/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 4 състав. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че правомерно е ползван данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Добрин Добрев" ЕООД, като е налице валидно сключен договор между него и доставчика, както и че същият е изпълнен. Допълва, че "Ти Фузион България" ЕООД е станал собственик на процесните недвижими имоти, описани в договора, което е допълнителен аргумент за основателност на подадената от него жалба срещу РА. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени РА. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, не се представлява, като изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново е бил Ревизионен акт /РА / № 071103142 от 17.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново в частта, в която за данъчен период м. 07.2010 г. е отказано на Христо Милчев правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 70 000,00 лева по фактура № 82 от 31.07.2010 г., издадена от "Добрин Добрев" ЕООД, потвърден с Решение № 405 от 31.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В хода на ревизията е установено, че предмет на процесната фактура е възнаграждение по договор от 4.06.2010 г. Съгласно представен от ревизираното лице договор от 4.06.2010 г. "Добрин Добрев" ЕООД /наречен първата страна/ се задължава срещу възнаграждение да уговори "Ти Фузион България" ЕООД /нар. дружество/ да сключи договор за поръчка с Христо Стефанов Милчев /наречен в договора втората страна/, с предмет, условия и размер на възнаграждението, предварително уговорени и съгласувани, такива гарантиращи на втората страна, че при изпълнение на задълженията му дружеството ще му заплати възнаграждение в размер на разликата от реално направените разходи по придобиване на подробно описани недвижими имоти и сумата от 1 340 000 евро без ДДС. Според чл. 2, ал. 1 от договора, в случай, че втората страна - Христо Милчев изпълни договора си с "Ти Фузион България" ЕООД и получи плащане от него, то Милчев ще плати на "Добрин Добрев" ЕООД възнаграждение в размер на 350 000 лева без ДДС, като възнаграждението е дължимо в 2 -месечен срок след заплащането то страна на дружеството на втората страна цялата дължима сума. Представен е и договор за поръчка от 4.06.2010 г., сключен между Христо Милчев като изпълнител и "Ти Фузион България" ЕООД като възложител с предмет - поръчка за извършване от страна на изпълнителя от името и за сметка на възложителя на конкретно посочени в договора фактически и правни действия във връзка с придобиването от дружеството на описани в договора имоти и сградите върху тях в гр. Габрово, собственост на "Мартело Трикел". Във връзка с този договор Милчев е издал на "Ти Фузион България" ЕООД фактура № 2 от 8.07.2010 г. с предмет - правни и фактически действия по договор от 4.06.2010 г., като е получил уговореното възнаграждение за изпълнение на поръчката. Според протокол от 10.07.2010 г. между "Добрин Добрев" ЕООД и адв. Христо Милчев всяка от страните по него е изпълнила задълженията си по първия договор от 4.06.2010 г. - този между същите страни, като втората страна по него Христо Милчев е издал на "Ти Фузион България" ЕООД данъчна фактура № 2 от 8.07.2010 г. с левова равностойност на 340 000 евро, поради което първата страна "Добрин Добрев" ЕООД следва да издаде на втората страна - ревизираното лице фактура за сумата от 350 000 лева и да начисли ДДС в размер на 70000 лева, а втората страна да изплати тази сума при условията на договора. При тези факти ревизиращите органи приемат, че изпълнението на самия договор аз поръчка се явява условие за изпълнение на задълженията по процесния договор. Установено е, че е проведена ревизия на "Ти Фузион България" ЕООД относно данъчния кредит по фактура № 2 от 8.07.2010 г., издадена от Христо Милчев. В рамките на тази ревизия нито "Ти Фузион България" ЕООД, нито Христо Милчев и "Добрин Добрев" ЕООД са представили сключен договор между тях от 4.06.2010 г., както и протокол от 10.07.2010 г. Двете лица не са дали и писмени обяснения относно вида на фактурираната доставка. В рамките на настоящата ревизия такива документи не са представени и от "Добрин Добрев" ЕООД, а от самото ревизирано лице - Христо Милчев. Данъчните органи не са ценили представените писмени документи с оглед както на установените факти и обстоятелства, така и че нито посоченият изпълнител на услугата, нито получателят й са представили доказателства за реалното й изпълнение. Няма документи, удостоверяващи осъществени контакти и преговори, извършена кореспонденция между "Добрин Добрев" ЕООД и "Ти Фузион България" ЕООД относно придобиването на имотите, както и такива относно участието на доставчика в сключването на договора за поръчка от 4.06.2010 г. между Христо Милчев като изпълнител и "Ти Фузион България" ЕООД като възложител. По категоричен начин е установено, че няма извършено плащане по процесната фактура, нито предприети действия от доставчика "Добрин Добрев" ЕООД за събиране на вземането от Христо Милчев. Този факт се потвърждава и от представени за първи път с възражението срещу РД - договор за цесия от 14.11.2011 г., сключен между "Добрин Добрев" ЕООД /цедент/ и "Кревинамон" /цесионер/, писмо от "Добрин Добрев" ЕООД до Христо Милчев, споразумение от 20.12.2011 г. между "Кревинамон" и Христо Милчев и платежни нареждания за валутен превод от дати след връчване на РД. Данъчните органи не са кредитирали описаните писмени документи с оглед късното им представяне и са изразили становище, че целта им е за неправомерно ползване на данъчен кредит по спорната фактура. В заключение са обосновали извода за липса на доставка на услуга по фактура № 82 от 31.07.2010 г., издадена от "Добрин Добрев" ЕООД по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. За да постанови обжалваното решение, АС Велико Търново е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Достигнал е до извода за правилно прилагане на материалния закон от приходните органи, като е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства. Съдът е приел, че изпълнението на договора за поръчка между "Ти Фузион България" ЕООД като възложител и Христо Милчев като изпълнител се явява условие за изпълнение на задълженията по процесния договор с "Добрин Добрев" ЕООД. При постановяване на решението АСВТ е съобразил факта, че с влязъл в сила РА, издаден по отношение на "Ти Фузион България" ЕООД е установено неизпълнение на възложената поръчка на Христо Милчев от "Ти Фузион България" ЕООД. Съобразно така констатирания факт, който има преюдициално значение за изхода на процесното производство, съдът е формирал извода за липса на изпълнение на процесния договор от страна на издателя на процесната фактура "Добрин Добрев" ЕООД, доколкото няма никакви данни за участието му в сключване на договора за поръчка между Христо Милчев и "Ти Фузион България" ЕООД, както и за наличието на връзка на договора за поръчка между посочените две лица и договора, във връзка с който е издадена спорната фактура № 82 от 31.07.2010 г. Изрично е отбелязано, че са неясни конкретните по вид и обем дейности, които включва процесния договор и предмета на фактурираната услуга, което прави невъзможна преценката на съда да установи по какъв начин е формирана цената на дължимото възнаграждение. Въз основа на тези констатации е обоснован крайният извод за материална законосъобразност на РА в оспорената му част. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При правилно установена фактическа обстановка първостепенният съд е достигнал до верен и кореспондиращ със събраните по делото доказателства извод за законосъобразност на РА в частта относно отказаното на Христо Милчев право на приспадане на данъчен кредит в размер на 70 000 лева по фактура № 82 от 31.07.2010 г., издадена от "Добрин Добрев" ЕООД. Извършвайки задълбочен анализ на съдържанието на договора от 4.06.2010 г., сключен между "Добрин Добрев" ЕООД и Христо Милчев и на протокола към него, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че изпълнението на договора за поръчка между "Ти Фузион България" ЕООД като възложител и Христо Милчев като изпълнител се явява условие за изпълнението на задълженията по процесния договор. Този факт не е спорен между страните, доколкото и самият касатор заявява, че доставчикът му "Добрин Добрев" ЕООД се явява негов подизпълнител по договор, сключен от него в качеството му на адвокат с клиента "Ти Фузион България" ЕООД. Съобразно така описаните взаимоотношения съдът е съобразил, че с влязъл в сила ревизионен акт, приобщен по делото, издаден на "Ти Фузион България" ЕООД е установено неизпълнение на възложената поръчка от Христо Милчев в полза на "Ти Фузион България" ЕООД. Констатирано е, че законосъобразно приходните органи са отказали на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2 от 8.07.2010 г., издадена от Христо Милчев с левова равностойност 340 000 евро, поради което правилно и АСВТ е заключил, че липсва изпълнение на договора за поръчка, сключен между "Ти Фузион България" ЕООД и Христо Милчев. От своя страна, след като липсва изпълнение на посочения договор и Христо Милчев не е изпълнил задълженията си по него, дружеството няма задължение да плати на ревизираното лице, а то от своя страна на "Добрин Добрев" ЕООД по твърдяния посреднически договор, тъй като реално няма посредничество между страните. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че процесната фактура се явява издадена без основание. Този извод следва и от непредставянето на конкретни доказателства за изпълнение на твърдяната услуга от доставчика "Добрин Добрев" ЕООД - какви конкретни действия е следвало да извърши и е извършил доставчика, респ. как е формирана цената на услугата /възнаграждение по договор/. Правилен е крайният извод на съда, че процесната фактура № 82 от 31.07.2010 г. не документира реално извършена доставка на услуга. Неоснователно е твърдението на касатора, че ако влезе в сила обжалваното решение на АС Велико Търново, то фискът ще се обогати неоснователно със сумата от 70 000 лева, която сума е размерът на непризнатия данъчен кредит по спорната фактура, тъй като по издадената от него фактура № 2 от 8.07.2010 г. на "Ти Фузион България" ЕООД ревизираното лице е начислило и внесло ДДС. След като е доказано по делото, че процесната фактура е издадена без правно и фактическо основание поради липсата на надлежни документи за вида на фактурираната доставка и нейното реално осъществяване от посочения в нея доставчик, то целта е неправомерно ползване на данъчен кредит в посочения размер от Христо Милчев в данъчен период м. 07.2010 г., в който период ревизираното лице е начислило ДДС в размер на 132 996,40 лева по фактура № 2 от 8.07.2010 г., издадена на "Ти Фузион България" ЕООД. В резултат на ползвания данъчен кредит по процесната фактура е намален начисления ДДС за този данъчен период, който се формира единствено от начисления ДДС по другата фактура № 2 от 8.07.2010 г., в резултат на което за този данъчен период лицето има ДДС за внасяне в незначителни размери спрямо начисления от него ДДС. Неоснователен е доводът, изложен в касационната жалба, че са налице достатъчно доказателства за извършено плащане по процесната фактура. Видно от констатациите в РД и в РА към момента на извършване на ревизията няма извършено плащане по фактурата, въпреки че съгласно уговореното в договора е настъпил падежа на плащането, нито са предприети определени действия от доставчика "Добрин Добрев" ЕООД за събиране на вземането си от Христо Милчев. С възражението срещу РД за първи път от страна на ревизираното лице са представени договор за прехвърляне на вземане от 14.11.2011 г., сключен между "Добрин Добрев" ЕООД и "Кревинамон", съгласно който цедентът продава на цесионера парично вземане на цедента от Христо Милчев в размер на 420 000 лева по фактура № 82 от 30.07.2010 г.; писмо от "Добрин Добрев" до Христо Милчев; споразумение от 20.12.2011 г. между "Кревинамон" и Христо Милчев и платежни нареждани яза валутен превод. Така описаните документи не са били представени от доставчика, нито от ревизирания субект по време на ревизията. Правилно приходните органи и АСВТ са приели, че те са създадени за нуждите на ревизионното производство с цел да обосноват наличието на плащане по спорната фактура /извършено една година и половина след нейното издаване/. В допълнение следва да се посочи, че с оглед правилно разпределената от съда доказателствена тежест първоначално оспорващият е поискал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача да се извърши проверка в счетоводствата на ревизираното лице и на неговия доставчик и да се установи има ли плащане по процесната фактура, кога, в какъв размер и по какъв начин, как е осчетоводено плащането при "Добрин Добрев" ЕООД и редовно ли е водено неговото счетоводство. С определение на съда от 3.07.2013 г. е назначена поисканата ССчЕ, но впоследствие ревизираното лице е изявило изрично желание експертизата да бъде заличена. Съобразно процесуалното поведение на Христо Милчев и след задълбочена преценка на събраните в хода на ревизията писмени доказателства правилен е крайният извод на АСВТ за материална законосъобразност на РА в оспорената му част досежно отказания данъчен кредит по фактура № 82 от 31.07.2010 г., издадена от "Добрин Добрев" ЕООД поради липса на доказателства за реално извършена доставка. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не се налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова му е присъдено с първоинстанционното решение в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение