Решение № 6698 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2017 г.

Решение № 6698 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ . Образувано е по касационна жалба на "НОВА СТАЙЛ" ЕООД, представлявано от управителя Й. Ч., чрез адв. Кисьова, срещу Решение № 1452 от 10.08.2017 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 2256 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт/РА/ № Р-16001315008372-091-001/27.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 620 от 09.09.2016 г. на и. п. Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС-35145.80 лв. и начислени прилежащи лихви в размер на3058.10 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че са налице достатъчно доказателства за извършения транспорт на стоката от територията на България до територията на Чехия. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените разноски съобразно представения списък. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт/РА/ № Р-16001315008372-091-001/27.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 620 от 09.09.2016 г. на и. п. директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС-35145.80 лв. и начислени прилежащи лихви в размер на 3058.10 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати от приходната администрация декларирани от "НОВА СТАЙЛ" ЕООД вътреобщностни доставки по 13 броя фактури, издадени на дружествата B. C. s. r. o, E. M. G.- EMG s. r. o и BK Marketing s. r. o. първоинстанционният съд е приел изводите на органите по приходите, че липсват доказателства за изпълнение на законовите изисквания от страна на ревизираното дружество, за да бъдат признати спорните доставки за вътреобщностни такива. Според съда са представени ЧМР с положени печати на посочените клиенти от Чехия и подписи в клетка 24, но не се установява в действителност чии са положените подписи. Според съда липсата на транспорт до Чехия се потвърждава и от извършената проверка в ПП MIS3A /пътни такси и разрешителен режим на А. М./, за периода 01.07.2015 г. - 31.08.2015 г., при която не са установени платени такси за посочените автомобили, вписани в ЧМР. Първостепенният съд е направил извод, че представените ЧМР не отговарят на изискванията от чл. 6, т. 1, б. "г" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради това, че не е посочено мястото на доставяне на стоките. Административният съд е стигнал до извод, че предвид събраните доказателства - удостоверения от Агенция "Пътна инфраструктура", относно липсата на данни транспортните средства, посочени в международните товарителници, да са преминавали от България за Румъния на посочените дати, както и предвид данните от проверката по линията на международното сътрудничество на получателите в Чехия, по делото липсват безспорни доказателства твърдяните от жалбоподателя стоки да са обект на вътреобщностни доставки. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. Относно допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати от приходната администрация декларирани от "НОВА СТАЙЛ" ЕООД вътреобщностни доставки по 13 броя фактури, издадени на дружествата B. C. s. r. o, E. M. G.- EMG s. r. o и BK Marketing s. r. o, първоинстанционният съд неправилно е приел изводите на органите по приходите, че процесните фактури не удостоверяват действително осъществени ВОД. Съдът е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта, са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. Транспортирането на стоката до съответната държава членка по тези доставки е доказано чрез приложените по делото транспортни документи, по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. За всяка една от спорните фактури са представени ЧМР и писмени потвърждения от получателя. Неправилно съдът е приел, че товарителниците са оспорени, тъй като те не са оспорени в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност. Преценката на същите доказателства при издаването на оспорения РА не представлява оспорване по смисъла на цитираната разпоредба. Оспорването по чл. 193 ГПК е съдопроизводствено действие и при успешното му провеждане има за последица изключване на неистинските документи от доказателствата по делото, което в случая не е сторено. Представените товарителници съдържат реквизитите по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и следва да се ценени от съда като годни транспортни документи. Липсата на място на получаване на стоката в кл. 24, при положение, че товарителницата съдържа подпис и печат на получателя, не представлява нередовност на транспортния документ, въз основа на която да се приеме, че транспортирането на стоките не е осъществено. Видно от кл. 4 на представените товарителници е посочен адреса на товарния пункт, на който стоката е натоварена, а именно-адреса на склада, който ревизираното дружество е наело съобразно представения договор за наем от 24.04.2015 г. По отношение транспортирането на стоката по процесните фактури е необходимо да се отбележи, че в този случай транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя на стоките. Съгласно чл. 31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. Освен това от представените по делото инвойси е видно, че доставките са при условие EXW, при изпълнение на което рисковете, съответно правото на собственост се прехвърля с предаване на стоката от продавача на превозвача, съгласно Международните правила за тълкуване на търговските термини. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната - реш. по дело Teleos, т. 30-40. Следва да се има предвид, че след 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР, поради което не се съдържат и изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС. Във връзка със съвкупната преценка на представените доказателства приходните органи незаконосъобразно не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се отмени включително и в частта за разноските. Разноски: С оглед изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски на "НОВА СТАЙЛ" ЕООД следва да се присъдят такива. На основание горното на "НОВА СТАЙЛ" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 480 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,