Решение № 16809 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2013 г.

Решение № 16809 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Си транс" ЕООД гр. Варна, със седалище гр. Варна,, ж. к. "Владислав Варненчик", бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от Стоил Иванов Николов, чрез упълномощен адв. Илия Бобев от Адвокатска колегия - Варна за отмяна на влязло в сила решение № 1398 от 30.01.2013 г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. дело № 6249/2012 г. Молителя, твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение № 1394 от 27.01.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 4438/2011 г., с което е оставено в сила решение № 369 от 17.02.2011 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 2247/2010 г. Молителя счита, че правният спор по двете дела е между едни и същи страни, с един и същи предмет, които решения са противоречиви. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени неправилното решение № 1398 от 30.01.2013 г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. дело № 6249/2012 г. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от активнолегитимирана страна в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С влязло в сила решение № 1398 от 30.01.2013 г. по адм. д. № 6249/2012 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, е оставено в сила решение № 466/28.02.2012 г. постановено по адм. д. № 1083/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Си Транс" ЕООД, гр. Варна срещу Ревизионен акт № 031004665/03.01.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 56 от 1.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 08.2006 г. - м. 12.2006 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2007 г. - м. 03.2007 г. общо в размер на 34515,99 лв. и лихва върху тях от 18 631,12 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и коригиране на резултатът за първи период на м. 01 - м. 03.2007 г. За да отхвърли жалбата първоинстанция съд е приел недоказаност на реалността на доставките, предвид характера на предмета им на розово определени вещи непредставянето на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, отсъствието на ревизираното лице на складовата база, където се съхранява придобитото гориво, респ. специални транспортни средства, с които да превозва да го превозва. Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС поради неизпълнение на изискването от нея условие правото на данъчен кредит да е възникнало в резултат на облагаема доставка, каквото в случая не е била установена. За да обоснове основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, молителя сочи, че горепосоченото решение противоречи на решение № 1394 от 27.01.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 4438/2011 г., с което е оставено в сила решение № 369 от 17.02.2011 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 2247/2010 г. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменил Ревизионен акт № 0030902584/14.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 405/17.06.2010 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на "Си транс" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 13 049,99 лева и лихви върху сумата до датата на ревизионния акт, в размер на 5 435, 47 лева. Това решение е било оставено в сила с решение, постановено в касационното производство, развило се по адм. д. № 4438/2011 г., на Върховния административен съд, Осмо отделение. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай претенцията на искателя е, че решение № 1394 от 27.01.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 4438/2011 г., с което е оставено в сила решение № 369 от 17.02.2011 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 2247/2010 г. противоречи на решение № 1394 от 27.01.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, по адм. д. № 4438/2011 г., с което е оставено в сила решение № 369 от 17.02.2011 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 2247/2010 г., с което е отменен различен ревизионен акт за установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.), потвърден с решение на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. С тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд е прието, че ако административните дела са с различни страни или относно различен предмет, както е в случая, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. В настоящия случай е налице следното - различни административни актове като предмет на разглеждане на делата и на съдебните решения като резултат. Следва да се отчете обстоятелството, че предмет на жалбите по двете първоинстанционни дела е било различно решение за данъчни задължения на молителя. За да има идентичност между два съдебни акта, трябва да е налице пълно съвпадение на страни и предмет, което в случая не може да се каже, че е налице. В процесните случаи не само са издадени различни административни актове, но и същите касаят възникнали данъчни задължения на различни основания. В конкретния случай липсва тъждество между предмета на оспорване по двете решения. Касае се за две различни решения на един и същ орган - директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. При липсата на тъждество между предмета на двете дела не е изпълнено изискването на законодателя за обективно тъждество между делата, поради което искането като неоснователно, ще следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,